Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 86 от 30.09.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Търговско дело 21/2025
Вид
Протокол № 86
Подписан
30.09.2026
В сила
30.09.2026
Състав
Валентина Тотева Бошнякова Събинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 185 · Търговски закон
  • чл. 74 · Търговски закон
  • чл. 74, ал. 1 · Търговски закон

ПРОТОКОЛ

№ 86 гр. Смолян, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20255400900021 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Т. Д. И., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б.

К., редовно упълномощен.

Ответникът „Персенк 2000“ АД – гр. София, редовно призован, се представлява от служебно назначения особен представител адв. С. М..

Адв. К.: Да се даде ход.

Адв. М.: Няма пречка да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което следва да бъде даден такъв и затова

ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Съдът докладва Молба с вх. № 4088/16.09.2026 г. от ответното дружество, ведно с приложени към нея документи в оригинал, по опис.

Съдът докладва Молби, които са с идентичен текст на горепосочената, с вх. № 4133/21.09.2026 г. и вх. № 4134/21.09.2026 г. от Ал. Д., Б. К., Кр. К., Ср.

К., Ст. Мл., Ас. Б., Н. С. и С. К., депозирани чрез адв. Хр. Ив., с искане за конституиране на същите като трети лица-помагачи на ответното дружество.

Съдът докладва Молба с вх. № 4181/24.09.2026 г. от Ал. Д., Б. К., Кр. К., Ср. К., Ст. Мл., Ас. Б., Н. С. и С. К., депозирани чрез адв. Хр. Ив., с която е 1 изложено становище по хода на делото.

Адв. К.: Госпожо Председател, по искането за конституиране на третите лица-помагачи на ответника съм депозирал писмена молба-становище за недопустимост на това искане, което изцяло поддържам. Да се приемат представените оригинални документи.

Адв. М.: Уважаема госпожо Председател, запознах се с подадените молби за конституиране на посочените лица. Запознах се и със становището на колегата, който счита, че е недопустимо това конституиране. Аз имам малко по-различно становище в смисъл такъв, че колегата е прав дотолкова, доколкото разглежда искане за конституиране от страна на акционери. Поне три от лицата, които са поискали такова конституиране всъщност го искат поскоро като избрани членове на Съвет на директорите. Такива членове могат да бъдат и лица, които не са акционери и единствено за да се защитят и считат, че правилно са избрали да бъдат в този орган, е точно този път. Според мен това се отнася поне за три от лицата, от които е подадено искане за конституиране.

Това са Ал. Д., Н. Ас. и Б. К.. Тези три лица са избрани в новия Съвет на директорите с протокола, който се оспорва от ищеца. В този смисъл те не защитават членствени права, като те защитават правото си да бъдат членове на Съвета на директорите, което не е задължително обвързано с качеството на акционер. Предоставям на съда. Защото изложението е да бъде член на Съвета на директорите, ако той беше поискал такава хипотеза да бъде конституиран като трето лице, защото да защити правото си да участва в Съвета на директора това лице е обвързано в качеството му на акционер. Но пак казвам, предоставям на Съда. По отношение на представените доказателства, въпреки закъснението, с което бяха представени и въпреки странната ситуация, в които временните удостоверения, които по закон трябва да се намират у притежателите - лицата, които са титуляри, са били в касата на дружеството, е абсолютно нарушение на закона и с един вид ограничен достъп за правоимащите. Някой, за да получи и да извърши някакви действия с временните удостоверения, е трябвало да иска разрешение от този, който съхранява касата, но така или иначе няма пречка да бъдат приети като доказателства. Но тук отново искам да повторя моите възражения, които вече съм направил по отношение на временното удостоверение на Т. И. – ищеца, аз вече съм го оспорил, като твърдя, че то е антидатирано. Вече въвеждам ново оспорване, защото се представят и други доказателства. По същия начин аз 2 оспорвам както автентичността, така и истинността на подписите на прехвърлителя и приобритетеля във временното удостоверение, което е на Николай Дишлиев, което е представено сега. Оспорвам подписите и текста, който е написан – имената. Според мен те са написани от едно и също лице, с едни и същи особености на почерка, а това е видно с просто око. Временно удостоверение № 43, на гърба, касаещо джирото. Оспорвам истинността и на текста, и на подписите. Освен това оспорвам като твърдя, че също няма достоверна дата на това удостоверение - кога е станало това прехвърляне, това джиро. Липсва достоверна дата на джирото. Освен това, представената Книга на акционерите (в оригинал), записите на стр. 73, където е записан като акционер Т. И., като оспорвам, че това записване също има достоверна дата и че не е вярна датата, която е записана там - 23.03, т. е. и тук липсва достоверна дата. Това са ми оспорванията и във връзка с това ще дойде момента за доказателствени искания. Само искам да посоча, че става въпрос за оспорване на частни диспозитивни документи.

Съдът намира, че представените с Молба с вх. № 4088/16.09.2026 г. писмени документи, а именно: Книга на акционерите на „Персенк 2000“ АД (в оригинал) и папка, съдържащи оригинали на временни удостоверения на акционерите с № от 1 до 73 вкл. + 1 (едно) удостоверение, върху което е положен единствено печат на ответното дружеството, без изписване на текст и без подписи, се явяват допустими, относими и необходими доказателства.

Същите са изискани от Съда и представени от ответното дружество, поради което следва да бъдат приети и приложени като доказателства по делото, като същите бъдат съхранявани отделно от делото, а именно: в касата на Съда, предвид обстоятелството, че са в оригинал и с оглед значението им по отношение на спора по настоящото дело.

Съдът намира искането на Ал. Д., Б. К., Кр. К., Ср. К., Ст. Мл., Ас. Б., Н.

