Решение № 789 от 02.12.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Разград, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана К. Чолакова при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Гражданско дело № 20223330100889 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД вр. с чл.1 т.1 Конвенция CMR, чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Г.Б. –СБ ЕТ против Х.Т. и Логистика ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата 13920лв. представляваща задължение по главница по осем фактури, сумата 179,34 лихва за забава от 30.03.2022г. до 16.05.2022г., законната лихва от датата на подаване на исковата молба, иска и разноски.

Сочи се, че е превозвач, извършващ товарен автомобилен транспорт в страната и чужбина.

Ответното дружество в периода 02.02.2022г. - 11.02.2022г. възложило на едноличния търговец извършване на вътрешнообщностен автомобилен превоз, за което между страните са сключени 8 бр. договора: №720/02.02.20222г., №722/03.02.2022г., №723/03.02.2022г., №725/08.02.2022г.,

№726/09.02.2022г.,

№730/11.02.2022г.,

№732/11.02.2022г.,

№733/11.02.2022г., издадени съответните фактури, всяка на стойност 1740лв. Твърди, че превозите са извършени, като съобразно т.33 от договора са изпратени писма с обратна разписка оригиналите на фактурите, придружени с CMR товарителници, които са получени от ответното дружество както следва: №14468/03.02.2022г., №14478/07.02.2022г., №14479/07.02.2022г.,

№14492/09.02.2022г.,№14511/14.02.2022г.,№14512/14.02.2022г.,

№14527/17.02.2022г. №14526/17.02.2022г. В т.11 от договорите посочено договореното навло, а съгл. т.12 от договорите срокът за плащане е 30 дни след представяне на оригинала на фактурата и заверени от получателя екземпляри на CMR товарителници. Поради неплащане в срок ответникът дължи мораторна лихва за забава в размер на 179,34лв. както, че за обезпечение на иска РС Русе е издал обезпечителна заповед за запор на всички банкови сметки на ответното дружество до размер на 13983,30лв. Образувано изп. дело, по което е наложен запор, като сторили разноски в размер на 748,20лв.

Ответникът депозира отговор. Счита молбата за допустима, но неоснователна.

Твърди, че в качеството на търговец е сключил търговски договори за извършване на вътреобщностен международен превоз.Този договор както и много други преди и след него, са сключени на базата на заявка за превоз на определен товар като тонаж на определена цена с определена дестинация. Всяка заявка представлява двустранно уточняване на 1 основните пунктове на договора. Признава сключването но процесните договори, като сочи, че всеки един е свързан и с изпълнението и по други договори за транспорт. Всички изпълнени договори са заплатили в срок.

Предявява насрещен иск ищецът да заплати сумата 24000лв. представляваща неустойка по чл.25 от договор №731/11.02.2022г. за вътреобщностен автомобилен превоз в размер на 200лв. на ден, считано от 16.02.2022г. до 01.07.2022г. Твърди, че заедно със сключените с ищеца процесни договори, по същия начин със заявка е сключен договор №731/11.02.2022г. за извършване на вътреобщностен международен автомобилен превоз.

Като практиката била следната: Едната страна изпраща заявка по електронен път, а другата след като получи заявката, отговаря на попълващата страна в рамките на половин час. След като превозвачът изпраща рег. № на камион, което се случва по вайбър, се изготвя договор за превоз на товародателя Х.Т. и логистика ЕООД, в който са уговорени всички клаузи съгл. чл.49 и сл. от ЗАП вр. с чл.367 ТЗ. Тези договори се подписват и подпечатват от страна на товародателя, сканират се и се изпращат по електронен път на превозвача и имат характера на договор-заявка между страните, при получаване от превозвача се счита, че същият е приел договор-заявка между страните. Задължение на превозвача съгл. чл.21 от договора е да има валидна CMR застраховка. Отделно от договор №731/11.02.2022г. се е договорил с изпълнителя по договора за явяване на превозвача на точно определена дата, с определен от страните товарен автомобил с ремарке. За целта водена електронна кореспонденция между страните. Като е уговорил с клиента си превоз на определен товар и е поел задължението този товар да бъде натоварен съгл. чл.9 от договора на товарен пункт България, Шумен, ул.

Борис Петров №37, с посочени координати и доставен на Разтоварен пункт съгл. чл.10 от договора на адрес: Румъния 605100-BUHUSI INTERTRANSCOM IMPEX SRL STRLIBERTATI 179 по документи с посочени координати. Като товародател имал сключени и други договори, които са в неделима връзка със задължението да бъде доставен товара от определена с договора точка и в определен срок. Ответникът неколкократно е потвърдил, че ще изпълни договорното си задължение, като потвърдил, че изпраща товарните автомобили и е посочил номерата им, които са записани в договора. Сключеният договор е за превоз на товари на дата на товарене 15,16.02.2022г. съгл. чл.13 от договора и срок на доставка 16,17.02.2022г. В чл.15 посочени номерата на автомобила и ремарке, с който ще бъде изпълнен договора-Р 9943 РН/Р2198 ЕЕ. На посочената дата и час и уговаряне допълнително по вайбър по договор №731/11.02.2022г. за натоварване не се явил товарният автомобил по тази на ответника. Твърди, че всяка една заявка не възразена е приета от изпълнителя и е оформена като договор за превоз, подпечатана, сканирана и изпратена на изпълнителя на договора, такава е практиката на всички превозвачи. Отсрочването на натоварването на товара по сключения договор довежда до пълно неизпълнение на превозвача, а от друга страна се стига до многобройни проблеми на заявителя на товара.

Съгласно чл.25 от договор №731/11.02.2022г. превозвачът дължи на товародателя неустойка в размер на 200лв. на всеки започнат ден. До настоящия момент/отговора на исковата молба/ неизпълнението е повече от 90 дни. След като е установено пълно неизпълнение по този договор, управителят се е свързала по телефона с представителя на другата страна С.Г.Б.-син на собственика и поискала обяснение за причините за неизпълнение на договор №731/11.02.2022г. Отговорът бил, че камионът, който е трябвало да извърши превоза по приетата заявка бил на баща му и той трябвало да го изпълни. До настоящия момент всички договори преди този, след като са представяни документи за това, са били заплащани в срок.

Ищецът депозира отговор на насрещната искова молба, намира същата за неоснователна. Сочи, че не са налице финансови и правни основания за изплащане на претендираната сума. Твърди, че между страните са сключени 8 бр. договора, за които са 2 издадените фактури. Не е бил сключван договор №731/11.02.2022г., такъв договор не е бил подписван от законния представител, нито пък от С.Б.. Възразява срещу обстоятелствата, че търговската практика била по описания в молбата начин. Евентуално, че клаузата за неустойка е нищожна, в противоречие с ТР №1 от 15.06.2020г. ВКС. Отношенията между страните в това число и по отношение на неустойката се уреждат от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки. Като се съдържат ясни изрични правила и предпоставки относно хипотези, в които може да бъде ангажирана отговорността на превозвача, като тази отговорност е свързана с предявяване на писмена рекламация до превозвача в срок от двадесет и един дни/чл.30 т.3 от Конвенцията/ До момента не е получавал надлежна писмена рекламация, поради което правото да претендира неустойка е преклудирано.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Между страните съществували облигационни взаимоотношения във връзка с осъществен международен автомобилен превоз в процесния период 02.02.2022г. 11.02.2022г. Като ищецът е превозвач, извършващ товарен автомобилен транспорт в страната и чужбина, а ответникът възложител за извършване на вътреобщностен автомобилен превоз. Ответното дружество в периода 02.02.2022г. - 11.02.2022г. възложило на ищеца извършване на вътреобщностен автомобилен превоз, за което между страните сключени 8 договора, а именно: №720/02.02.20222г., №722/03.02.2022г., №723/03.02.2022г., №725/08.02.2022г.,

№726/09.02.2022г.,

№730/11.02.2022г.,

№732/11.02.2022г.,

№733/11.02.2022г. Издадени са за всеки от тях съответните международни товарителници, както фактури за извършен транспорт, всяка на стойност 1740лв. До ответника изпратени писма с обратна разписка с оригиналите на фактурите, придружени с CMR товарителници, които са получени от ответното дружество. Тези договори не са оспорени, като ответникът признава, че не е извършил плащане.

