Решение № 237 от 31.07.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Ботевград, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20251810200284 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„М. – *“ ЕООД – гр.С. с ЕИК * чрез адв.В. Г. Б. от САК е обжалвало в законния срок електронен фиш за налагане на глоба серия К №* на ОДМВР-С., с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал.2, т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба” в размер 400.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на същия и моли да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззивната страна – ОДМВР - С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и изразява също писмено становище по жалбата, като я оспорва и прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия К №*;

Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на МВР; бланка на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система; Заповед № 8121з172/29.02.2016г. на Министъра на МВР; протокол за използване на автоматизирано техническо или система от 06.09.2024г.; протокол от проверка № 061-СГ-ИСИС/24.04.2024г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; снимков материал – 3л.; разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща статуса на електронен фиш №*; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия К №*, приложен към жалбата, се установява следната фактическа обстановка:

На 06.09.2024г. в 10:08ч, в района на община Ботевград, на Републикански път ІІ-17 в участъка на 4+600км. с автоматизирано техническо средство била засечена скоростта на движение на МПС –товарен автомобил м „*“, с рег.№*, с ползвател „М. – *“ ЕООД – гр.С. с ЕИК *. Тогава била отчетена скорост на движение от 102км/ч., надвишаваща разрешената от 60 км/ч /ограничена с пътен знак В-26/, и било установено превишение от 42км/ч. Техническото средство представлява мобилна система за видеоконтрол на скоростта. Въз основа на заснетата с АТС снимка е издаден атакувания електронен фиш от ОДМВР- С. за налагане на глоба в размер на 400.00 лева на „М. – *“ ЕООД – гр.С..

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 2015г./ приета в съответствие с ТР №1/2014г. на ОС на ВАС на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за 2 ползване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

/обн. Дв бр.36/19.05.2015г./ с която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхваща както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите на ТР №1/2014г. на ОС на ВАС. В протокола, приложен и приет по делото, като писмено доказателство е отразено, че общото ограничение на скоростта в контролирания участък е 60км/ч. при положение, че такова общо ограничение на скоростта извън населено място не съществува. В същото време, в приложения по делото протокол не е посочено каква е била максимално разрешената скорост на мястото на контрол, която е била ограничена с пътен знак. Всичко това, отразено в протокола, попълнен при използването на АТС поставя под съмнение законността на процедурата по контрола на скоростта на процесния автомобил. Ясното и коректно отразяване на обстоятелствата в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., е необходимо, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. С оглед на това, съдът намира, че в случая, не е съставен по съответния ред задължителния протокол за използване на Автоматизирано техническо средство, съгласно приложението на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР и не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от същата наредба.

От друга страна, з а да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за това е да са спазени изискванията на разпоредбата на чл.16, ал.

5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., с оглед на която при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат 3 на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.) . Според чл.755, ал. 1, т. 2 от последната наредба, относима към настоящата хипотеза, максимално допустимата грешка е ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. В настоящия случай от отразеното в издадения ЕФ не става ясно какъв е бил приспаднатия толеранс от измерената скорост, дали минус 3 km/h или минус 3% от измерената стойност на скоростта, което не може да се предполага, а следва да се посочи ясно и недвусмислено. Недопустимо е в санкционен акт, какъвто е атакувания ЕФ да се изписва, че отчетения толеранс е -3км( %), като при изписването му по такъв начин нарушителят, а и съдът да го тълкуват и да се предполага какво конкретно е искал да посочи издателя на ЕФ - дали приспаднатия толеранс е абсолютна стойност от измерената скорост или процент от същата. Това е процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на електронния фиш и до неговата отмяна. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно нарушение е санкциониран. Според съда следва от самия ЕФ да става ясно на нарушителя каква величина и стойност е бил приспаднатия толеранс, а не издателят да принуждава същия да се запознава с цялата преписката по издаването му, за да го установи. В този смисъл съдът следва да отбележи, че е недопустимо издателят на ЕФ с пренебрежителното си отношение към издаването му, да принуждава санкционираните граждани, едва след като се запознаят с цялата преписка по издаването му, да разбират за какво точно нарушение са били наказани.

Съдът не трябва да толерира небрежността, с която се издават ЕФ и в които не се сочат обстоятелствата по твърдяното нарушение, като обяснява на жалбоподателите, че същите се съдържат в другите материали по преписката и да се преценяват в съвкупност. Ако настоящият състав приеме, че това е така, то значи по аналогия и че обстоятелствата и по атакуваните НП също следва да се допълват от изготвените от актосъставителите докладни записки, обяснения и други писмени доказателства или доказателствени средства.

Съдът трябва да е взискателен към съдържанието на ЕФ, толкова, колкото е и към наличните реквизити на наказателните постановления по отношение на описанието на нарушението и обстоятелствата, при които се 4 твърди, че е извършено, за да бъде гарантирано в оптимална степен правото на защита на наказаните лица.

На следващо място, следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Както се посочи с жалбата, инициирала настоящото производство е приложен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №* на ОДМВР С., с който на жалбоподателя „М. – *“ ЕООД – гр.С. за административно нарушение по чл.

21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева, връчен на дружеството, от съдържанието, на който се установява, че същото е санкционирано за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП в качеството му на юридическо лице. В представения от наказващия орган електронен фиш със същия номер, вече е променен субекта, като вече като наказано лице е посочен законния представител на дружеството Росица Стоянова Г.а.

Констатираното разминаване между съдържанието на фишът, връчен на дружеството и този по преписката води до незаконосъобразно ангажиране на отговорност. Недопустимо е след връчване на ЕФ, същия да бъде допълван и изменян и то относно субекта на отговорност. Ето защо според съда е налице съществено процесуално нарушение. На жалбоподателя е връчен електронен фиш със съдържание, което е различно от това на приложения по преписката.

По този начин правото и на защита е нарушено и на практика то не е могло да се защитава ефективно срещу относимите факти.

Констатираното несъотвествие между съдържанието на ЕФ, връчен на жалбоподателя и представения по преписката води и до друг порок при ангажиране на отговорност, като в ЕФ, връчен на жалбоподателя неправилно е определен субекта на отговорност. Съдът се ръководи от съдържанието на връчения на наказаното лице електронен фиш, който лицето фактически обжалва, а не от представен допълнително електронен фиш със същия номер, но с различно съдържание, който реално не е бил връчван на наказаното лице и който би следвало да е идентично копие на връчения такъв. Съобразявайки посоченото и предвид съдържанието на фишът, приложен към жалбата, съдът намира, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 189, ал. 5 изр. 1 , вр. чл.

5

188, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочените текстове Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. Чл.

188, ал. 2 предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото п о този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Законодателят изрично е предвидил с ЕФ наказание "глоба" да се налага на законният представител на юридическото лице собственик на МПС или на неговия ползвател, но не и на ЮЛ. В случая е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ, доколкото санкцията е наложена на лице, което не може да носи отговорност за това нарушение. На следващо място, съобразно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В случая с ЕФ е наложена глоба на юридическо лице (видно от връчения на жалбоподателя екземпляр), което ЗАНН не допуска, а това представлява самостоятелно съществено процесуално нарушение, доколкото е наложено наказание, непредвидено като вид за юридически лица.