Решение № 260127 от 28.01.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260127

28.01.2021г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав

На 19.01.2021г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 2930 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Решение № 260722/05.10.2020 г. по гр.д.№ 3911/2020 г. на ПРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на К.В.Й. сумата над 112,50 лв. недължимо платена по клауза за допълнителни услуги по договор за паричен заем № **********.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част. Сочи, че вземането в посочения размер над сумата от 112,50 лв. до пълния присъден с решението от 168,75 лв. е погасено по давност, което своевременно повдигнато от него възражение не е обсъдено от първоинстнацинния съд. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и отхвърляне на тази претенция.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

Предмет на образуваното първоинстанционно производство е кумулативно иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД за връщане на недължимо платена сума от 168,75 лева / след допуснато увеличение на размера на иска / по клауза за допълнителни услуги по договор за паричен заем от № ********** ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

За да обоснове претенцията си ищецът е твърдял, че между страните е сключен договор за паричен заем № **********. Договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Недействителене на основание чл .22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. В нарушение на чл .11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва, каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Не е предвидено предсрочно погасяване на задължението, клаузата за заплащане на пакет с допълнителни услуги противоречи на закона. Поради това е поддържал, че както поради недействителност на договора, така и поради нищожността на клаузата на самостоятелно основание, платеното по нея подлежи на връщане.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като е поддържал, че както договорът, така и клаузата за допълнителни услуги са действителни . Изложил е твърдения, че плащанията от страна на ищцата на процесната сума от 168, 75 лв. по клаузата за допълнителни услуги са три- всяко на стойност 56, 25 лв., извършени съответно на 25.02.2015 г., 25.03.2015 г. и 25.04.2015 г. Повдигнал е възражение, че вземането за първата платена сума от 56,25 лв. на 25.02.2015 г., е погасено по давност.

С постановеното първоинстанционно решение искът е уважен изцяло, като предмет на въззивната проверка е само частта от него, с което е присъдена сумата над 112,50 лв. или сумата от 56,25 лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Така установено е по делото, в т.ч. със сила на пресъдено нещо с оглед необжалваната част от решението, че между страните е бил сключен процесния договор за потребителски кредит и закупуването на пакет от допълнителни услуги, който е недействителен, поради което и платената по него сума като възнаграждение за допълнителни услуги подлежи на връщане като дадена без основание.

Не са били предмет на спор както пред първоинстанционния , така и пред въззивния съд фактическите твърдения на ответника , че процесната сума от 168, 75 лв. е била получена от него с три плащания, извършени на 25.02.2015 г., 25.03.2015 г. и 12.05.2015 г.- всяко в размер на 56, 25 лв.

Поради това настоящата инстанция ги приема приема за установени по делото.

При така установеното от фактическа страна, възражението на ответника, повдигнато в отговора на исковата молба, за погасяване на част от вземането по давност, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При вземания за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД- за връщане на дадено при начална липса на основание, какъвто е настоящия случай, изискуемостта настъпва в деня на плащането. В процесния казус , вземането за връщане на платеното на 25.02.2015 г. в размер на 56, 25 лв. е станало изискуемо на датата на плащане, считано от която е започнал д атече и петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД.

Исковата молба е депозирана на 11.03.2020 г., т.е. след погасяване на това вземане по давност. Поради което искът по чл.55, ал.1 ЗЗД в тази му част е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Предвид изложеното решението в обжалваната му част следва да се отмени и се постанови друго, с което искът за сумата над 112,50 лв. се отхвърли като погасен по давност.

Решението следва да се отмени и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение над сумата от 233 , 33 лв. предвид частичното отхвръляне на иска.

При този изход на делото на жалбоподателя – ответник се дължат разноски за първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от иска на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК, като от определеното такова от въззивния съд в размер на 100 лв. на осн.чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на страната се присъжда по съразмерност сума в размер на 33, 33 лв. За настоящата инстанция жалбоподателят също има право на разноски, които възлизат в размер на 25 лв. платена ДТ, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн.чл.25 от НЗПП.

Воден от горното, Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 260722/05.10.2020 г. по гр.д.№ 3911/2020 г. на ПРС, в ЧАСТТА, с която „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* е осъден да заплати на К.В.Й. сумата над 112,50 лв. недължимо платена по клауза за допълнителни услуги по договор за паричен заем № **********, както и за сумата над 233,33 лв. деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.Й. против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* иск за заплащане на сума над размера от 112,50 лв. до пълния претендиран размер от 168, 75 лв. недължимо платена по клауза за допълнителни услуги по договор за паричен заем № **********.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА К.В.Й. с

ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от общо 133,33 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстаницонното и за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.