Определение № 830 от 11.09.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. Шумен, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Въззивно частно гражданско дело № 20263600500474 по описа за 2026 година

Производство по чл.274, ал.1, т.1 вр. с чл.130, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5034 от 09.03.2026г. депозирана от адв. М. И. от ВАК, в качеството му на пълномощник на С. Х. С. с ЕГН ********** и М. Г. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. ., ул. . № . срещу определение № 604 от 23.02.2026г. по гр. д. № 20263630100376 по описа на РС – Шумен, с което частично е прекратено производството по делото, в частта по отношение на иска за обявяване на нищожност на Договор за доброволна делба сключен на 07.04.1995 г. между Г. П. С. с ЕГН ., нейната дъщеря Е. Г. С. с ЕГН ********** и синът й П. Г. С. с ЕГН **********, който договор е вписан в Сл.Вп. при ВРС на . г., том ., № ., вх. рег. ..

Жалбоподателите считат, така постановеното определение за неправилно поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми и за необосновано тъй като съдът е приел, че наличието на индивидуална собственост върху сгради в общия държавен имот, не поставя изискване при делбата на сградите, да участват собствениците на всички сгради в държавния имот и се е позовал на определение № 5 от 14.01 2022 г. постановено по ч. гр.д. № 4415/2021 на Първо г.о. на ВКС, постановено в производство по обжалване на предходно прекратяване па предявен иск с пр. основание чл.75, ал.2 от ЗН, за прогласяване нищожност на същия договор за 1 доброволна делба. Излагат, че преценката за недопустимост на предявен иск, която съдът е направил по реда на чл. 130 от ГПК изисква, да се съобразяват факти, които се твърдят от ищците, а когато те не се подкрепят от събраните по делото доказателства, искът се отхвърля. Считат, че не е вярна констатацията на съда, че ищците нямат претенции към част от поделените с договора за доброволна делба сгради, тъй като същите имали претенции за собственост, към всички сгради изградени в УПИ VІІІ -., кв.. по плана на. микрорайон на гр. ., кв. . и претенцията за собствеността е висяща и е предмет на гр. д. № 3/2023 по опис па ШРС. В производството по спора за собствеността, ищците са оспорили всички права на собственост, заявени от ответниците чрез възражения, в това число за сгради с номера ., . и реална част от сграда . всички прилежащи части към еднофамилна едноетажна сграда ., разположена в съшия към момента на делбата държавен имот. Също така, не била вярна и констатацията на съда, че с договора за доброволна делба са поделени само вещи (сгради) изградени в държавен имот, които вещи са собственост само на наследодателя на ответниците. С договора за доброволна делба било поделено и цялото право на строеж върху държавна земя, каквото наследодателят на ответниците не е притежавал изобщо (спорът по този въпрос бил висящ по гр.д. № 3/2023г. на ШРС), още по малко в цял обем.

Сочи, че искът с пр. основание чл. 75, ал. 2 ЗН, е иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба и може да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство (т. 1 ТР №3/2013 г. по тълк. д.

№3/2013 г. на ОСГК на ВКС). Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки имал право да предяви иск, за да установи съществуването на едно свое право, когато има интерес от това. Считат, че съда е длъжен да даде възможност на ищеца по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК, да обоснове правния интерес от иска и да съобрази петитума на иска с този правен интерес и при необходимост да преквалифицира иска ако счита, че ищецът не е въвел факти, които да обосноват правния му интерес към чл. 75, ал.2 от ЗН, а към някой от основанията на чл.26 от ЗЗД. Правният интерес винаги се преценявал конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор и с оглед изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства.

Материално правната норма на чл. 75, ал. 2 ЗН сочела, че делба на наследствени вещи, извършена без участието на някой съсобственик, е изцяло нищожна, като законодателят не е поставил ограничение или изискване това 2 правило да се прилага само когато се дели една наследствена вещ, а не повече такива и когато части от тях са придобити от друго правно основание, различно от наследяване или от наследяване на различни правни субекти.

Също така са изложили и, че за да прекрати производството в тази му част, съдът се е позовал на предходно прекратяване на същия иск, който първоначално е бил съединен с исковете за собственост, които сега са предмет на гр.д. № 3/2023 г. по опис на ШРС (преобразувано от гр.д. №2213/2020 г. по опис на ВРС) и в мотивите на обжалваното определение, са цитирани съдебните актове, с които е разрешен спор за правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожността на същия договор за доброволна делба между същите страни, в същото им процесуално качество, но счита, че прекратителните определения, постановени по реда на чл. 130 от ГПК нямат СПН, поради което и не могат да служат като правно основание за прекратяване на всяко следващо търсене на защита, чрез предявяване на същия иск. Молят съда да отмени обжалваното определение и да върне исковото производство на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като приеме, че искът е допустим.