С. и С. К. за конституирането им като трети лица-помагачи на ответното дружество в настоящото производство за неоснователно, тъй като предявеният иск е с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, който иск е конститутивен и има действие по отношение на всички съдружници, респ. акционери. Това от своя страна обуславя липсата на правен интерес на привличане или встъпване като подпомагаща страна, или главно встъпване на останалите съдружници и акционери. Освен това, в разпоредбата на чл. 74, ал.

3

3 от ТЗ е предвидена изрична възможност съдружниците, респ. акционерите да участват в производството по иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ единствено в процесуалното качество на съищец. Също така встъпването по смисъла на чл.

218 от ГПК не е предвидено като правна възможност, съответно искът по чл.

74 от ТЗ се явява специален и предвижда специална правна възможност, касаеща участието на други лица, подпомагащи страни в производството по делото. Подобен въпрос е разрешен и с Решение № 53/17.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 57/2008 г., 5-членен състав, Търговска колегия на ВКС. Активно легитимирани страни в производството по делото са само и единствено съдружници, респективно акционери, но не и лица, защитаващи правото си да бъдат членове на Съвета на директорите, поради което Съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение и затова О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага като доказателства по делото представените с Молба с вх. № 4088/16.09.2026 г. писмени документи, а именно: Книга на акционерите на „Персенк 2000“ АД (в оригинал) и папка, съдържащи оригинали на временни удостоверения на акционерите с № от 1 до 73, вкл. и 1 удостоверение, върху което е положен единствено печат на ответното дружеството, без изписване на текст и без подписи, които документи да бъдат съхранявани в касата на Съда.

Оставя без уважение искането на Ал. Д., Б. К., Кр. К., Ср. К., Ст. Мл., Ас. Б., Н. С. и С. К. за конституирането им като трети лица-помагачи в настоящото производство, като неоснователно.

Определението в частта, с което е оставено без уважение искането по чл.

218 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок, считано от уведомяването на молителите, чрез адв. Иванова.

Адв. М.: Госпожо Председател, малко по-горе, където описахте доказателствата, ако е възможно да се допълни там, където писахте, че има празен лист само с печат, без подписи, да се посочи, че в оригинала временното удостоверение на Т. И. - № 73, на гърба няма никакъв текст, за разлика от текста, който го има на всички останали временни удостоверения, на които има отпечатан текст, а именно: джиро, прехвърлител, приобретател.

Това е едно различие, което ми се ще да го има. Моля да бъде допълнено. По 4 това се различава от всички останали удостоверения, както и приложеното след него временно удостоверение, на което има само печат на дружеството.

Съдът намира, че следва да констатира различието в оригиналите на временните удостоверения между тези с номера от 1 до 72 включително и останалите две, а именно: № 73 и непопълнено временно удостоверение, върху което е положен единствено печат на дружеството, като различието се състои в следното: гърбът на двете временни удостоверения е празен, т.е. няма нищо изписано за разлика от всички останали удостоверения с номера от 1 до 72 вкл., върху които е изписано: "джиро", "прехвърлител" и "приобретател".

Адв. К.: Поддържам доказателственото искане за експертиза, което направих в предходно съдебно заседание. Ако Съдът прецени, че не са необходими специални знания, то не е необходимо назначаването на такава експертиза.

Адв. М.: Във връзка с нашето оспорване, което направих за истинността и достоверните дати, считам, че не е наша доказатествената тежест, но бих искал да бъдат призовани за разпит, във връзка с обстоятелството по изготвяне на процесното джиро, да бъде призован и разпитан прехвърлителят Николай Дишлиев, както и да бъде призована като свидетел и изпълнителният директор П. И., която да даде показания не във връзка с качеството на изпълнителен директор, а като длъжностно лице, което е извършило отбелязване в Книгата на акционерите, т.е. като лице, което може да бъде всяко едно, назначено от нея, за обстоятелствата по вписване на този текст в акционерната книга, т.е. двама свидетели, които да бъдат призовани и разпитани.

Адв. К.: Право на страната е да оспорва това, което желае да оспори. По отношение на искането за разпит на свидетели по отношение на първия не се противопоставям. По отношение на втория обаче считам, че такова искане, имайки предвид, че П. И. е законен представител на ответника, няма как да бъде разпитана в качеството на свидетел. Тя може единствено по преценка на Съда да бъде разпитана по реда на чл. 176 от ГПК. Не се противопоставям да бъде призована по този ред.

Адв. М.: Аз изрично подчертах, че трябва да бъде призована и разпитана П. И. за действия, извършени не в качеството й на изпълнителен директор, който е законен представител на дружеството, а в качеството на лице, което е 5 извършило отбелязване в книгата, което не е правомощие, не е задължение, т.е. то може да бъде извършено от всяко едно друго лице. Ако беше друг служител, щях да искам той да бъде разпитан. Сега искам да бъде разпитана тя, която по съвпадение е и изпълнителен директор, и го е извършила не в качеството си на изпълнителен директор, а в качеството си на длъжностно лице, което води акционерната книга. Да, искам да се открие производство по оспорването. Оспорвам джирото и записа в Книгата на акционерите, което е извършено от П. И., тъй като твърдя, че не е на тази дата, оспорвам достоверната дата, че това е антидатиран запис. Моля за откриване на производство за оспорване на подписите на гърба на временното удостоверение - на джирото, подписите на прехвърлител и приобретател.

Съдът намира, че искането на ответната страна за откриване на производство по оспорване истинността на вписването на Временното удостоверение № 73 по отношение на липсата на достоверна дата се явява неоснователно и не следва да се открива производство по реда на чл. 193 от ГПК, тъй като представеното временно удостоверение е частен свидетелстващ документ и оспорването на истинността по реда на чл. 193 от ГПК засяга единствено авторството на посочения документ.