Решение № 2048 от 21.07.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2048

Русе, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VIII състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 20257200700597 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх.№ 3987/10.09.2025 г., уточнена по указание на съда с молба вх.№ 4356/14.10.2025 г., от Г. Т. Г. от гр.Русе, чрез пълномощника адв. Я. П., с която са предявени обективно съединени искове срещу Община Русе, представлявана от кмета на Общината.

С първия иск се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 200 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2025 г. Твърди се, че вредите са настъпили в резултат на издаден фиш № РУ000009017 (неточно посочен като номер Р9000009017) от служител при Община Русе за неправилно паркиране на 05.06.2025 г. в гр.Русе на МПС – лек автомобил „Пежо“ 308 с рег.№ [рег. номер], който фиш впоследствие е анулиран. Наведени са твърдения, че вредите се изразяват в заплатен от ищеца адвокатски хонорар в размер на 200 лева за писмена консултация относно фиша.

Вторият иск, за който въпросите за предмета и допустимостта му са разрешени с определение № 1333 от 09.02.2026 г. по адм. дело № 51/2026 г. на ВАС, е за осъждане на ответника за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2025 г. Наведените от ищеца твърдения са за незаконосъобразни действия на служител на СЗ „ИООРС“ при Община Русе – лошо и арогантно отношение по повод извършване на административна дейност – проверката за неправилното паркиране на лекия автомобил. Според исковата молба вредите се изразяват в следното: поведението на служителя към ищеца станало достояние на множество свидетели, доколкото в непосредствена близост до паркираното МПС се намирали търговски обекти; засегнато му е името и авторитета, още повече, че бил вписан като медиатор; ищецът се изнервил, наложило се да пие успокоителни, като се има предвид, че е диагностициран със застойна сърдечна недостатъчност и дилатативна кардиомиопатия му се повишило кръвното налягане и получил аритмия.

Претендира се и присъждане на разноски, направени в настоящото производство, съгласно представен списък.

Ответникът – Община Русе, представлявана от кмета на Общината, чрез старши юрисконсулт П. Д., в представени многократно по делото идентични по съдържание писмени бележки, оспорва исковата молба. Счита исковете за неоснователни. Посочва, че в производствата по ЗАНН разноски се присъждат единствено в производствата по съдебно обжалване пред районния и административния съд, а издаденият фиш не е годно основание за образуване на производство пред съд по чл. 60, ал. 1 от ЗАНН. Относно претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди посочва, че действията по съставяне на фиш от служител на Общината не са незаконосъобразни действия и липсват доказателства за „грубо отношение“ от страна на служителя. Според ответника и настъпването на вредите не е доказано. Не е налице и причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и предполагаемите вреди. Иска се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че исковете са доказани по основание, но не и за размера, за който се претендират и следва да бъдат уважени съгласно критерия за справедливост, дефиниран в чл. 92 от ЗЗД.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.06.2025 г., във връзка с подаден сигнал от граждани за неправилно паркиране на автомобил с рег.№ [рег. номер] на [улица]до № 16 в гр. Русе, мястото било посетено от служител на СЗ „ИООРС“ при Община Русе и двама служители на Общинска полиция. В резултат на проверката инспектор при Община Русе Ц. Т. (разпитан по делото като свидетел) съставил фиш № РУ000009017 от 05.06.2025 г. (л. 80 от делото) на С. Н. асоциация за защита на пациента гр. София – собственик на лекия автомобил „Пежо“ 308 с рег.№ [рег. номер], за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – неправилно паркиране пред вход, където е възможно движение на ППС. С фиша е наложена глоба в размер на 20 лева. За издадения фиш е съставено уведомление (л. 6) на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДвП.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 05.06.2025 г. (л. 7), сключен от ищеца Г. Г., като клиент, с адв. Д. К. от АК-Русе (също разпитан като свидетел по настоящото дело) с предмет: „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в писмена консултация Фиш № РУ000009017 от 05.06.20225 г., издаден от „КООРС“ към община Русе“. С договора е договорено възнаграждение за адвоката от 200 лв., като е удостоверено плащането в брой на сумата при подписване на договора.

В същия ден – на 05.06.2025 г., ищецът Г. Г. депозирал в Община Русе Възражение рег.№ 94 Г– 8000-7 от 05.06.20265 г по описа на Община Русе (л. 97), в което изложил съображенията си, че процесното МПС е било паркирано на терен – частна собственост; че е наемател на офис и по силата на договор за наем на офиса има право на ползва мястото, където е бил паркиран л.а. и че не е извършил нарушението, което му е вменено. Възражението е подадено е подадено и подписано от самия ищец.

С писмо изх.№ 873/12.06.2025 г. на директора на СЗ „ИООРС“ при Община Русе (л. 102), Г. Г. бил уведомен, че във връзка с подаденото от него възражение /горецитираното/, съставеният фиш за неправилно паркиране на МПС с рег.№ [рег. номер] е анулиран и преписката е приключена от службата за контрол. Писмото е връчено на ищеца на 19.06.2025 г. /известие за доставяне на л.103 от делото/.

На 20.06.2025 г. Г. депозирал в Община Русе покана за доброволно изпълнение (л. 104), с която поискал да му бъде възстановена от Общината сумата от 200 лева, заплатена за ползваните услуги за адвокат за писмено становище във връзка с фиша и подаденото от него възражение срещу процесния фиш, който бил анулиран. В отговор на директора на СЗ „ИООРС“ при Община Русе (л. 105) било посочено, че Общината не дължи претендираното плащане, тъй като съгласно разпоредбите на ЗАНН единствено в производствата пред районния съд и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски.