Във връзка с предявения насрещния иск е приложен договор №731/11.02.2022г. за вътреобщностен автомобилен превоз между страните, с еднотипни реквизити с останалите договори между страните, съответно клауза за неустойка по чл.25 – при неспазване срока на товарене по чл.13 или срока на доставка по чл.14, превозвачът заплаща на товародателя неустойка в размер на 200лв. за всеки започнат ден, или в случай, че товародателят търпи по високи загуби от 200лв. на ден, то те ще бъдат отнесени към превозвача. В чл.13 от същия е посочена дата на товарене 15,16.02.2022г., срок на доставка 16,17.02.2022г. номер на автомобила: Р 9943 РН/Р 2198 ЕЕ. Договорът е оспорен от ищеца, че не е подписан от негов представител, твърди, че такъв договор не е сключван. За доказване на претенцията е приложена кореспонденция между страните по „вайбър“, както и имейл кореспонденция между тях по отношение на заявка №730, 731, 732,733 от 11.02.2022г.

В показанията си свидетелят С.Б. сочи, че работи при ищеца като ръководител транспорт. Цялата комуникация с ответника минавала през него и е договарял транспортите.

Кореспондирал с управителката на ответното дружество. Договарянето ставало в устни разговори по телефона, кореспонденция по вайбър. След като се договорят определени транспорти, че ще бъдат изпълнявани, му се пускала заявка по имейл, която потвърждава и изпълнява транспорта. Потвърждаването ставало, като разпечатвал изпратения от ответника 3 договор, който имал най-отдолу „приел“, подпечатвал, подписвал и връщал обратно по имейл. Запознат е с всички заявки, както и със заявка №731. Всички заявки от 11-ти били четири на брой, толкова изпратила управителката на ответното дружество, а уговорката им била за три, т.к. четвърти транспорт нямали. Поискала му номера на автомобили, които ще изпълняват заявките, като след това тя щяла да ги променя. Той променил едната заявка и номера на камиона, който трябвало да я изпълнява автомобилът Р2110 от заявка №732, щял да изпълни вместо Р9943 от заявка №731. Това го съобщил в разговора. След това тя го питала за три камиона, не за четири, не са имали договорка за четири камион. Обяснява, че след като се приеме заявката по имейл се разпечатва, подписва договор и го връща обратно по имейл, с което потвърждава. В кореспонденцията по вайбър с г-жа Х. била от четирите изпратени, само за три от тях, четвърти транспорт нямали. Тя му казала да и даде номера, после тя можела да промени. Уговорката им била за изпълнение на три транспорта. В последствие той променил едната заявка и номера на камиона, който трябвало да я изпълнява. Автомобилът Р 2110 от заявка №732 ще изпълнява заявката вместо Р9943 от заявка №731. Дестинацията за товарене и разтоварване била една и съща. Казал по телефона, че този номер на автомобил няма да може да изпълни заявка №731, дал друг номер на камион, който г-жа Х. му пуснала в нова заявка - №732. Не била анулирала заявка №731, устно се разбрали, тя казала, че няма проблем. Както, че получил тези заявки едновременно.

При изпълнение на транспорта се изпращала международна товарителница-CMR, която в долния десен ъгъл е заверена с подпис на получателя, печат и дата, кога е доставена натоварената стока. С ответника имали изпълнени общо десет договора. Имало обещания за плащане, за което писал и по вайбър, управителката обещавала, че ще плати транспортите въпросните осем последните. Не се е случвало да получава рекламации от ответника във връзка с неточно изпълнение.