Решение № 1864 от 23.12.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5562/2025
- Вид
- Решение № 1864
- Подписан
- 23.12.2025
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Стела Дянкова Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл.326, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1864 гр. Русе, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Маргарита В. Братоева като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520105562 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация по чл. 128, т.2 вр. чл.242 от КТ.
Ищцата Р. Д. Д. от гр.Русе твърди, че от 03.02.2022 г. била в трудови правоотношения с ответното дружество „ПРИСТА ГРУП“ ЕООД по силата на сключен трудов договор от същата дата, като била назначена на длъжност „работник, спомагателни шивашки дейности“ при пълно работно време от осем часа с основно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
Твърди, че дружеството забавяло изплащането на трудовите възнаграждения на работниците, поради което на 12.02.2025 г. ищцата депозирала до управителя на дружеството молба за рекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие без предизвестие считано от 12.02.2025 г., като в случай, че не бъде уважена, молбата да се счита за молба по чл.326, ал. 1 от КТ.
Твърди, че на 14.03.2025 г. между работодателя и работника било сключено споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Със Заповед №***/14.03.2025 г. трудовото правоотношение на 1 ищцата с работодателя било прекратено. Твърди, че работодателят отказал да заплати трудовото й възнаграждение за месеците февруари и март 2025 г.. За това нарушение на трудовото законодателство ищцата сезирала Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Русе. Била извършена проверка, при която от работодателя били изискани документи, доказващи изплащането на трудовото й възнграждение. От представените при проверката документи било констатирано, че за месец февруари 2025 г. на ищцата било начислено трудово възнаграждение от 850,75 лева, а за месец март 2025 г. - 340,41 лева, които не били изплатени.
Твърди, че след извършване на проверката и направените констатации Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Русе е приложила принудителна административна мярка „задължително предписание“, като е задължила работодателя да изплати дължимите трудови възнаграждения на ищцата със срок на изпълнение до 16.06.2025 г.
Твърди, че въпреки това работодателят не изплатил дължимите суми за трудово възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ПРИСТА ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202962450 да й заплати сумата от 1191,09 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари 2025 г. и март 2025 г., ведно със законната лихва от забяването до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока за отговор ответника не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Г. В. – АК-Русе.
Поддържа исковата молба и моли да бъде постановено неприсъствено решение. Претендира разноски.
Ответното дружество, редовно призовано за съдебното заседание, не се явява представляващият дружеството, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
2
В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане на съда, постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се гледа в отсъствие на ответника.
В съдебно заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства, обосноват, извода, че правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което да осъди ответника да заплати претендираната сума в размер на 1191,06 лева. Ответникът дължи и законната лихва върху тази сума, но от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а не както е претендирано от дата на забавянето, доколкото последното представлява отделен иск по чл.86 от ЗЗД, какъвто в настоящия случай не е предявен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата 600 лева, представляваща направените разноски по делото за адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Русе дължимата ДТ върху уважения размер на иска, а именно 50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „ПРИСТА ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202962450, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Гладстон“ №9, вх. А, , представлявано от Светослав Венциславов Рачев да заплати на Р. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, *** сумата от 1191,09 лева /хиляда сто деветдесет и един лева и 09 ст./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари 2025 г. и март 2025 г., ведно със законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба 01.10.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ПРИСТА ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202962450, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.
„Гладстон“ №9, вх. А, , представлявано от Светослав Венциславов Рачев да заплати на Р. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, *** направените по делото разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ПРИСТА ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202962450, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.
„Гладстон“ №9, вх. А, , представлявано от Светослав Венциславов Рачев да заплати по сметка на Районен съд Русе сумата от 50,00 лева за ДТ върху уважения иск.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4