Решение № 49 от 22.01.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. гр. Хасково, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640102069 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на К. А. А., ЕГН **********, **********, съдебен адрес: **********, адв. А. Д., член на САК, личен № ****, против „Моят Кредит“, ЕООД, ЕИК: 203939675, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Възраждане, бул.“Александър Стамболийски“ № 55, ет.3, представлявано от Симеон Иванов Андонов – управител, съдебен адрес: **********, адв. Д. Х. П., член на САК, личен № ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 02.02.2023 г. между нея и ответника е сключен Индивидуален договор за заем № 82518. Съгласно чл. 2 от Договора Заемодателят се задължавал да предостави, в зависимост от изразената воля на Заемателя, заем на последния в размер на 511.29 EUR или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на Българската народна банка за еврото спрямо лева, съгласно който 1 евро се разменя за 1.95583 лева, а Заемателят се задължавал да върне заемната сума на Заемодателя при условията на този договор. Съгласно чл. 3 от Договора параметрите на последния били следните: Срок на заема: 30 седмици; Размер на двуседмична погасителна вноска: 38.43 EUR (75.17 BGN);

Брой погасителни вноски: 15; Срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план, неразделна част от договора или съгласно погасителен план, посочен е чл.12, ал.6 от договора, при неизпълнение на задължението по чл.12, ал.1, ал.2 и ал.3 от страна на Заемателя. Погасителните вноски се плащали по един от следните начини: 1. по 1 банков път - Титуляр: "Моят Кредит''' ЕООД Банка: "Първа инвестиционна банка" АД Банкова сметка в лева: IBAN: BG56FINV91501016851379; Основание за плащане: Договор код 82518 като плащането се считало за извършено при заверяване на посочената банкова сметка с дължимата сума; в брой - в някои от офисите на Заемодателя или на изрично упълномощен негов представител; чрез организираната система за разплащане ePay.bg; Общ размер на всички плащания по заема : 576.51 EUR (1127.55 BGN); Лихвен процент по заема : 40.03 %; ГПР на заема: 42.18%.

При изчисления ГПР били взети предвид следните допускания: 1. Настоящият договор ще запази обвързващата си сила между страните за целия посочен срок; 2. Всяка от страните ще изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочените задължения, лихви за забава и други неустойки. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора: Чл.4. (1) Заемателят дължи връщане на получената заемна сума при условията на чл.3 и съгласно погасителен план (Приложение 1), неразделна част от настоящия договор, посочващ размера на дължимите погасителна вноски и датите на тяхното падежиране. В случай, че датата на първата погасителна вноска по настоящия договор съвпада с датата на неговото сключване, страните се съгласяват Заемодателят да прихване сумата на първата погасителната вноска с общата сума на предоставения паричен заем, като преведе на Заемателя разликата след прихващането. В случай, че Заемателят не изпълни задължението си по чл.12, ал.1, ал.2 и ал.3 от този договор, падежите, размерът и съдържанието на дължимите погасителните вноски от страна на Заемателя се уреждат съгласно погасителен план, посочен в чл.12, ал.6 от договора.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора Заемателят се задължавал на основание чл. 23 от ЗЗД, в срок до 3 дни след сключването на настоящия договор да осигури: т.1. Действието на трето физическо или търговско юридическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. т.2. Надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника, като обезпечения на задължението.

Изискванията, на които следвало да отговарят физическите лица поръчители, били подробно уредени в чл. 12, ал. 2 - 3 от Договора.

Съгласно чл. 12, ал. 4 от Договора страните се съгласявали, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в този член ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. В случай че Заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 12, ал.1, за когото да са изпълнени условията на чл, 12, ал. 3, същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 339.52 EUR (664.05 BGN). В ал. 6 на същия член бил посочен и погасителен план с включена неустойка в погасителните вноски.

Съгласно Приложение № 1 към Договора, в което се съдържал Погасителният план 2 към последния, във вр, с чл. 12, ал. 6 от Договора, в края на срока на Договора ищцата следвало да върне сума в размер от 1 791,60 лева, която включвала както главница (1000 лева) и лихва (127,55 лева), така и неустойка при непредоставяне на обезпечение (664,05 лева).

Видно било представения с исковата молба имейл от ответното Дружество, че към момента на подаване на исковата молба, ищцата заплатила сума в размер от 1 169,50 лева по процесния Договор.

По отношение на иска с правно основание чл.22 ЗПК се посочва, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, доколкото при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт бил Законът за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 — 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) но кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници н всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Поддържа се в исковата молба, че Индивидуален договор за заем № 82518 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини:

Възнаграждението (неустойката за непредставянето на такъв) за гарант/поръчител не било включено като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното било задължително условие за получаване на кредита. Клаузата на чл. 12, ал.1 от договора възлагала в тежест на ищеца в тридневен срок от сключването на договора да предостави на ответника обезпечение по кредита, изразяваща се в поръчителство, банкова гаранция или ипотека. Изпълнението на 3 това задължение в тридневен срок било на практика невъзможно с оглед на изискуемите от ответното дружество изисквания към поръчителя (да е навършило 25 годишна възраст; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на Договора и други, подробно описани в чл. 12, ал. 3 от Договора). По отношение на втората опция - да се предостави банкова гаранция в тридневен срок от сключването на договора: изискванията, които посочената клауза от договора въвеждала за потребителя, били неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер (1000 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция, която да обезпечава неопределено по своя размер задължение, което да включва главница, лихви, неустойки и пр., и то в тридневен срок.

Кредиторът не включвал т. нар. "неустойка" към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Тези изводи били красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочвал вземането за "неустойка " в погасителния план. В тази връзка, явно било кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, вземането за неустойка, на практика представлявало скрито възнаграждение за кредитора и като такова следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. В съответствие с чл. 19 ал.1 от ЗПК и пар. 1, т.

1 от ДР на ЗПК било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай били посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Освен това предвид предпоставките, при които ставала изискуема разписаната в чл. 12, ал. 4 от Договора "неустойка", то тя била с характер на възнаграждение и следвало да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Всичко това поставяло потребителя в подчертано неравноправно положение спрямо кредитора и на практика нямало информация колко точно (като сума в лева) било оскъпяването му по кредита. Това се явявало и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславял невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следвало, че за да е спазена и разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то било необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това било особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3, ал. 6 от Договора била посочена 4 общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не била включена дължимата по чл. 12, ал. 4 от договора "неустойка". Тоест, налице било и пълно разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. С оглед на неизпълнимостта на задълженията на ищецът по чл. 12, ал.1 от процесния договор, предвидената в чл. 12, ал. 4 от Договора неустойка се явявала скрито възнаграждение за ответното дружество, което трябвало да бъде включено в ГПР, доколкото се явявал общ разход по кредита, а това не било направено. В процесния договор било налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, поради което същият бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.