По делото са представени експертни решения на ТЕЛК при МБАЛ Л. ЕООД № 90158/16.10.2024 г. (л. 18) и № 90582/03.07.2025 г. (л. 135), от които е видно, че ищецът страда от застойна сърдечна недостатъчност. Второто експертно решение е постановено по повод направено обжалване от органите на НОИ на първото решение на ТЕЛК и връщане на преписката от НЕЛК за ново произнасяне.

Съдът служебно извърши справка в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (л. 149-151), чрез която установи, че Сдружение „Национална асоциация за защита на пациента“ със седалище гр. София, [ЕИК], посочено като собственик на процесното МПС с рег.№ [рег. номер], се ръководи от управителен съвет от трима души, сред които ищецът не е, и се представлява от председателя на управителния съвет - К. М. Б..

В хода на настоящото производство като свидетели са разпитани адв. Д. К., с когото от ищеца е сключен договора за правна защита и съдействие от 05.06.2025 г.; С. М. (свидетели на ищеца) и Ц. Т. (свидетел на ответника).

В показанията си св. К. посочва, че познава ищеца от няколко години, тъй като ищецът, като медиатор, насочвал страните към адвокат, включително и към него, когато спорът не можел да бъде решен чрез медиация. К. често минавал край офиса на ищеца, ако има нужда от правна помощ. На 05.06.2025 г. К. присъствал, когато дошли служител от СЗ „ИООРС“ и двама полицейски служители, които заявили, че са дошли по сигнал за неправилно паркиране. К. няколко пъти повторил на служителите, че автомобилът е спрян в частен имот и ако има спор, то той е частноправен и Общината няма отношение към него. Според свидетеля, ищецът се ядосал много, тъй като на улицата имало паркирани неправилно други автомобили, които не били санкционирани, а фиш бил съставен само на Г. Г., който започнал да се разправя единствено със служителя от СЗ „ИООРС“, който, според свидетеля, се държал грубо и предизвикателно – повишил глас и заявил „Ще се видим в съда“, „Ще спечелим делото“. От това Г. много се афектирал и започнал да трепери. От околните офиси и фризьорски салон излезли хора и видели, че на Г. му правят акт. Свидетелят не помни дали фишът на Г. е съставен на място. След разправията св. К. влязъл заедно с Г. в офиса му и предложил да извикат спешна помощ, тъй като видял, че ищецът бил зачервен и вдигнал кръвно и според свидетеля всеки момент можел да колабира. В офиса били и служителките С. и А., които веднага извадили лекарства и дали на Г.. Нито св. К., нито служителките в офиса имат медицинско образование, те са юристи.

Св. К. заявява още, че ищецът поискал от него да напише становище по случая и той подготвил писмено становище за случая, какво да пишат във възражението против съставения фиш. К. посочва, че представеното по делото възражение, депозирано в Общината на 05.06.2025 г. (л. 97), не е писано от него, а вероятно от служителките на Г.. Той, свидетелят, предоставил на ищеца писмена консултация, която по съдържание била доста по-подробна от съдържанието на възражението. Свидетелят заявява също така, че е дал консултацията и е писал становище на другия ден или на по-следващия ден.

Св. М., служител в дружеството на ищеца, посочва, че на 05.06.2025 г. е присъствала на случай във връзка с паркиран автомобил в непосредствена близост до офиса на дружеството, в което работи. Автомобилът се управлявал от Г., но не само от него. На посочената дата дошли двама полицейски служители и един служител от СЗ „ИООРС“ на Община Русе, които свидетелката видяла заедно с ищеца до автомобила, когато излязла от офиса. М. чула разговора между Г. и служителя от СЗ „ИООРС“, защото разговаряли на по-висок тон, спорели. Г. обяснявал, че има право, в качеството си на наемател на офисното помещение, да ползва идеални части от собствеността, прилежаща към поземления имот, т.е. че не извършва нарушение и има право да паркира колата, на което служителят от СЗ „ИООРС“ отговорил – „Ще се видим в съда“ и „Какво ще стане, ако загубите делото“.

М. заявява, че е виждала предявеното й от съда възражение на л. 97 от делото, след съставянето му. Според нея Г. е упълномощил адв. К., който е съставил това възражение. М. твърди, че К. е донесъл възражението, като вероятно Г. и К. са обсъждали фактическата обстановка. М. е присъствала на такъв разговор между тях.

На 05.06.2025 г. в офиса се намирала и колежката й А. Д. и вероятно чистачката, за която свидетелката не е сигурна дали е била там. На улицата имало излезли хора – „може би 2-3 човека, защото бяха видели полицейския автомобил“. След като полицейските служители и служителят на общината си тръгнали Г. влязъл в кантората и видимо бил зле, не се чувствал добре. Лицето му било зачервена, дишал затруднено, ръцете му треперели. Служителките на Г. се притеснили от вида и състоянието му и свидетелката М. му дала успокоителни, защото знаела за заболяванията, които Г. има. Той пиел „Седатон 5“, когато се чувствал зле (когато му се повиши кръвното налягане). Служителките предложили на Г. да повикат спешна помощ, но той заявил, че се чувства зле и ще се прибере в къщи. М. дала на Г. две таблетки Седатон, тъй като преценила, че те са на билкова основа и доколкото знаела се използвали без лекарско предписание.

И св. К., и св. М. посочват, че ищецът е студент по право, на когото му остават само два изпита преди семистриално завършване.