Решение № 593 от 01.11.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Казанлък, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20235510101351 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове – осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, искове за обявяване нищожност на клауза от сделка на основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, като неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ад. 2, т. 5, чл. 146 от ЗЗП.

Ищцата М. С. З. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****** чрез пълномощника си адв. Б. З. – САК моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните „С.К." ООД, с ЕИК:

*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Н.П.П. и М. С. З. с ЕГН **********, че клаузата на чл.11 ал.1 от сключения между тях договор за потребителски кредит № 487169 е нищожна; да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „С.К." ООД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Н.П.П., да й заплати сумата в размер на 1254,28 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 487169, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; да й бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

1

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка: ******, по която ответника може да заплати присъдените суми.

Твърди, че на 18.01.2021 г. е сключила договор за потребителски кредит № 487169 със „С.К." ООД. Договорили се отпуснатият заем да бъде в размер на 1400 лева, видът на вноската - седмичен, броят на погасителните вноски - 37, размерът на месечния лихвен процент останал посочен.

В чл. 5 ал.1 от Договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. Видно от чл. 11 ал.1, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 800 лв. Не оспорва, че не е представила в срок надлежни поръчители или обезпечение, от посочените в процесния договор, но още със сключване на договора кредито рът й начислил неустойката в размер на 800 лв.

Твърди, че е погасила изцяло отпуснатия й кредит. Счита процесния договор за нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма - договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. В договора е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.

Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка) твърди, че водят до различен размер на ГПР от посочения.

Твърди, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен 2 размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди, че в договора не е посочена „каква е договорната лихва“, която следва да заплати.

С договора заемателят се задължава да осигури физическо лице, поемател на задължение в полза на заемодателя за солидарно връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което ФЛ да отговаря на условията, посочено в договора. В случай, че заемателят не предостави посоченото в него обезпечение в тридневен срок от сключването му, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.

Твърди, че е налице изначална невъзможност да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора, поради което е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Твърди, че се касае за еднотипни договори за потребителски кредит, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи, че: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за потребителски кредит е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо 3 обезпечение вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът нараства, т.е. опасността от свръх задлъжнялост се увеличава.

Твърди, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С оспорваната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Твърди, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с погасителните вноски.

Заявява, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то смята, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под 4 условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена и е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ад. 2, т. 5, чл. 146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „С.К." ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка". По своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР е законосъобразно описан, действителният такъв възлиза многократно над допустимия. Ето защо е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблуждава потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията им.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни.

„С.К." ООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с 5 европейското. Приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

Неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената „неустойка"/ безспорно попадат в изискванията на Директивата — те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора.

Грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 33 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/164a1e51-fdf2-49de-b503-ed459df3a06d