Решение № 5618 от 11.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5618 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100505928 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 18.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 38737/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 170 състав, Д. И. Д. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „ФАРМА ТРЕЙД БГ“ ООД- гр. София /ЕИК 203830245/ на основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 10 600 лева общо, представляваща сбор от главници по неформални договори за заем от 11.04.2017 г., 23.06.2017 г. и 14.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 147.52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 15.04.2018 г. до 03.06.2018 г.; на основание чл.207, ал.1, т.1 КТ сумата 7 800 лева, представляваща трикратен размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, дължимо за обезщетение за вреди, настъпили за работодателя „Фарма Трейд БГ“ ООД вследствие действията на Д. И. Д.в качеството му на служител, заемащ длъжност „отговорен магистър- фармацевт“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 026.88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 7 800 лв., дължима за периода от 17.02.2017 г. до 3.06.2018 г.; на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ сумата 236.45 лева, представляваща стойност на установени липси на лекарствени продукти: Benzbromaron AL 1 0 0 mg xlOO tabs, c партиден № 63138- 2 бр., Cialis tabs 20 mg x 4, c партиден № C594333- 1 бр.; Eltair 50mcg nasal spray 200 doses, c партиден № 160021- 2 бр.; и Eltair 50 mcg nasal spray 200 doses, c партиден № ********- 2 броя, в склада на работодателя в гр. София, ул.„********, предоставени на Д. И. Д.- в качеството му на служител, заемащ длъжността „отговорен магистър- фармацевт“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Д. И. Д. е осъден да заплати на ищеца „Фарма Трейд БГ“ ООД сумата 1

5 218 лева- съдебно- деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Д. И. Д. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Фарма Трейд БГ“ ООД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.240 ЗЗД, чл.211 вр. чл.207, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която искът по чл.240 ЗЗД е уважен за горницата над сумата 6 500 лв. до пълния предявен размер от 10 600 лв. /или за сумата 4 100 лв./, в частта, в която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху посочената главница е уважен за горницата над сумата 90.28 лв. до пълния предявен размер от 147.52 лв. /или за сумата 57.24 лв./, а също и в частта, в която са уважени искът по чл.207, ал.1, т.1 КТ за сумата 7 800 лева, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 026.88 лева- лихва за забава при плащане на главницата от 7 800 лв., и искът по чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 236.45 лева. В останалата част- относно присъдената на ищеца на основание чл.240 ЗЗД сума от 6 500 лв.- главница, и относно присъдената на основание чл.86 ЗЗД сума от 90.28 лв.- мораторна лихва, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявеният от „Фарма Трейд“ БГ ООД иск /искове/ с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД е частично основателен.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената в заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за това принадлежи на ищеца- заемодател, тъй като той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника- заемател и търси изпълнение на договорно задължение от последния. Ответникът провежда насрещно доказване на своите право-изключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.

Заемът за потребление, респ. паричният заем, е от категорията на реалните договори и се смята сключен от момента на предаване на заемната сума. Законът не 2 изисква определена форма за сключването на договора, като писмената форма е форма за доказване, а не форма за валидност. Договорът е едностранен и при него съществува едно задължение, което е на заемателя, а именно: по дефиниция- да върне на заемодателя вещ от рода и качеството на заетата и в количество, еднакво със заетото, а в конкретния случай- да върне получената в заем сума.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства /банкови извлечения, отчети по сметка и експертно заключение на съдебносчетоводна експертиза/, че на 11.04.2017 г. ищецът „Фарма Трейд БГ“ ООД е извършил превод по банкова сметка на ответника Д. Д. в „Банка ДСК“ АД в размер на 4 100 лева, при посочено от наредителя основание: „заплата“, на 23.06.2017 г. е извършил превод по банкова сметка на ответника Д. Д. в „Пощенска банка“ АД в размер на 3 000 лева, при посочено от наредителя основание: „заем“, и на 14.07.2017 г. е извършил превод по банкова сметка на ответника Д. Д. в „Пощенска банка“ АД в размер на 3 500 лева, при посочено от наредителя основание: „заем“.

Спорно между страните е дали преводите на горепосочените суми- в общ размер на 10 600 лв., са извършени въз основа на сключени помежду им заемни договори, каквото е твърдението на ищеца, или имат друго договорно или извъндоговорно основание.

Не е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че през периода 11.05.2016 г.- 21.12.2017 г. страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което ответникът Д. Д. е заемал длъжността “отговорен магистърфармацевт- ръководител склад за търговия на едро с лекарствени продукти“ при ищеца „Фарма Трейд БГ“ ООД, с място на работа: гр. София, ул.“********. Не е спорно между страните, че по същото време той е имал положението и на съдружник в ищцовото дружество, видно и от справка в Търговския регистър /чл.23, ал.6 ЗТР/.

