Решение № 242 от 11.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Красимир Маринов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000822 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Абсолют 9“ ЕООД, с която обжалва решение № 262 059 от 22.06.22 г, постановено по т.д. № 12 776/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав в частта, в която съдът е осъдил „Абсолют 9“ ЕООД да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 21 484.12 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.10.2012 г. до 15.09.2014 г. за ползване без основание на следния недвижим имот - две помещения с обща площ от 102.50 кв.м., находящи се на втори етаж на сградата в гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, за извършване на търговска дейност - офис и редакция на онлайн - издание „Дон Балон“, ведно със законната лихва от 08.10.215 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 463.78 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.07.2014 г. до 01.10.2015 г., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 466.81 лв., представляваща разноски по делото пред Софийски градски съд.

В жалбата се твърди, че неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Твърди, че ищецът няма активна процесуална и процесуална легитимация да предяви исковете, тъй като имотът за който се претендира заплащане на обезщетение е публична държавна собственост, а ищецът има право да управлява същият. Твърди, че съгласно чл.31 от ГПК по съдебни дела държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до вещни права относно недвижими имоти същата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Оспорва пасивната си легитимация, като твърди, че ползването на имота не е без правно основание, тъй като 1 фактическата власт е предадена въз основа на договор, сключен с наемодател, несобственик на имота. Твърди, че е установил основанието за ползване на имота и е добросъвестен наемател. Оспорва размера на присъденото обезщетение като твърди, че не е ясно как е определен присъдения. Твърди, че по делото не са установени всички предпоставки за основателност на предявеният иск. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят претенциите като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът Министерство на вътрешните работи оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е неоснователна и недоказана и моли съда да потвърди атакуваното решение. Твърди, че съдът правилно е приел, че е налице активна легитимация на ищеца, тъй като практиката е постоянна, че този иск може да бъде предявен и от лице което владее имота, независимо от основанието за това. Твърди, че основния правен въпрос е дали е налице годно правно основание за ползването на имота от ответника. Твърди, че съдът е направил извод, че имота е ползван без правно основание от ответника, като е без значение е факта, че е налице договор между ответника и третото лице. Твърди, че въпросът за причинно следствената връзка между обогатяването и обедняването е разрешен в съотвествие с практиката на Върховен касационен съд, а по отношение на цената, че съдът правилно е приел, че същата се равнява на пазарния наем. Моли съда да потвърди решението и да му присъди разноски за настоящата инстанция.

Третото лице помагач на страната на ответника Спортен клуб „Илияна“ не оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е основателна, а атакуваното решение е незаконосъобразно. Релевира същите доводи, че ползването на имота не е без правно основание, както и начина на изчисление на дължимото обезщетение. Моли съда да постанови определение, с което да потвърди атакуваното като претендира разноски.

Третото лице помагач Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва подадената въззивна жалба. Релевира доводи за законосъобразност на същото, извлечени от ЗДС, както и че съдът правилно е установил, че са налице предпоставките за основателност на предявеният иск. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира и разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 262 059 от 22.06.22 г, постановено по т.д. № 12 776/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, че съдът е осъдил „Абсолют 9” ЕООД да заплати на Министерство на вътрешните работи на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 21 484.12 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.10.2012 г. до 15.09.2014 г. за ползване без основание на следния недвижим имот - две помещения с обща площ от 102.50 кв.м., находящи се на втори етаж на сградата в гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, за извършване на търговска дейност - офис и редакция на онлайн - издание „Дон Балон“, ведно със законната лихва от 08.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 463.78 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.07.2014 г. до 01.10.2015 г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния им предявен размер, като неоснователни, осъдил е „Абсолют 9“ ЕООД да заплати на Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 466.81 лв., представляваща разноски по делото пред Софийски градски съд и е осъдил Министерство на вътрешните работи да заплати на „Абсолют 9“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 192.65 2 лв., разноски по делото.

Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото Акт №07 688/10.02.2011 г. за публична държавна собственост, че на ищеца са предоставени права за управление на следния недвижим имот - УПИ, VI, кв.148 по плана на гр. София, местност „***“ с площ от 20 293 кв.м., представляващ тяло 1 от блок „Г“, заедно с построените в имота сгради и с административен адрес - гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***. Видно от същият АПДС е съставен на основание чл. 68, ал.1, чл.2, ал.2, т.4 и чл. 71, ал.1 от ЗДС, във вр. чл. 103 и чл. 104 от ППЗДС.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с нотариална покана, изпратена от министъра на вътрешните работи до ответника „Абсолют 9” ЕООД, ищецът е поискал ответника да освободи ползвания от него недвижим имот, а именно помещения в зала за бойни и приложни спортове и зала по гимнастика с обща площ от 102.50 кв.м., за извършване на търговска дейност - офис и редакция на онлайн - издание „Дон Балон“, находящи се на втори етаж на сградата в гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, както и да заплати обезщетение за ползвания от него чужд имот, в размер на 1 143.90 лв. месечно за периода от 01.10.2012 г. до датата на предаване на имота на ищеца.

Нотариалната покана е връчена на ответното дружество на 05.06.2014 г., видно от отбелязването направено от нотариуса.

Не се спори, а се установява и от представения по делото договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.10.2012 г., сключен между Сдружение „Спортен клуб „Левски-Илиана“, в качеството му на наемодател и „Абсолют 9” ЕООД, в качеството му на наемател, че наемодателят е предоставил на ответното дружество ползването на следния недвижим имот - две помещения с обща площ от 102.50 кв.м., находящи се на втори етаж на сградата в гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ № *** за срок от три години, при уговорена месечна наемна цена в размер на 400 лв. От представеното споразумение към договора за наем, както и от приемателно предавателен протокол съставен между страните се установява, че наемателят е предал държането на наемодателя на 15.09.2014 г.

От неоспореното от страните и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява, че помещенията, описани в горепосочения договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.10.2012 г. се намират в имота, описан в Акт №07 688/10.02.2011 г. за публична държавна собственост.

От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на дължимата от ответното дружество наемна цена за ползвания от него недвижим имот за периода от 01.10.2012 г. до 01.10.2015 г. по пазарни цени възлиза на сума в общ размер от 32 014.23 лв., а размерът на дължимата лихва за забава периода от 05.07.2014 г. до 01.10.2015 г. възлиза на сумата от 3 463.78 лв. В заключението си вещото лице е отразило, че в периода 01.10.2012 г. – 15.09.2014 г. са извършени плащания за наем от ответника в размер на 16 261.01 лв., които са осчетоводени в счетоводството на СК „Илиана-Левски“.

3

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба съдът е сезиран с обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 41 180.40 лв., представляваща дължимо парично обезщетение за ползване на имот и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 044.91 лв., представляващо обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 05.07.2014 г. до подаването на исковата молба.

С атакуваното решение № 262 059 от 22.06.22 г, постановено по т.д. № 12 776/15 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, съдът е осъдил „Абсолют 9” ЕООД да заплати на Министерство на вътрешните работи на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 21 484.12 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.10.2012 г. до 15.09.2014 г. за ползване без основание на следния недвижим имот - две помещения с обща площ от 102.50 кв.м., находящи се на втори етаж на сградата в гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, за извършване на търговска дейност - офис и редакция на онлайн - издание „Дон Балон“, ведно със законната лихва от 08.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 463.78 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.07.2014 г. до 01.10.2015 г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния им предявен размер, като неоснователни, осъдил е „Абсолют 9“ ЕООД да заплати на Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 466.81 лв., представляваща разноски по делото пред Софийски градски съд и е осъдил Министерство на вътрешните работи да заплати на „Абсолют 9“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 192.65 лв., разноски по делото. Решението е обжалвано само в осъдителната част, поради което в останалата част същото е влязло в сила.

Във въззивната жалба са наведени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение свързани с твърдения за липса на активна и пасивна процесуална легитимация на страните, за липса на доказаност на предпоставките за уважаването на предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, както и за необоснованост на размера на присъденото обезщетение. Така наведените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за частично основателни по следните съображения:

В задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС ( ППВС № 1/1979 г., решение № 190/12.12.2017 г. по т.д. № 512/2017 г., I т.о., решение № 67/05.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г., IV г.о.; решение № 190/12.12.2017 г. по т.д. № 512/2017 г., I т.о., решение № 88/28.08.2017 г. по т.д. № 834/2016 г., II т.о., решение № 262/22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г., III г.о., решение № 73/07.06.2017 г. по гр. д. № 3034/2016 г., III г.о. на ВКС и др.) се приема, че когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Изяснено е, че правилото на чл. 59 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В тези случаи обогатяването се изразява не само в увеличение 4 на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти (вж. в т.см. - т. 1 и т. 5 от ППВС № 1/1979 г.). В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях).