Определение № 882 от 30.11.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 882 гр. Шумен, 29.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20223600500480 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 423 от ГПК.

Делото е образувано по подадено възражение по чл. 423 от ГПК с вх. № 4012/30.08.2022г. (пол.на ел. поща на 29.08.2022г.) депозирано от Л. Р. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „....“ № 7, чрез адв. С.

Д. срещу заповед № 119/08.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 284/2016 г. по описа на РС – Велики Преслав, по която е издаден и изпълнителен лист № 241 от 02.08.2016 г. в полза на заявителя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК 200644029.

Молителя, действащ чрез пълномощника си адв. С. Д. сочи, че бил узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение в началото на месец август 2022г. от ЧСИ .... с рег. № 930, с район на действие ОС – Шумен от изпратеното от нея, до работодателя му „Макси Мания“ ЕООД - съобщение за образувано ИД № 20199300400132 и запорно съобщение, с приложен изпълнителен лист. Излага, че след направена справка в РС – Велики Преслав е установил, че срещу него действително е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 284/2016 г. по описа на РС – Велики Преслав, като до този момент съобщение за издадената заповед на осн. чл. 410 от ГПК никога не е получавал, нито същата му е била връчвана. Счита, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК – заповедта не е била връчена надлежно, тъй като не са спазени изискванията на чл. 47 от ГПК и длъжникът е бил възпрепятстван 1 да упражни правата си по чл. 414 от ГПК. Моли съда да приеме възражението за основателно и да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, алтернативно да приеме възражението и на осн. чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК и служебно да бъде спряно изпълнителното производство.

Предвид дадените от първоинстанционния съд указания за представяне на доказателства за датата на която длъжника е узнал за заповедта, с оглед спазване на срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК, молителя е представил единствено копия на запорно съобщение до работодателя му и съобщение до него от ЧСИ .... чрез работодателя му за образуване на изпълнително дело с приложен изпълнителен лист, без на тях да е отбелязана датата на връчването им и копие на саморъчно съставена разписка от 08.08.2022г. /незаверена за вярност/, изходяща от самия длъжник, в която заявява, че на посочената дата е получил от работодателя си, съобщение за образувано изпълнително дело, запорно съобщение и изпълнителен лист.

Предвид обстоятелството, че срокът по чл. 423 от ГПК е преклузивен и за него съдът следи служебно, а към възражението не са представени надлежни доказателства за датата на която длъжника е узнал за заповедта, служебно е изискано и приложено към настоящото дело копие на образуваното ИД № 20199300400132 по описа на ЧСИ .... с рег. № 930, с район на действие ОС – Шумен.

След преценка на твърденията на длъжника и след като прецени събраните в производството доказателства, съдът приема за установено следното:

Възражението е депозирано от надлежна страна, но не в законоустановения месечен срок. Посоченият в чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, като при преценката дали срокът е спазен, съдът съобразява твърденията на страната и представените и събрани по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаването.

В случая, от приложеното копие на изпълнителното дело, е видно, че 2 цитираните от длъжника и представени като доказателства: запорно съобщение до работодателя му и съобщение до него от ЧСИ .... чрез работодателя му, за образуване на изпълнително дело с приложен изпълнителен лист, са надлежно връчени на работодателя му „Макси Мания“ ЕООД на 05.07.2022г. от призовкар на ЧСИ С.Б.Я. с рег. № 844, с район на действие – СГС, на когото ЧСИ .... е възложила връчването на книжата.

Оформените от връчителя документи са официални, израз на държавна удостоверителна функция и се ползват с обвързваща доказателствена сила, относно удостоверените в тях обстоятелства. Това е единственото допустимо средство за доказване на връчването, което в случая е редовно и законосъобразно. Затова следва да се приеме, че от момента на получаване на книжата от работодателя на длъжника на 05.07.2022г., молителят е узнал за заповедта за изпълнение и от този момент за него тече едномесечния срок за подаване на възражение по чл. 423 от ГПК. От материалите по делото е видно, че още на следващия ден - 06.07.2022г. управителят на дружеството работодател, е изпратил съобщение до ЧСИ, че признава за основателно вземането, върху което се налага запора върху трудовото възнаграждение, но тъй като е под размера на МРЗ за страната, то попада под закрилата на чл. 446 от ГПК като несеквестируемо, като заявява, че при промяна в размера на трудовото възнаграждение, запорът ще бъде обслужван съгласно законовите разпоредби.

Предвид изложеното съдът приема, че длъжникът не е спазил посочения в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК срок за подаване на възражението. От материалите по делото се установи, че длъжникът е надлежно уведомен за образуваното изпълнително дело с полученото от работодателя му съобщение за образуването му, с приложен към него изпълнителен лист на 05.07.2022г..

Срокът по чл. 423 от ГПК е изтекъл на 05.08.2022г. и така подаденото на 29.08.2022г. по електронен път възражение е депозирано след изтичането на едномесечния срок. Срокът е преклузивен и след изтичането му, за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд, по реда предвиден в чл. 423 от ГПК. От така представената с възражението саморъчно съставена разписка от 08.08.2022г. с автор - самия длъжник, не би могло да се приеме, че срокът по чл. 423, ал.1 от ГПК, започва да тече от посочената в нея дата. По делото не са ангажирани никакви доказателства, относно евентуална невъзможност на работодателя да 3 уведоми длъжника в периода от 05.07.2022г. до 08.08.2022г. за връчените му чрез него книжа по изпълнителното дело.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението депозирано от Л. Р. Л. с ЕГН ********** се явява просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по настоящото дело прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустимо, възражение с вх.

№ 4012/30.08.2022г. (пол.на ел. поща на 29.08.2022г.) депозирано от Л. Р. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „....“ № 7, чрез адв. С.

Д. срещу заповед № 119/08.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 284/2016 г. по описа на РС – Велики Преслав, по която е издаден и изпълнителен лист № 241 от 02.08.2016 г. в полза на заявителя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК 200644029.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 20223600500480 по описа на ОС - Шумен.

Определението може да се обжалва с частна жалба, пред АС – Варна, в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4