Решение № 203 от 07.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500301 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1520 по описа на съда за 2023 година е отхвърлен предявения от Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието иск с правно основание 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинените му неимуществени вреди през периода от 25.04.2021 г. до 25.04.2023 г., изразяващи се в унижение, тормоз, изтезаване, беззаконие и физически дискомфорт от липсата на възможност за физическа активност и спорт извън времето за престой на открито, ведно със законната лихва от 25.04.2023 г. до окончателното изплащане.

Осъден е Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора Пазарджик, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Н. А. ,чрез 1 назначения му особен представител адв.М..

Приемат ,че правилно в първоинстанционното решение било прието, въз основа на събраните по делото доказателства, че през част от исковия период в Затвора в гр. Пазарджик лишените от свобода са имали допълнителна възможност за спорт и упражнения в специално оборудвана спортна зала с фитнес уреди в корпуса на затвора, която обаче по необходимост е трансформирана в спално помещение. Именно поради реконструкцията на фитнес залата Н. Н. А. бил лишен от възможността да посещава фитнес зала в Затвора в гр. Пазарджик от м. април 2021 г. От тогава до момента на подаване на исковата молба ,в Затвора в гр. Пазарджик, за разлика от другите затвори в страната, не съществувала фитнес зала.

Поради това спрямо Н. Н. бил осъществен тормоз на основата на признаците „лично и обществено положение“ по смисъла на чл. 5 от Закон за защита от дискриминация. Тормозът спрямо него се изразявал в това, че от м. април 2021 г. е ограничена физическата му активност, чрез несъществуването на фитнес зала в Затвора в гр. Пазарджик. По този начин била създадена неблагоприятна за него среда на основата на неговото лично и обществено положение в сравнение е другите осъдени на лишаване от свобода и с наказания „доживотен затвор" в затворите в Република България. Установено било от свидетелските показания, че това състояние влияе неблагоприятно върху здравословно и психическо състояние на Н. Н. А.,като то продължило около две години.

В решението липсвали мотиви и нямало произнасяне за наличие на признак за дискриминация, който е изрично посочен в молба по делото.

Неправилно в обжалвания съдебен акт се правело сравнение между осъдените на лишаване от свобода само и единствено в Затвора в гр. Пазарджик. Като именно признака „обществено положение“ налагал да се направи сравнение на положението между Н. Н. А. с всички други осъдени на лишаване от свобода в Република България.

Неправилно първоинстанционния съд осъдил Н. Н. А. да заплати разноски по делото, доколкото той бил освободен от заплащането на държавни такси. Самият характер на производството по Закон за защита от дискриминация изключвал отговорността му за заплащане на разноски на ответната страна по делото.

Последните доводи би следвало да бъдат разгледани от първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго ,с което да бъде осъдена Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София да заплати на Н. Н. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лв.) заради причинения му тормоз на основа признаците ,лично и обществено положение“ по смисъла на чл. 5 от Закон за зашита от дискриминация.

2

В постъпилата в дадения от съда срок писмена защита се развиват същите доводи.

В срок е постъпил писмен отговор от Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“ .

Намират жалбата за неоснователна.

В Затвора - Пазарджик лишените от свобода от „зоната с повишена сигурност“, в която е настанен Н. А. провеждали престоя си на открито на 3то и 4-то „каре“ отделно от другите лишени от свобода в затвора.

На мястото за престой на открито били обособени двете „карета“ заградени с оградна мрежа и бодлива тел с височина 2.6 - 2.8м., като в „карето“ били поставени лежанка, успоредка, щанги и тежести за да може по време па престоя, на открито лишените от свобода да правят упражнения за да поддържат физическото си здраве в кондиция .

Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - лишените от свобода имали право на престой, на открито не но-малко от един час на ден, като в Затвора Пазарджик им били осигурени допълнително още 30-минути, като общото време за престой на открито и фитнес тренировки било 1ч. и 30 минути за деня.

На Н. А.,като изтърпяващ наказанието си в 01-во отделение на затвора /Зона за повишена сигурност и охрана/ му било подсигурено и реализирано правото по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИПЗС и чл. 71, ал. 3, ал. 4 от ППЗИНЗС при спазване изискванията на ал. 10 от същия член във връзка с чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС.

Н. А. многократно се е възползвал от правото си за провеждане на престой на открито, като след подадена от него декларация с оплаквания относно невъзможността да провежда престоя си на открито с доживотно осъдения Д.П.Г. А. се извеждал отделно в същия период.

В съответствия с изискванията на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС, А. бил включван в мероприятия по чл. 148 от ППЗИНЗС. В последното такова мероприятие- Турнир по табла, проведено на 15 и 16.05.23г. с доживотно осъдени лица, Н. А. също е взел участие.

По отношение нуждата от допълнителна физическа активност на жалбоподателя и за удължаване на престоя на открито съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНС до този момент той не бил заявявал такова искане пред медицинските специалисти в Затвора - Пазарджик, нямало данни за хронични заболявания, налагащи такава нужда при А..

