Решение № 1079 от 02.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. Перник, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720102919 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на П. Б. З. срещу „Топлофикация Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу наследодателя му – С П.

К., която е починала е издаден изпълнителен лист на ***** г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд Перник за суми в размер на 1593,43 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 266,86 лева законна лихва за забава в периода от 30.07.2007 г. до 10.12.2009 г. и 125,81 лева разноски.

Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 713/2010 г. по описа на ЧСИ Е. Д., по което не са извършвани действия по изпълнение след 02.02.2012 г. Твърди, че това изпълнително дело е перемирано, след което въз основа на същия изпълнителен лист на 15.10.2020 г. е образувано и.д. № 1685/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б. след като правото на принудително изпълнение е погасено.

С оглед на изложеното молят съда да приеме за установено, че вземането по издадения в рамките на ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд Перник изпълнителен лист, за сумите от 1593,43 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 266,86 лева законна лихва за забава в периода от 30.07.2007 г. до 10.12.2009 г. и 125,81 лева разноски е погасено по давност и срещу ищеца в качеството му на наследник на С П. К. не съществува право на принудително изпълнение, тъй като между прекратяването на и.д. № 713/2010г. по описа на ЧСИ Е. Д. и образуването на и.д. № 1685/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б. са изтекли повече от пет години.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните не се представляват, като депозират писмени становища. Ищецът поддържа иска, ответникът го признава.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от 1 фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Тук посочената разпоредбата предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на иска.

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена срещу С П. К., което е станало най - късно на 28.04.2010 г. – денят преди издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни данни за връчването ѝ и по – ранното ѝ стабилизиране.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищецът – П. Б. З. е единствен наследник на С П. К., която е починала на ********* г.

Съгласно представеното по делото постановление на ЧСИ Б. ищецът е конституиран като страна – длъжник в рамките на и.д. № 1685/2020 г.

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично 2 възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.

Същевременно ответникът е признал иска, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса – 79,45 лева, като се присъди и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, определено от съда в минимален размер от 498,61 лева.

Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото съдът намира за неоснователно, тъй като адвокатския хонорар е определен от съда и е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу на П. Б. З., ЕГН ********** в качеството му на наследник на С П. К., починала на ********* г. за сумата от 1593,43 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 266,86 лева законна лихва за забава в периода от 30.07.2007 г. до 10.12.2009 г. и 125,81 лева разноски, за които е издаден изпълнителен лист на ***** г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд Перник срещу С П. К. поради погасяването им по давност

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД да заплати на П. Б. З. сумата от 50,00 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД да заплати на адв. Б. Б. Б. сумата от 498,61 лева – за оказаната безплатна правна помощ в рамките на настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3