Определение № 2242 от 07.08.2026, Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2242

Русе, 07.08.2026 г.

Административният съд - Русе - IV състав, в закрито заседание на седми август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КАЛОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Диана Калоянова административно дело № 599/2026 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба с вх. № 3601/04.08.2026 г., подадена от Г. Н. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM 28955118/29.07.2026 г., издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Русе. С оспорената заповед, на основание чл. 171, т. 1, буква В от ЗДвП, на Г. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит. Претендира се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на разноски.

С разпореждане [номер]/05.08.2026 г. съдът е дал указания на жалбоподателя да отстрани нередовности в жалбата, което той е сторил с молба с вх. № 3624/ 05.08.2026 г. По причина, че жалбата, в нарушение на изискването на чл. 152, ал. 1 от АПК е подадена директно през Административен съд – Русе, с разпореждане [номер]/05.08.2026 г. съдът е връчил жалбата на административния орган, постановил оспорената заповед, като е задължил последния незабавно, в срок от 24 часа от връчване на съобщението да представи административната преписка. Последната е постъпила като електронна преписка с вх. № 3632/06.08.2026 г.

С подадената първоначална жалба с вх. № 5426/18.12.2025 г. е предявено особено искане – на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ.

От фактическа страна във връзка с искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение, се установява следното:

В жалбата е посочено едно единствено обстоятелство, което според жалбоподателя обосновава искането за спиране на изпълнението като допустимо – здравословното състояние на неговата майка, на възраст 87 години. Като доказателство във връзка с предявеното искане е представено само Епикриза на Н. Г. С., издадена от УМБАЛ „Медика Русе“ за периода от 02.07.2026 г. – 16.07.2026 г.

Във връзка с предявеното искане, в жалбата е посочено, че жалбоподателят е основното лице, полагащо грижи за майка си, за която се твърди, че е „в много тежко здравословно състояние, напълно неподвижна, с декубитални рани, нуждаеща се от ежедневни грижи, медицинско наблюдение, превръзки, лекарски прегледи и рехабилитация.“ Цитирана е окончателната диагноза и придружаващите заболявания на С. от приложената епикриза. Представено е частично съдържанието на епикризата „От консултациите по време на болничния престой се установява и тежко неврологично, като цяло в тежко общо състояние: „Силно затруднен контакт. Сомнолентна. Дементен синдром." — Епикриза, УМБАЛ „Медика Русе", стр. 4. В епикризата са налице и данни за сериозни допълнителни находки — двустранни плеврални изливи, данни за белодробна тромбоемболия вдясно, суспектна туморна формация на ректум, данни за тънкочревен и дебелочревен илеус, асцит, дифузна остеопороза — Епикриза, УМБАЛ „Медика Русе", стр. 2-3. Предписани са контролни прегледи на 24.07.2026 г. и 07.08.2026 г., както и редовно проследяване на състоянието — Епикриза, УМБАЛ „Медика Русе", стр. 5.“ Посочено е, че „не става дума за обичайно неудобство от отнемане на СУМПС, а за реална ежедневна невъзможност да се осигури медицинска грижа за възрастен, тежко болен и зависим от чужда помощ родител.“ В жалбата са изложени подробни доводи защо няма реална алтернатива за придвижване на С., т.е. защо не е налице възможност за използване на обществен или таксиметров транспорт. Отново е посочено, че Г. е лицето, което ежедневно се грижи за нея. Представен е баланс между обществения и личния интерес в конкретния случай, като са изложени различни фактори, които според жалбоподателя водят до извод, че е наложително спирането на предварителното изпълнение на заповедта. Цитирани са няколко определения, постановени от ВАС. Искането за спиране на изпълнение на заповедта завършва по следния начин: „Следва да се отчете и че при ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „в" ЗДвП свидетелството за управление се връща след отмяна на мярката като незаконосъобразна или след спиране на предварителното й изпълнение по надлежния ред чл. 24, ал. 1, НАРЕДБА № 1-157 О. 01. ОКТОМВРИ 2021 Г. ЗА Р. ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ОТЧЕТА НА ПЪТНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА О. ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.“ При така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Искането за спиране е процесуално допустимо, като подадено в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената ЗППАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК.

Съдебният състав, който по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК искане за спиране изпълнението на актове, постановени на основание чл. 172 от ЗДвП, следва конкретно да прецени дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Значителни са тези вреди, които имат определено материално изражение, а трудно поправими са вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на жалбоподателя е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

На първо място следва да се посочи, че преценката дали здравословното състояние на майката на жалбоподателя е тежко е въпрос, за който се изискват специални знания, които нито жалбоподателят, нито неговия процесуален представител са доказали, че притежават. Изрично в представената епикриза е посочено, че анамнезата е снета по показания на болната и нейните близки.

