Решение № 2209 от 24.11.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№2209/24.11.2022г. гр. Пловдив,24.11.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2475 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от

ТД на НАП-Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт И., против Решение № 1600 от 04.08.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2308 по описа на същия съд за 2022г., с което е отменено Наказателно постановление №626128-F640318 от 28.02.2022г.26.05.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „МИЛА ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, необоснован и неправилен.

Излага подробни съображения.

Претендира отмяната на съдебния акт на ПРС и потвърждаване на НП№626128-F640318 от 28.02.2022г.26.05.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 15.10.2021 г. Петя Кючукова извършила служебна проверка на дейността на „МИЛА ГРУП“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г. в законоустановения срок до 14.10.2021 г., включително.

Отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС дружеството подало по електронен път на 16.11.2021 г. и те били заведени с вх. № 16004868485/16.11.2021 г., с който била подадена справка - декларация за данък върху добавената стойност.

Резултатите от проверката са обективирани в АУАН № F640318/14.01.2022 г. срещу „Мила груп" ЕООД за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представител на дружеството. Не е подадено възражение от дружеството против съставения акт.

Последвало е издаването на Наказателно постановление №626128-F640318 от 28.02.2022г.,издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „МИЛА ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС.

Районният съд е приел, че в случая при анализа на посочената разпоредба следва да се вземе предвид, че нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е едно единно и неподаването на който и да е от документите, визирани в него, ще представлява неизпълнение на задължението към държавата. Това е така, доколкото чл. 125, ал.

1 от ЗДДС задължава лицата да подадат справка декларация, която се съставя именно на базата на отчетни регистри. Чл. 125, ал. 3 от ЗДДС регламентира, че справката декларация се подава заедно с отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава лицата да подадат и справките декларации и отчетните регистри в един и същ срок. От друга страна, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва лицата, които не са подали един от посочените документи, сред които са и справките декларации и отчетните регистри.

Посочено е, че нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи -т.е. справка декларация и отчетни регистри.

Съдът е приел, че в процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период (ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване).

Касационният съд намира следното: Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС.

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.

Или иначе казано, правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай, заедно и с VIES-декларация по чл.

125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Т. е., подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, поради което касационните оплаквания са неоснователни.

Решението на ПРС следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.

221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение

№ 1600 от 04.08.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2308 по описа на същия съд за 2022г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.