Решение № 133 от 08.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330113073 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Ищцата Т. Б. С. от с. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че клаузата по чл.8 от сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № **********/************ г. към Искане № *********** за заплащане на неустойка в размер на 2 091, 39 лева е нищожна като противоречаща на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и на чл.19, ал.4 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗПК, по изложените в исковата молба и в допълнително представено по делото писмено становище съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Креди Йес” ООД – гр. Хасково оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представено писмено становище по делото съображения. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост и за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени 1 доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № ***************/******** г. към Искане № **********, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата потребителски заем в размер на 1 500 лева срок за връщане 17 месеца – на 17 равни месечни вноски, платими на 27-мо число, считано от ******** г., всяка в размер на 116, 98 лева, като в чл.6 от Договора страните са се съгласили Договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към Договора и с още едно от следните обезпечения по избор на Заемателя - иопотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на Заемодателя, а в чл.8 – че с подписването на Договора Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2 091, 39 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към Договора.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, включването на неустойката към годишния процент на разходите по Договора оскъпява кредита с над 50% годишно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищцата в заем сума, клаузата за заплащане на неустойка в размер на 2 091, 39 лева по чл.8 от Договора за паричен заем противоречи на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и на чл.19, ал.4 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗПК, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените основания, и искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 84 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. - на пълномощника й адв. М. М., адвокатско възнаграждение в размер на 612 лева с ДДС, като с оглед на фактическата и правна сложност на спора и цената на иска съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на така определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение, а освен това също се дължи предвид сключения между ищцата и пълномощника й Договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “Креди Йес” ООД, ЕИК:

200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. “Лозарска” № 12, представлявано от ************************ В. М. И., със съдебен адрес: гр. Х., бул.

2

„***********“ № ***, адв. С. М., ЧЕ клаузата по чл.8 от сключения между него И Т. Б. С., ЕГН **********, от с. П., П. обл., ул. „**************“ № **, ет.**, със съдебен адрес: гр.

П., бул. „*********************“ № ***, ет.**, ап.***, адв. М. М. , страните в гр. П.

Договор за паричен заем № **************/************ г. към Искане № ********** за заплащане на неустойка в размер на 2 091, 39 лева, Е НИЩОЖНА КАТО

ПРОТИВОРЕЧАЩА НА чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и на чл.19, ал.4 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ Т. Б. С., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 84 лева.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат М. В. М., със служебен адрес: гр. П., бул. „***********************“ № ***, ет.**, ап.**, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 612 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определения размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3