От ответните страни по жалбата отговор е постъпил само от Д. П. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ., ул. „.“ № ., чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК-. , в който излага становище за неоснователност и необоснованост на същата. Счита оспорваното определение, с което съдът е приел, че ищците, в качеството си на частни правоприемници на неучаствалите към момента на делбата съсобственици, не могат да се позовават на нищожност на извършена делба на това основание, за правилно и законосъобразно, а изложените от тях твърдения и правни доводи - за напълно неоснователни и неаргументирани. Правото да се позове на нищожност на делба, поради неучастието на някой от съделителите, принадлежи единствено на съсобствениците. Това конкретно правно и фактическо положение по отношение предмета на делото, както посочва и постановилият определението състав, е многократно разглеждан въпрос и предмет на спор между страните, който е непротиворечиво разрешен с влезлите в сила и цитирани в определението съдебни актове, споделяни напълно и от съда. Счита за напълно противоречиви и неоснователни твърденията на ищците за постановяване на материално незаконосъобразен съдебен акт, предвид отрицателната преценка за правен интерес и намира, че правилно с 3 обжалваното определение съдът е приел, че ищците, в качеството си на частни правоприемници, не са легитимирани да предявяват иск за нищожност на договора за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 от ЗН и не са процесуални субституенти на универсалните правоприемници А. И. П. и Т. П. А., които единствено са носители на правото на такъв иск, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

ШУМЕНСКИЯТ ОКЪРЖЕН СЪД намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК, приложим съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, като предвид възраженията в частната жалба следва да добави следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от настоящите жалбоподатели С. Х. С. с ЕГН ********** и М. Г. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. ., действащи чрез адв. И. А. от ВАК срещу П. А. С. с ЕГН ********** от гр. ., Г. П. Н. с ЕГН ********** от гр. ., Д. П. Б. с ЕГН ********** от гр. ., Г. Д. С. с ЕГН ********** от гр. . и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. С исковата молба са предявени пет установителни иска за обявяване на нищожността на: 1) Договор № . от 22.04.1998 г., поправен с Договор № . от 27.01.1999 г., с който държавата е прехвърлила на Е. Г. С.

(наследодател на част от ответниците) ¼ ид.ч. от описан в исковата молба недвижим имот на основание § 1 от ПМС № . от 19.09.1996 г.; 2) Договор №. от 22.04.1998 г., поправен с Договор № . от 27.01.1999 г., с който държавата е прехвърлила на П. Г. С. (наследодател на част от ответниците) ¼ ид.ч. от същия недвижим имот на основание § 1 от ПМС № . от 19.09.1996 г.; 3) Договор за покупко-продажба на държавна земя № . от 28.04.1998 г., с който държавата е прехвърлила на Е. Г. С. (наследодател на част от ответниците) ¼ ид.ч. от същия недвижим имот на основание чл. 36 от ЗС; 4) Договор за покупко-продажба на държавна земя № . от 28.04.1998 г., с който държавата е прехвърлила на П. Г. С. (наследодател на част от ответниците) ¼ ид.ч. от същия недвижим имот на основание чл. 36 от ЗС; 5) Договор за доброволна делба, сключен между П. Г. Сидеров, Е. Г. С. и Г. П. С. за делба на недвижими 4 имоти – сгради построени в държавен имот.

С обжалваното определение първоинстанционния съд е прекратил частично производството по делото, само в частта по отношение на предявения иск за обявяване на нищожност на Договор за доброволна делба сключен на 07.04.1995 г. между Г. П. С. с ЕГН., нейната дъщеря Е.Г. С. с ЕГН ********** и синът й П. Г. С. с ЕГН **********, който договор е вписан в Сл.Вп. при ВРС на 07.04.1995 г., том ., №., вх. рег. .. За да прекрати производството в тази му част, първоинстанционния съд е посочил, че ищците нямат правен интерес да искат обявяване на нищожността на договора за доброволна делба, още повече, че този въпрос, вече е разглеждан веднъж и е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, с който подобно производство е обявено за недопустимо. Позовал се е на определение № 262945 от 19.03.2021 г. с което съда е прекратил абсолютно същия иск, когато той е бил предявен по висящото тогава пред Варненски районен съд гр. д. № 2213/2020 г., определението по което е потвърдено от ОС – Шумен, а ВКС с Определение № 5 от 14.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4415/2021 г., I г. о., ГК, е отказал да допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Настоящата съдебна инстанция намира определението за правилно.

Съсобственикът към момента на извършване на делбата, който не е участвал в нея може да иска установяване на нищожността й. Трети лица, които към този момент не са били съсобственици не са легитимирани да се позовават на чл. 75, ал. 2 ЗН. Изключение от това правило са наследниците на неучаствал съсобственик защото те са универсални правоприемници – придобиват всички права, задължения и фактически отношения на наследодателя си, включително и правото му да иска нищожност на извършена без негово участие делба на съсобствени имоти. Частният правоприемник придобива само имуществото, предмет на сделката, но не придобива останалите права на прехвърлителя, включително и такива за оспорване на извършена вече делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Само в предвидените изрично случаи трето лице може да упражнява чужди права – чл. 26, ал. 2 ГПК. Така като е приел, че ищците не могат да се позовават на нищожност на извършената делба без техния частен праводател, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. В производството по настоящото дело не участват съделителите, между които е 5 допусната и извършена процесната делба. Въпросът дали делбата е нищожна следва да се разреши с тяхното участие, защото те са обвързани от това решение до прогласяването на делбата за нищожна. В този смисъл са мотивите към Решение № 1189 от 18.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 954/2002 г., IV г. о.

Ищците по настоящото дело са частни правоприемници на неучаствала в делбата страна, а не универсални такива, поради което не придобиват правата, които е имала неучаствалата страна, а нормата на чл. 26, ал. 2 ГПК забранява да предявяват чужди права пред съд, когато това не е изрично предвидено в закона. Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗН е адресирана към съсобствениците, които е трябвало да участват, но не оправомощава изрично и частните правоприемници да могат да се позовават на нищожност на делбата. Така и Определение № 563 от 9.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2460/2019 г., I г. о., ГК.