Определение № 799 от 10.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. Плевен, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500502 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.414а, ал.5 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:831609046 срещу Определение №283/27.03.2026г., постановено по ч.гр.д.№5/2026г. по описа на РС-Левски, с което на основание чл. 414а ал.4 от ГПК съдът е констатирал, че е налице пълно погасяване на задълженията по издадената заповед за изпълнение с рег.

№ 2/06.01.2026 г. по ч.гр.д. 5/2026 г. по описа на Районен съд гр. Левски и е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с рег. № 2/06.01.2026 г., издадена по ч.гр.д. 5/2026 г. по описа на Районен съд гр. Левски.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излага се становище, че от страна на длъжника е подадено възражение по чл.414 от ГПК, както и че представените с възражението платежни нареждания не се отнасят до търсените със заявлението по чл.410 от ГПК суми. Сочи се, че съдът е следвало да даде указания на заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК, а не да обезсилва издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да остави в сила издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по делото.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна Е.В.К., ЕГН:********** е депозирал писмен отговор чрез посочения като пълномощник в жалбата П.К., в която се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че длъжникът е изпълнил задълженията си към заявителя, както и че не знае въз основа на какви документи е вземането. В заключение се прави искане съдът да потвърди 1 обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред РС-Левски е било образувано въз основа на постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:831609046 срещу Е.В.К., ЕГН:********** за следните суми: сумата 17,35 EUR, представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва за период от 06.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 3,29 EUR, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 16.10.2023 г. до 18.12.2025г.; сумата 4,39, представляваща главница - за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва за период от 06.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 1,25 EUR, представляваща мораторна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 15.06.2023 г. до 18.12.2025 г., както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на:

25,00 EUR и държавна такса в размер на: 10,86 EUR.

Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2/06.01.2026г., издадена по ч.гр.д.№5/2026г. по описа на РС-Левски за търсените суми.

По делото е постъпило възражение, депозирано от П.К., посочена като пълномощник на длъжника Е.В.К., ЕГН:**********. Към възражението не е приложено пълномощно по чл.33 от ГПК. В него е изразено становище, че длъжникът не разполага с писмени доказателства, въз основа на които да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение, както и твърдения, че за процесните периоди са изплащани суми на заявителя. Към възражението са приложени писмени доказателства – разписки за платени суми за периода от 2022г. и 2023г.

По делото е постъпило становище на заявителя, в което се излага, че представените писмени доказателства касаят периоди, които не са предмет на настоящото производство.

С Определение №283/27.03.2026г., постановено по ч.гр.д.№5/2026г. по описа на РС-Левски състав на същия съд е приел, че в заявлението, заявителя е посочил, че търси лихви върху главница, която се твърди, че е за периода от 01.08.2023 г., а е претендирана лихва върху тази главница за предходен период - от 15.06.2023 г. – т.е. претендира се лихва за период към който все още не е била дължима главница според посоченото. Съдът е приел, че от представените по делото 2 бр. разписки за платени суми чрез Изипей АД е, че 2 на 02.04.2023 г. и на 26.08.2023 г. се установява, че са заплатени задълженията към Топлофикация София ЕАД за имот с адрес гр. София, *** който адрес е идентичен с посочения в заявлението и заповедта за изпълнение и с посочен № на инсталация ***, който номер също е идентичен с посочения в заявлението и заповедта за изпълнение. Според първоинстанционния съд в първата от представените разписки са посочени плащания за месеците януари и февруари 2023 г., включително и за начислени лихви, във втората разписка са посочени плащания за месеците март, април, май, юни и юли 2023 г., включително и за начислени лихви. Според първоинстанционния съд за периода от 2022 г. няма представен платежен документ, като съдът е приел, че няма как абоната да извърши плащания за последващи плащания, без да е заплатил дължимите суми за предходните, тъй като всички плащания се извършват като първо се погасяват по старите задължения, а след това се погасяват и по-новите задължения. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението на заявителя, че представените плащания касаят различен период от този, за който се претендират суми, тъй като от представените разписки се установява, че извършените плащания касаят период и след датата за която се твърди, че е непогасената главница. Според съда плащанията са извършени преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и не се дължат разноски на заявителя, нито лихви за посочените периоди. Поради това първоинстанционният съд е приел, че по делото са представени доказателства за пълно погасяване на задълженията, за които е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за които е издадена заповед за изпълнение и последната следва да бъде обезсилена изцяло.

Настоящият въззивен състав намира изложеното от районния съд за неправилно и незаконосъобразно.

На първо място, следва да бъде посочено, че Възражението, постъпило по делото, е депозирано не лично от длъжника в производството, а от посочен като негов пълномощник представител, без обаче да е приложено пълномощно. Разпоредбата на чл.33 от ГПК изисква пълномощниците, визирани в разпоредбата на чл.32, ал.1 от ГПК, сред които са и родителите на страните, да участват в делото като техни представители по пълномощие. В настоящия случай длъжникът е пълнолетно лице и представителството от неговата майка, както е посочено във възражението, не е по закон, а по пълномощие. При непредставяне на такова, първоинстанционният съд е следвало да даде указания на длъжника да представи надлежно пълномощно или да заяви, че потвърждава извършените от посочения като негов пълномощник процесуални действия, каквото в случая не е сторено.

Освен това, неправилно първоинстанционния съд е приел, че в настоящия случай е подадено възражение по чл.414а от ГПК, а не такова по чл.414 от ГПК. Във възражението е посочено, че длъжникът няма представа за какви суми е издадена заповедта за изпълнение, не знае въз основа на какви документи, като излага становище, че в предходен момент – периода 2022 и 2023г. е заплащал суми на заявителя, за което е представил писмени 3 доказателства.

Разпоредбата на чл.414а от ГПК урежда хипотеза, в която длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение по чл.412, т.8 от ГПК. В настоящия случай длъжникът излага твърдения, че в поранен период е изпълнил задълженията си, а не в срока за доброволно изпълнение, който е започнал да тече от 06.01.2026г. Това възражение представлява такова по чл.414 от ГПК, а не по чл.414а от ГПК, както неправилно е приел първоинстанционния съд.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, в това число за извършване на преценка за постановяване на акт по чл.422 от ГПК.

По изложените съображения и на осн. чл.278,ал.2 вр. чл.414а, ал.5 от ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №283/27.03.2026г., постановено по ч.гр.д.

№5/2026г. по описа на РС-Левски.

ВРЪЩА делото на същия състав на РС-Левски за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4