Съвкупният анализ на събраните в процеса доказателства обосновава извод на въззивния съд за наличието на обвързващи ищеца „Фарма Трейд БГ“ ООД и ответника Д. Д. облигационни правоотношения по договори за заем, по които първият е имал качеството заемодател, а вторият- заемател, относно извършените на 23.06.2017 г. и 14.07.2017 г. преводи на сумите 3 000 лв. и 3 500 лв. /общо 6 500 лв./. Твърденията на ищеца за наличието на заемни договори между страните и за предаване на процесните суми от 6 500 лв. общо на ответника на това основание са доказани по делото. Относно преведената на 11.04.2017 г. сума от 4 100 лв.- с посочено основание за превода:

„заплата“, не може да бъде обоснован извод за наличието на обвързващо страните облигационно правоотношение по договор за заем, по който ищецът е имал качеството заемодател, а ответникът- заемател. Твърденията на ищеца за наличието на заемен договор между страните и за предаване на процесната сума от 4100 лв. на ответника на това основание са недоказани по делото.

Доказателствената тежест за установяване сключването на заемен договор между страните, правилно разпределена от първоинстанционния съд, принадлежи на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/, от когото не е проведено дължимото в процеса пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти и обстоятелства.

Действително от събраните по делото доказателства, посочени по- горе, се установява безкасово предаване на процесната сума от 4 100 лв. от ищеца на ответника, но не и съществуването на заемно правоотношение помежду им, по което ответникът да дължи връщането на заемна сума.

При съвкупна преценка на събраните в тази насока доказателства не може да бъде обоснован извод за наличие на съвпадащи насрещни волеизявления на страните 3 за сключването на договор за заем и за условията за неговото връщане. Неправилно е прието от първо-инстанционния съд, че посочената сума е дължима от ответника на основание чл.240 ЗЗД.

Видно от сключения между страните трудов договор от 9.05.2016 г., за изпълняваната при ищеца работа на длъжността „отговорен магистър- фармацевт“ ответникът е следвало да получава основно месечно трудово възнаграждение от 2 600 лв.- т.5 от договора, и допълнително възнаграждение за прослужено време /т.6/- в зависимост от трудовия му стаж, който според посоченото в уводната част на договора е бил 11 години и 7 месеца, като е уговорено между страните, че може да получава и допълнително заплащане към основното си трудово възнаграждение, по преценка на работодателя и в зависимост от степента на изпълнение на служебните му задължения /т.7 от договора/.

Установява се от подаденото от ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано гр.д.№ 19197/ 2018 г. на СРС, 169 състав, че същият е поискал издаването на заповед за изпълнение за незаплатени от работодателя- ищец трудови възнаграждения за периода м. май- м. декември 2016 г. и за периода м. септември- м. декември 2017 г., т.е. възнагражденията за периода м. януари- м. август 2017 г., не са предмет на претенцията му.

Същевременно в съставения от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“- ДИТ- София на 27.02.2018 г. протокол за извършена проверка е посочено, че за периода м. май- м. декември 2016 г. и за периода м. септември- м. декември 2017 г.

/съвпадащи с посочените в заявлението по чл.417 ГПК периоди/, от страна на работодателя- ищец са начислени съответни трудови възнаграждения на ответника Д., но такива не са му изплатени. Дадени са съответни предписания и срок за изпълнението им на „Фарма Трейд“ ООД, за голяма част от които при последваща проверка, за която е съставен протокол на 9.05.2018 г., е установено, че не са изпълнени.

В мотивната част на представеното във въззивното производство решение по гр.д.№ 1886/ 2021 г. на СГС, ІІІ- Б въззивен състав, е прието, че заплатената на Д. Д. с банков превод от 11.04.2017 г. сума /касае се за процесната сума от 4 100 лв./, представлява заплата и нейното плащане следва да бъде съобразено при преценка основателността на предявения от същия иск по чл.128, т.2 КТ, който за тази сума е отхвърлен.

Относими и допустими в случая са и дадените от св. Н. Г. /съпруга на ответника/ свидетелски показания, преценени при условията на чл.172 ГПК, според които процесните суми били преведени на съпруга й не като заплата, а в качеството му на съдружник във „Фарма Трейд БГ“- за допринасянето му за сключване на договори и привличане на клиенти. В този смисъл са и направените от ответника фактически твърдения в писмения отговор на исковата молба и в о.с.з. на 4.10.2019 г.