Решение № 367 от 30.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Бургас, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120200592 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от С. В. С., ЕГН **********, чрез адв. К. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 9492/21.07.2025 г., издадено от Началник отдел "Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ-София, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. от АК-Бургас, който моли за отмяна на постановлението и присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Папизова, която моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

На 24.06.2025 г. в 17,30 часа по АМ Тракия км.335 отбивна площадка гр.Пловдив- 1 гр.Бургас, жалбоподателят управлявал ППС с 5 оси марка "Ивеко", с рег. №А**** и полуремарке с 3 оси. При направено измерване на ППС за установяване спазване на нормите, установени в Наредба № 11/2001 на МРРБ, актосъставителят установил, че натоварването на задвижваща втора единична ос е 13, 550 тона, при максимално допустимо натоварване от 11, 500 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "б" от наредбата. При измерване между осите 1,36 м. сумата на натоварването на тройната ос на полуремаркето била 28,900 тона при допустими 24 тона. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН.

АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и издал обжалваното постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения отнасящи се до мястото на нарушението и компетентността на актосъставителя да съставя АУАН за нарушението, за което е издаден процесният, както и относно компетентността на началник отдел ОККРПМ към Дирекция АРОК при АПИ да издава НП за нарушения на чл. 139, ал. 1 ЗДвП.

Така както е описано мястото на нарушението не става ясно в границите на чия община попада мястото на проверката. Това е важно с оглед определяне на компетентния съд.

Съдът приема и липса на компетентност на актосъставителя да съставя АУАН, както и липса на компетентността на началник отдел ОККРПМ към Дирекция АРОК при АПИ. Този извод следва от тълкуване на чл. 167, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 ЗДвП в редакциите на тези разпоредби, действали към 24.06.2025 г. Нормата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП е част от Глава Пета:

"Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара". Предвижда, че службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират съС.ието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната.

Компетентността във връзка с административно-наказателната отговорност обаче, е специална и е предвидена в Глава Седма от ЗДвП - "Административно-наказателна отговорност".

Следователно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП сама по себе си не може да е 2 основание за компетентност на длъжностните лица на АПИ за съставяне на актове и издаване на НП по ЗДвП. Тя е обща и предвижда възможност за осъществяване на контрол от тези органи, но конкретно за нарушенията по приложението на ЗДвП са предвидени изрични разпоредби, касаещи административнонаказателната отговорност, предвидени в Глава Седма от ЗДвП.

Това следва и от чл. 37, ал. 1, б. "б" ЗАНН, според който актове могат да се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. По сходен начин са определени и правилата за компетентност на органите, които могат да налагат административни наказания - чл. 47 ЗАНН.

Видно е, че водещо при определяне компетентността на съответните органи е на ведомството да са възложени правомощия по приложението или контрола по приложението на конкретен нормативен акт. В чл. 167, ал. 3 ЗДвП изрично е предвидено, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на АПИ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т. е. с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), уреждаща обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България, контролните функции по чл. 167, ал. 3 ЗДвП са свързани с приложението и контрола по приложението на Закона за пътищата.

От своя страна разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в него. Същата, по аргумент от чл. 37 и чл. 47 ЗАНН не може да се тълкува изолирано, а единствено в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, според която наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Следователно в предвидената обща компетентност за съставяне на АУАН и издаване на НП за нарушения по ЗДвП, изрично органи на АПИ не са включени. Компетентност за тях, с привръзка към чл. 167, ал. 3 ЗДвП, е дадена само за конкретни нарушения - по чл. 179, ал. 3 - 3в по аргумент от чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и чл. 21б, ал. 2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за движението по пътищата обн. - дв, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - дв, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.

Така по категоричен начин законодателят е предвидил компетентност за точно определени нарушения на ЗДвП - по чл. 179, ал. 3 - 3в, за съставяне на АУАН, респективно издаване на НП, на контролните органи при АПИ и председателя на управителния съвет на 3

АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. В тази връзка е и препращането на чл.

189е, ал. 13 ЗДвП към общите правила на чл. 189, ал. 1 - 3 и 13 - 16 ЗДвП.

Изводът от тълкуването на тези разпоредби е, че нито чл. 167, ал. 3 ЗДвП, нито чл.

189, ал. 1 ЗДвП, възлагат компетентност на органите на АПИ да издават АУАН и да налагат санкции за нарушения на ЗДвП, касаещи общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства.

В случая е прието, че водачът е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗДвП и е наказан на основание на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП. Т. е. самите контролни органи са приложили ЗДвП и са квалифицирали нарушението по този закон, без да притежават нормативно предвидено правомощие за това.

Установените пороци при съставяне на процесното НП - некомпетентност на издалия го орган, както и на издателя на АУАН, налага отмяна на обжалвания акт само на това основание. В тази насока е и безпротиворечивата практика на касационната инстанциярешение № 4753/21.06.2024 г. по к. а. н. д. № 618/2024 г.; решение № 8532/01.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1237/2024 г.; решение № 8749/06.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1395/2024 г.; решение № 10336/16.12.2024 г. по к. а. н. д. № 2106/2024 г.; решение № 847/30.01.2025 г. по к. а. н. д. № 2211/2024 г., решение № 8532/01.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1237/2024 г. и решение № 4976 от 2.06.2025 г. по к. а. н. д. № 858/2025 г., всички на Административен съд Бургас.

Накрая, допълнителен аргумент за всичко изложено е и обстоятелството, че редакцията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП е изменена с ДВ бр. 64, в сила от 07.09.2025 г., като вече изрично е предвидено, че наказателните постановления по закона могат да се издават и от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или от определени от него длъжностни лица съобразно неговата компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 280 евро, което не се явява прекомерно и следва да се присъди.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9492/21.07.2025 г., издадено от Началник 4 отдел "Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ-София, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на С.

В. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на С. В. С., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280 евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5