Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 312 от 29.06.2020, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 2541/2019
Вид
Решение № 312
Подписан
29.06.2020
В сила
21.01.2021
Състав
ХРИСТО ТОТЕВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 172

Гр. Габрово, 29.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 28.05.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Х. ХРИСТОВ

При секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2541 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по предявен отрицателен установителен иск от Р.И.Ч., c ЕГН **********, с адрес: *** срещу "Електроразпределение-Север"

АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владис­лав Варненчик № 258, Варна Тауърс, кула Е.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че "Енерго Про Енергийни услуги"

ЕООД било продавач на електрическа енергия на обекта му на снабдяване с клиентски № ********** и обект № **********, с адрес в село Трънито, Община Габрово.

На 18.11.2019 г. електрозахранването на обекта му било спряно, поради неплащане на потребена от него ел. енергия.

След плащането на задълженията му към ответника, той бил принуден от негови служители да му заплати такса "възстановяване на захранването от електромер" в размер на 19,00 лева с ДДС.

За удостоверяване на извършеното плащане ответникът издал фактура № 008861 0002 от 18.11.2019 г.

Това плащане било получено от ответника без основание и той следвало да му го върне.

Клаузата на чл. 37, ал. 1 от ОУ на 'Енерго Про Продажби" АД (аналогична с чл. 34, ал. 1 от ОУ на "Е. В.

Н." ЕАД) била неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 2 от ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП.

Искането на ищеца е съдът да осъди ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Р.И.Ч., с ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 19,00 лева получена от него без правно основание по фактура № 0008861 0002/18.11.2019 г., като такса "възстановяване на захранването от електромер" за обекта му на снабдяване с електрическа енергия, находящ се в село Трънито, Община Габрово с клиентски № ********** и обект № **********, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени направените разноските по делото.

2. От страна на ответника:

Оспорва предявения иск, като неоснователен. Претендира отхвърляне на същия и присъждане на разноски.

Процесната сума се дължала от ищеца на основание чл.

26, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД, публикувани на сайта на дружеството, които АД били годен източник на облигационни задължения между абоната и енергийното дружество на основание чл.

20а, ал. 1 от ЗЗД.

Не оспорва, че между него и ищеца съществува валидно договорно правоотношение по пренос и достъп на ел. енергия, както и обстоятелството, че обектът, собственост на ищеца, е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на "Електроразпределение Север" АД.

Потвърждава обстоятелството, че е извършено плащане на сума от 19,00 лв. по Фактура № ********** от 12.11.2019 г. на „ЕРП Север" АД, което било извършено на 18.11.2019 г.

Дължимата такса била начислена след прекъсване на електрозахранването по вина на абоната - след неплащане на допълнително начислено количество ползвана, но неотчетена ел. енергия по Фактура № ********** от 12.09.2019 г. в размер на 1 578,29 лв.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената електрическа енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа било уредено в ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), приети от ДКЕВР на основание чл. 21, ал.1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ.

Преизчислението се осъществявало по одобрената от ДКЕВР методика, като това право било уредено в чл. 50. ал. 2 от ПИКЕЕ във връзка с чл.83. ал.1. т.6 от ЗЕ.

На 09.10.2019 г. ищецът отправил Жалба до ответното дружество, с която възразявал, че не е изразходвал ток на тази стойност, че никъде не били вписани цифрови данни и молел да му бъде посочено основание, на което се дължи тази сума.

На 29.10.2019 г. било изпратено писмо от ответното дружество в отговор на подадената жалба, в което подробно били посочени: извършената на 10.09.2019 г. проверка на СТИ; констатациите по време на проверката, че част от консумираната в имота ел. енергия не се измерва от СТИ поради неправомерна промяна на измервателната схема; изготвянето на „справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия" на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ. Отразена била и издадената Фактура № ********** от 12.09.2019 г. за сума от 1578,29 лв., както и че копия на документите са изпратени с писмо с изх. № 54961_КП160509_2 / 12.09.2019 г.

Сумата от 1 578,29 лв. не била заплатена, както се твърдяло в исковата молба. Напротив, на 18.11.2019 г. било подадено искане от ищеца, заведено под № 5264526 / 18.11.2019 г. за разсрочено плащане на Фактура № ********** от 12.09.2019 г. за сума от 1578,29 лв.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. От фактическа страна:

Между ищеца и ответника съществува валидно договорно правоотношение по пренос на електроенергия и достъп до електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД, регламентирано от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ответника.

От страна на ищеца била издадена Фактура № ********** от 12.09.2019 г. за сума от 1578,29 лв., която не била заплатена до 09.01.2020 г., видно от

Извлечение за фактури и плащания към

09.01.2020 г. На 18.11.2019 г. било подадено искане от ищеца за разсрочено плащане на задължението по фактурата, заведено под № 5264526/18.11.2019 г. /приложено по делото/.

От страна на ответника била издадена и Фактура № ********** от 12.11.2019 г., по силата на която ищецът следвало да заплати на ответника сумата 19,00 лева „за възстановяване на захранването на електромер”. Същата е заплатена на 18.11.2019 г., видно от признанието на ответника и от представения по делото от ищеца фискален бон /а не фактура/ № 0008861

0002/18.11.2019 г.

От страна на ищеца се признава, че електрозахранването на обекта му било спряно на 18.11.2019 г., поради неплащане на потребена от него ел. енергия.

2. От правна страна:

Пред съда е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане /възстановяване/ на платена без основание сума.

С доклада по делото в тежест на ищеца е вменено да докаже наличието на определено имуществено разместване, при което ответникът е получил от него твърдяната в исковата молба сума. Признанието на ответника и представения от ищеца фискален бон 0008861 0002/18.11.2019 г. доказват твърдяното от ищеца имуществено разместване в размер на 19 лева.

Относно наличието на правно основание за имущественото разместване, което е в тежест на доказване от ответника:

Основанието за имущественото разместване, което се твърди от ответника е чл. 26, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/ 06.04.2009 г., приложими предвид отмяната с Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния административен съд (ВАС) на Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), с което са одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО Мрежи АД (настоящо фирмено наименование Електроразпределение Север АД), влезли в сила на 07.09.2014 г.

Към момента на извършеното плащане със сочения от ищеца фискален бон 0008861 0002/18.11.2019 г. чл. 26, ал. 1 от

Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/ 06.04.2009 г. са били в сила и правното основание за издаване на фактурата е било налице.

Единствените основания, които се сочат от страна на ищеца за нищожност на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД е противоречието й с чл. 122-124 от Закона за енергетиката ЗЕ/ и прогласяването за неравноправна по см. на чл. 143, т. 2 ЗЗП на идентичната клауза на чл. 34, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД в частта: "... и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина" с Решение № 1214 от 24.06.2014 г. по гр. д.

№ 1751/2013 г. на ОС – Пловдив, потвърдено с решение № 258 от 8.12.2014 г., постановено по гр. дело № 1125/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, потвърдено с Решение № 125 от 7.08.2015 г. по т. д. № 990/2015 г. на ВКС, I т. о., ТК.

Само по себе си обявяването на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД не прави автоматично разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД неравноправна. На първо място, соченото от ищеца решение касае краен снабдител на ел енергия, продаващ електрическа енергия при публично известни условия. Настоящият ответник обаче е енергийно предприятие - оператор на електроразпределителна мрежа, относно когото са приложими разпоредбите на чл. 122 – 124 от ЗЕ и по-точно на чл. 123 ал. 7 от ЗЕ предвиждащ правото му на прекратяване на снабдяването с ел. енергия при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с предоставянето на услуги. А видно от Извлечение за фактури и плащания към 09.01.2020 г. към момента на прекъсване на снабдяването с ел енергия ищецът е дължал на ответника сумата 1578,29 лв. по Фактура № ********** от 12.09.2019 г. и подаването на ел. енргия е било преустановено след като е отговорено на възражението на ищеца.

По делото не се сочат други основания за неравноправност на посочената клауза от ОУ на ответника. Съдът, вземайки предвид данните по делото, също не констатира такива.

С оглед изложеното, съдът намира, че сумата 19,00 лева, заплатена на 18.11.2019 г. от ищеца на ответника „за възстановяване на захранването на електромер” с фискален бон № 0008861 0002/18.11.2019 г. е заплатена на правно основание и искът следва да бъде отхвърлен.

3. Относно претенциите за разноски:

Ответникът претендира разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 360 лева с ДДС, който видно от представения договор за правна помощ и съдействие, фактура, и платежно нареждане е заплатен изцяло.

От страна на ищеца е направено възражението за прекомерност на разноските, направени от ответника.