Съдът намира, че описаното в искането за спиране здравословно състояние на майката на жалбоподателя е всъщност тълкуване на епикризата от жалбоподателя без специални медицински познания, още повече, че се установяват множество противоречия в това състояния – така например Н. С. е описана като напълно неподвижна; трудно подвижна; докато в частта от епикризата „Обективно състояние“ е посочено в тази връзка „Крайници-свободно подвижни“, а в частта „Консултативни прегледи:Д-р О. С. Ш. (Кардиология)“ е посочено „Крайници – без отоци“. В епикризата не са описани декубитални рани, наличието на които двукратно е посочено в жалбата. В епикризата категорично липсва посочване, че С. е в твърдяното в жалбата „тежко неврологично, като цяло в тежко общо състояние“ – извод, до който неясно как е достигал жалбоподателя. Не са предписани превръзки на посочената пациентка. Извадката на определени заболявания и изводи на консултиращи лекари също е транспонирана неправилно в жалбата – така например в частта „Компютърна томография на абдомен и таз – нативно“ е записано „Ексцентрично задебелена стена на ректум със стеноза, вероятна Ту-формация“, докато в жалбата е посочено „суспектна“ като двата термина не са идентични по съдържание. Посочването на определени резултати от изследвания с цел засилване на внушението за изключително тежкото състояние на С. противоречи на обективните данни, отразени в епикризата. М. С. да е приета във влошено общо състояние, в част „Изход от заболяването“ е посочено „С подобрение“. В частта „Ход на заболяването“ изрично е посочено, че „От проведеното лечение е диуретици и след оптимизиране на останалата терапия се постигна клин. стабилизиране и се увладяха до възможния максимум декомпенсат. прояви. Изписва се хемодинамично стабилна, с постигнат оптимален контрол на сърд. честота, без медицински риск от основното заболяване. Да се проконтролира К+ след 1 седмица.“ Неправилно е и тълкуването, че на С. са предписани контролни медицински прегледи – в част „Контролни прегледи“ от епикризата е посочено, че тя има право на два прегледа, като са посочени съответните дата и час, но това предписание не е обвързано със задължителност за реализиране.

Препоръката за „Редовно проследяване на състоянието.“ е препоръка към ОПЛ (общопрактикуващия лекар), а не към самата пациентка, за която са дадени в отделна част от епикризата съответните препоръки и назначения.

Обобщено, съдът намира, че е възможно здравословното състояние на Н. С. – майка на жалбоподателя да е действително влошено предвид напредналата възраст на същата, но не в степента, в която жалбоподателят се опитва да докаже с представянето само на една единствена епикриза. Неизяснено за съда остава обстоятелството, защо например в това тежко състояние същата не е освидетелствана от ТЕЛК за инвалидност.

Не следва да се приема твърдението, че само Г. се грижи за болната си майка. От информацията, съдържаща се в Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че жалбоподателят има едноутробен брат, който също може да се грижи за нея.

Съдът приема, че използването на обществен транспорт би се отразило неблагоприятно на С., но не и използването на таксиметров – аналогични са както самите транспортни средства (леки автомобили), с които ще се осъществяват описаните действия във връзка със здравето на С., така и вероятно паричните разходи тъй като не се сочи невъзможност на Г. да осигурява същите. За съда остава неясно как при твърдяната интензивност на необходимост от грижи за С. Г. се справя в периода от връчването на процесната заповед на 29.07.2026 г. до подаване на жалбата на 04.08.2026 г., което е приблизително една седмица – не са посочени никакви конкретни факти в тази връзка.

Съдът не намира за необходимо да коментира посочените в жалбата фактори, които според жалбоподателя обуславят превеса на личния му интерес пред обществения тъй като същите са предмет на доказване, което още не е проведено в хода на съдебното дирене и са част от защитната теза на жалбоподателя

Съдът се запозна с посочените три съдебни акта само като номера, но не и като съответни административни дела, както следва:

„Определение №8432 от 2026 г. на ВАС“ е Определение № 8432/30.07.2026 г., постановено по адм. д. № 7333/2026 г. на ВАС.

„Определение №8334 от 2023 г. на ВАС“ е Определение № 8334/09.08.2023 г., постановено по адм. д. № 7318/2023 г. на ВАС.

„Определение №3575 от 2026 г. на ВАС“ е Определение № 357530.03.2026 г., постановено по адм. д. № 2793/2026 г. на ВАС.