С оглед на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от III 13ИНЗС, на лишените от свобода е гарантирано правото на престой на открито не по малко от един час дневно, като допълнителен престой на открито се предоставял по предложение на медицинско лице или от Инспектора социални дейности и възпитателна работа. Допълнителният престой на открито не представлявал право на лишения от свобода, което 3 администрацията е задължена да му осигури, както това се отнася до задължителния един час престой на открито по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИПЗС, а е по скоро правна възможност, обусловена от предложение на лицата по чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС. Н. А. искал да му се осигури допълнително по един час на ден извън регламентирания но чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС престой па открито.

В чл. 164 от ЗИНЗС била предвидена възможност на всеки лишен от свобода да се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито.

Отново се касаело за правна възможност при оперативна самостоятелност на началниците на затвори как да определят начините, по които л/с да ползват допълнително време за тренировка, а не правно задължение, което да бъде задължително осигурено от администрацията на затвора.

Законодателя е уредил по този начин въпроса с оглед големите различия между отделните затвори по отношение на наличния сграден фонд, различния брой обособени „карета“, брой на отделения и свободни килии за обособяване на фитнес зали на закрито, отделно от спалните помещения в затвора.

Нямало основания да се приеме, че на ищеца са причинени неимуществени вреди.

Разпитан като свидетел Д.П.Г. установил, че на мястото за престой на открито, на което Н. А. излиза да прави „каре“ е имало поставен лост за набирания, успоредка за правене на упражнението „кофички“ и др. физически упражнения, уред за загряване на кръста, боксова круша и дъмбсли(гири) за трениране, които условия и уреди дават достатъчно добри възможности за поддържането на физическото здраве на както на л/с А., така и на останалите от зоната с повишена сигурност.

Н. А. водил подобно административно дело № 526/23 г., при същата фактическа обстановка по чл. 276 от ЗИНЗС за незаконосъобразно действие/бездействия срещу началника на Затвора - Пазарджик в Административен съд - Пазарджик, който съд с Разпореждане № 1278/16.06.23г. отхвърлил жалбата на Н. А..

Неоснователно се подържало във въззивната жалба , че липсват мотиви относно оплакванията за дискриминация въз основа на признак „лично и обществено положение“.

Реда, дисциплината и правилата в Затвора - Пазарджик като част от системата на ГД“ИН“ не следвало да се квалифицират като пример за нечовешко, или унизително отнасяне. Затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.

Считат ,че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва 4 да бъде потвърдено.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора , съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК , взе предвид следното:

Във въззивната жалба се съдържат единствено и само доводи,че по отношение на А. бил осъществен тормоз на основата на признаците „лично и обществено положение“ по смисъла на чл. 5 от Закон за защита от дискриминация. Тормозът спрямо него се изразявал в това, че от м. април 2021 г. е ограничена физическата му активност, чрез несъществуването на фитнес зала в Затвора в гр. Пазарджик. По този начин била създадена неблагоприятна за него среда на основата на неговото лично и обществено положение в сравнение е другите осъдени на лишаване от свобода и с наказания „доживотен затвор" в затворите в Република България.

В първоначално постъпилата искова молба , подадена лично от Н. Н. А. той твърди ,че от м.април 2021 година не посещава фитнес зала в Затвора Пазарджик, за да тренира един час или повече , отделно от времето за престой на открито. Такава възможност била осигурена в затворите във Враца, Стара Загора, Белене и други в страната. Тази възможност била предвидена в чл.163 и 164 от ЗИНЗС и чл.151 от ППЗИНЗС.

Отправял бил писмено такова искане и то не било удовлетворено.

Твърди, че така се осъществява тормоз и дискриминационно отношение п отношение на него от ответника в сравнение с други лица в сходно положение, изтърпяващи наказание в други затвори в страната.

Твърди ,че дискриминационното отношение към него е под формата на „тормоз“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗЗДискр.

Твърди че поради това претърпял неимуществени вреди ,изразяващи се в унижение ,тормоз , изтезание, беззаконие, дискомфорт във физически аспект , поради невъзможността да извършва физическа активност за периода от 25.04.2021 до 25.04.2023 година.

Позовава се на чл.20 от ХОПЕС.

Моли ответникът да бъде осъден за дискриминационно отношение към него , изразяващо се в неравно третиране по признак „лично положение“ и дискриминация под формата на „тормоз“, като претендира обезщетение в размер на 10 000 лева.

Направено е и искане за предоставяне на правна помощ.

Молбата е удовлетворена и е назначен по надлежния ред адв. С. М. за осъществяване на правна помощ.

След реализиране на тези действия исковата молба е оставена без движение ,като са дадени казания на ищеца да посочи причината , поради която не посещава фитнес зала , както и в какво се изразява осъществения спрямо него тормоз въз основа на признак „лично положение“.

5

В изпълнение на тези указния е конкретизирано ,че ищецът не посещава фитнес зала , тъй като съществуващата такава през м. април 2021 година е била закрита.

Разпечатката съдържа 54 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/164eace1-777d-4872-b3c8-3838e3bc50f7