Определение № 4232 от 19.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4232 гр. Варна, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501627 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 50423/23.06.2026 г. по регистратурата на ВРС, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варна, срещу решение № 2401/14.06.2026 г., постановено по гр. д. № 13189/2025 г. по описа на ВРС, 21-ви състав, с което Прокуратурата на Република България, с адрес в град София, ***, е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на П. И. К., ЕГН: **********, с адрес в село ******************, сумата в размер на 3067,75 евро /три хиляди шестдесет и седем евро и седемдесет и пет цента/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от П. И. К., изразяващи се в преживени негативни емоции, психически болки и страдания, за времето от 16.04.2021 г. до 22.03.2024 г. във връзка с незаконно повдигнато обвинение по водено срещу него наказателно производство по д.п. № 1329/2017 г. по описа на 02 РУ-ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по НОХД № 4883/2022 г. по описа на РС-Варна, приключило с влязла в сила оправдателна присъда № 54/06.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Прокуратурата на Република България, с адрес в град София, ***, да заплати на П. И. К., ЕГН: **********, с адрес в село ******************, сумата в размер на 5,11 евро /пет евро и единадесет цента/, представляваща стойност на сторени разноски по делото пред РС-Варна за заплатена държавна такса, както и е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес в град София, ***, да заплати на адв. Д. П. Й., с личен номер: 1500133590, със служебен адрес в град Варна, ***А, ет. 1, ап. 7, сумата в размер на 400 евро /четиристотин евро/, представляваща определено от 1 съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че по делото не са доказани претендираните неимуществени вреди и връзката им с воденото срещу ищеца наказателно производство. Посочва се, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания относно твърдените здравословни и психически оплаквания, без да са представени медицинска документация или други доказателства за тяхното наличие и причината за възникването им. Поддържа се, че не е доказано нито мярката за неотклонение „подписка“ да е довела до реални ограничения в правната сфера на ищеца, нито наказателното производство да е затруднило намирането му на работа, като продължителността му сама по себе си не обосновава настъпването на претендираните вреди. Сочи се, че присъденото обезщетение е завишено и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, доколкото не са съобразени липсата на по-тежки мерки за процесуална принуда и на доказани медицински и други неблагоприятни последици, както и обстоятелството, че прокуратурата не носи отговорност за продължителността на съдебната фаза на наказателното производство. По изложените съображения се иска отмяна на решението, включително в частта за разноските, и отхвърляне на предявения иск, а при условията на евентуалност – намаляване размера на присъденото обезщетение и на разноските, включително на определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 263 о т ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – П. И. К., чрез адв. Д. Й., с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 о т ЗОДОВ. Излагат се доводи, че претърпените неимуществени вреди представляват обичайни и закономерни последици от незаконното наказателно преследване и не е необходимо да бъдат установявани с медицински документи, доколкото не се претендират вреди от конкретно диагностицирано заболяване. Поддържа се, че свидетелските показания са годно и достатъчно доказателствено средство за установяване на претърпените емоционални и психически страдания и че първоинстанционният съд правилно ги е кредитирал. Оспорват се доводите за завишен размер на присъденото обезщетение, като се сочи, че същото е определено съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички релевантни обстоятелства – характера на обвинението, продължителността на наказателното производство, двукратното привличане на ищеца като обвиняем, действието на мярката за неотклонение „подписка“, участието му в п е т съдебни заседания и отражението на производството върху личния му живот. Поддържа се още, че прокуратурата отговаря за вредите от незаконното обвинение за целия период на наказателното преследване до влизане в сила на оправдателната присъда. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за въззивното производство, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

2

По редовността и допустимостта на жалбата:

При извършената служебна проверка по чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът намери, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 50423/23.06.2026 г. по регистратурата на ВРС, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варна, срещу решение № 2401/14.06.2026 г., постановено по гр. д. № 13189/2025 г. по описа на ВРС, 21-ви състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1627/2026 г. по описа на ОС-Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС - Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected].

Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4