Решение № 22 от 11.03.2026, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Е., 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20254130100384 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба „АПС Б. Б.“ ЕООД, представлявано от П.

В. и Х. М., чрез юрисконсулт Д. Р., срещу Н. Д. Т. от гр. Е..

В същата се твърди, че ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 412424/12.04.2020 г. със „Сити Кеш“ ООД, съгласно който получил сумата 1000.00 лв., която се задължил да върне на 15 бр. вноски по 201.00 лв. всяка една от тях в срок до 12.07.2021 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите 47.99%. Процесният договор бил сключен по електронен път, съгласно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит да върне дължимите суми.

С Договор за продажба и прехвърляния на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за кредит на ищеца „АПС Б. Б.“ ЕООД като цесионер. Вземането на длъжника било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Ищецът твърди, че задължението на ответника по договора за 1 кредит не е погасено към настоящия момент. По тази причина подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Вследствие, на което било образувано ЧГД № 280/2025 г. по описа на Районен съд – Е..

Длъжникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК и за ищеца възникнал правен интерес да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

Ищецът „АПС Б. Б.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Н. Д. Т., че последният му дължи сумата 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 412424/12.04.2020 г., сумата 344.73 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 12.04.2020 г. до 12.07.2021 г., сумата 400.69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.07.2021 г. до 10.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Н. Д. Т., в която се взема следното становище:

Предявеният иск е допустим, но частично основателен. Ответникът оспорва размера на главницата, поради това, че е извършвал плащания, които не били посочени в исковата молба. Оспорва дължимостта на лихвата за забава и договорната лихва, поради това, че се основават на неравноправни клаузи по договора, които водят до нищожност на същия на осн. чл. 26 от ЗЗД.

Ответникът Н. Д. Т. моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски по делото.

С Определение № 543/19.12.2025 г. по гр. д. № 384/2025 г. по описа на Районен съд – Е. е оставен без разглеждане предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника Н. Д. Т., че същият дължи на ищеца „АПС Б. Б.“ ЕООД сумата 400.69 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 12.07.2021 г. до 31.05.2025 г., като недопустим, като производството по делото в тази част е прекратено.

В съдебно заседание ищецът „АПС Б. Б.“ ЕООД не се представлява и не взема писмено становище.

В съдебно заседание ответникът Н. Д. Т. не се явява и не взема 2 писмено становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от Договор за паричен заем Кредирект № 412424/12.04.2020 г., същият е сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника Н. Д. Т.. Съгласно договора ищецът, в качеството на кредитор, е предоставил на ответника, в качеството на потребител, сумата 1000.00 лв., която следвало да погаси на 15 броя месечни вноски. Договорната лихва била фиксирана в размер на 40.05%, а годишният процент на разходите 47.99%. Общата дължима сума била в размер на 1344.73 лв. Освен това, в чл. 6.1 от договора било предвидено задължение на ответника в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, а именно: поръчител или банкова гаранция, като в чл. 6.2 от договора било посочено, че при неизпълнение на това задължение ответникът дължи неустойка в размер на 1670.27 лв., която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

По делото са представени Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ в сила от 08.03.2019 г. В чл. 33 от същите в Раздел Х – Обезпечение е предвидено, че при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на следните обезпечения: 1. поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени условия, и 2. безусловна банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане на договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

От разписка за извършено плащане

№

2000000209265226/12.04.2020 г. се установява, че кредиторът „Сити Кеш“ ООД е превел по банковата сметка на ответника сумата 1000.00 лв. на 12.04.2020 г.

Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., ищецът „АПС Б. Б.“ ЕООД и кредитора „Сити Кеш“ ООД сключили договор за цесия, съгласно който кредиторът като цедент прехвърлил на ищеца като цесионер свои вземания, включително и това към ответника Н. Д. Т. по Договор за паричен заем Кредирект № 412424/12.04.2020 3 г., което било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

От пълномощно от 13.01.2022 г. се установява, че кредиторът „Сити Кеш“ ООД е упълномощил ищеца „АПС Б. Б.“ ЕООД да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 от 13.02.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД.

По делото е представено уведомление за цесия относно Договор за паричен заем Кредирект № 412424/12.04.2020 г., което е адресирано до ответника Н. Д. Т..

Видно от приложеното ЧГД № 280/2025 г. по описа на Районен съд – Е., в полза на ищеца „АПС Б. Б.” ЕООД против ответника Н. Д. Т. въз основа на Разпореждане № 640/30.06.2025 г. е издадена по чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение № 116/30.06.2025 г., съгласно която е разпоредено последният да заплати на ищеца сумата 1000.00 лв. – главница, представляваща дължима по Договор за паричен заем Кредирект № 412424/12.04.2020 г., сумата 344.73 лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.04.2020 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000.00 лв., считано от 10.06.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата 68.99 лв., представляваща направени разноски по делото за заплатена държавна такса, и сумата 60.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Д. Т. подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК и съдът указал на ищеца на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. По тази причина последният е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Д. И.

И. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че счетоводството на кредитора „Сити Кеш“ ООД и на ищеца „АПС Б. Б.“ ЕООД, е водено редовно.

Съгласно параметрите и условията по Договор за паричен заем Кредирект № 412424/12.04.2020 г., общо дължимата сума е в размер на 1344.73 лв., както следва: главница – 1000.00 лв. и лихва - 344.73 лв. При непредставено допълнително обезпечение, общо дължимата сума е в размер на 3015.00 лв., както следва: главница – 1000.00 лв., лихва – 344.73 лв. и неустойка – 1670.27 4 лв. По Договор за паричен заем Кредирект № 412424/12.04.2020 г. ответникът е заплатил на кредитора сумата 562.00 лв., както следва: 106.18 лв. - такси и 455.82 лв. - неустойка. Според вещото лице, при заложените параметри по кредита – главница, редовна лихва в размер на 40.05% и гратисен период 4 месеца, годишният процент на разходите следва да е в размер на 48.2908%, което се различава от посочения в договора с 0.3008 пункта. След извършване на изчисления относно размера на годишния процент на разходите, вещото лице е установило, че ако сумата 1670.27 лв., представляваща неустойка по договора, се добави като средномесечния разход за 15 месеца (111.35 лв.), годишният процент на разходите би нараснал до 517.3557%.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски паричен кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл.

18, ал. 2 от ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на 5 преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай, кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Предвид изложеното, съдът приема, а и няма спор между страните, че е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем Кредирект № 412424/12.04.2020 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, между „Сити Кеш“ ООД и длъжника Н. Д. Т..

Заемодателят „Сити Кеш“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова. Последният има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а „Сити Кеш“ ООД на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.