Решение № 2748 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2748 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330114831 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ** против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от главния прокурор, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с Присъда от **г. по НОХД № **г. на РС – Пловдив, оставена в сила с Решение № **г. по ВНОХД **г. по описа на ОС – Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на **г. бил привлечен като обвиняем по Досъдебно производство № **г. по описа на ** за престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК. С Присъда от **г. по НОХД № **г. на РС – Пловдив, оставена в сила с Решение № **г. по ВНОХД **г. по описа на ОС – Пловдив ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

Излага, че от неоснователното обвинение е претърпял обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, които настъпват винаги в резултат от наказателното производство. Освен обичайните вреди, здравословното му състояние се влошило – получил високо кръвно налягане, главоболие, световъртеж, нежелание за комуникация с най-близките хора, избягване на контакти с приятели и познати. В редките случаи, в които 1 разговарял със с.та и *овете си, не се чувствал добре, бил притеснен и объркан. След образуването на наказателното производство, същият започнал да изпитва и негативното отношение на съгражданите си от ** спрямо него.

Чувал укорителни коментари по свой адрес, че „след като има дела за кражба на цистерни, кой знае колко е изкрал от общината“.

Твърди, че при започването на действието на разследващите органи са отнети както ловното м у оръжие, така и разрешителното му да л..

Лишаването от въпросната възможност за упражняване на л.д. продължила три години – време, през което ищецът не можел да се посвети на любимото си хоби. С оглед изложеното моли предявения иск да бъде уважен изцяло.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез представител на Районна прокуратура - Пловдив, е подал писмен отговор на исковата молба, с който изцяло оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че не е налице причинно – следствена връзка между твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди и воденото срещу него наказателно производство. Не били ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № ** г. по описа на **, както и че спрямо него е постановена влязла в сила оправдателна присъда. Посочва се, че от обема на претендираните вреди в настоящото производство следва да се изключат вредите, търпени от членовете на семейството на ищеца, поради строго личния им характер и невъзможността да се претендират от трети лица.

Счита, предявената претенция в размер на 15 000 лева за силно завишена с оглед трайната съдебна практика в тази връзка, както с обществено икономическите условия в страната, така и във връзка с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и обстоятелството, че е упражнена ниска степен на наказателна репресия срещу лицето, разумния срок на воденото наказателно производство с оглед неговата фактическа сложност и взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение, доколкото и същата претендира обезщетение за „обичайните неимуществени вреди“. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането за лихва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените 2 отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай съдът намира, че първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, са налице, което се установява от приетото като писмено доказателство по делото НОХД № **г. по описа на ПРС, X I н.с. и ВНОХД № 2507/2024г. по описа на ПОС. От същите се установява, че на ищеца е било повдигнато обвинение за квалифицирана кражба – чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, която е потвърдена с Решение № 6/07.01.2025г., постановено по ВНОХД № 2507/2024г. по описа на ПОС. Решението на Окръжен съд – Пловдив е окончателно и не подлежи на касационно обжалване per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 346, т. 2 НПК.

Т.е. постановената спрямо ищеца * оправдателната присъда е влязла в законна сила на 07.01.2025г.

По отношение на следващите две предпоставки – ищецът да е претърпял неимуществени вреди и да е налице причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, следва да се посочи, че съгласно ТР № 3/2005 г. по т. д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.

Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

В практиката на ВКС се приема още, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер, то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконосъобразния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр. дело № 85/2012 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 138 по гр. д. № 637/2012, IV г. о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав на деликта, ка т о претърпените неимуществени вреди и причинната връзка с незаконосъобразното наказателно преследване, се установяват от въведената с 3 цитираната практика на ВКС житейска презумпция.

С исковата молба ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи.

За установяване на претърпените от ищеца * неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнато му обвинение са събрани гласни доказателствени средства, посредством разпит на свидетелите ** и **.

От показанията на свидетеля ** М.а /с. на ищеца/ се установява, че в периода *г. – *г. и в периода *г. – *г. ищецът бил ** в **. Бил избран като независим *. Излага, че от момента на образуване на досъдебното производство до приключване на делото пред Окръжен съд – Пловдив здравословното състояние на ищеца било много зле, започнал да приема хапчета, вдигнал **. Викали сме линейни. Стойностите на кръвната му захар се увеличили до 21, 7 mmol/l. Затворил се и не искал да общува с никой.

Всички в * обсъждали ищеца и воденото срещу него наказателно производство. М. казвал, че иска да се отвори земята и да потъне в нея, да не го виждат децата му в това състояние.

В своите показания, свидетелят П. М. /* на ищеца/ сочи, че от момента на образуване на досъдебното производство здравословното състояние на * му силно се влошило, открили му висока К.З.. Наложило се един - два пъти да повикат линейка, защото * му бил в безпомощно състояние. Кръвната му захар била около 21 mmol/l. Преди наказателното производство срещу него не е вдигал висока захар. Посочва, че * му имал намерение отново да се *ира за ** през 2023г., но не искал, защото хората в * непрекъснато говорили срещу него.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК и обстоятелството, че показанията на свидетелите са логични и безпротиворечиви, същите кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, съдът ги кредитира и основава решението си на тях. Макар и свидетелите да са близки роднини на ищеца, същите са били преки очевидци на неговото здравословно състояние и как воденото срещу ищеца наказателно производство му се е отразило.

Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/68 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда;

4 броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.* г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.* г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012 г. на ВКС/.

Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68 г. и ТР 3/2005 по т. д 3/2004 ОСГК /.