Решение № 1197 от 23.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. П., 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105541 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление в гр. ***, чрез адв. С. З. – САК, срещу М. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата в качеството й на поръчител и законен наследник на ***, ЕГН **********, дължи на ищеца по заявление – Договор за издаване на кредитна карта „***“ от 07.07.2004 г., сключен между „***“ АД, в качеството му картоиздател и ***, в качеството му на картодържател, сумата в размер на 5726.99 лева, представляваща главница за периода от 11.03.2016 г. до 30.01.2022 г., сумата в размер на 1324.59 лева, възнаградителна лихва за периода от 11.03.2016 г. до 26.11.2021 г. вкл., сумата в размер на 173.73 лева, представляваща такси за периода от 11.03.2016 г. до 30.01.2022 г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.02.2022 г., до окончателното и изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 244 от 10.02.2022 г., по ч.гр.д. № 1

*** г. на ***, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между „***“ АД, в качеството му картоиздател, и ***, в качеството му на картодържател, бил сключен Договор за издаване на кредитна карта „***“ от 07.07.2004 г., при сключването на който на картодържателя били предадени Общите условия за издаване и използване на кредитна карта на „***“ АД. Твърди, че ответницата се е задължила към дружеството – картоиздател, да изплати при негово първо поискване всички суми дължими в резултат на държането и използването на картата от картодържателя, което задължение било неограничено като размер или срок, и валидно до пълното изплащане на всички задължения, в това число и всички такси за забавено плащане и разноски по събирането. Твърди, че поръчителят декларирал, че е запознат с общите условия и е съгласен да бъде солидарно отговорен с картодържателя за изпълнението на неговите задължения, което било удостоверено с подписа на поръчителя. Сочи, че на 24.03.2005 г., между „***“ АД, като прехвърлител и „***“ АД (с предишно наименование „***“ АД, сегашно наименование „***“ АД), като приобретател бил сключен Договор за продажба на предприятие, съгласно който ищецът придобил всички права и задължения по процесния договор, за което картодържателят бил уведомен с месечно извлечение от 15.04.2005 г.

Твърди, че от 11.03.2016 г. картодържателят преустановил плащането по издадената му карта, като вземането по процесния договор било обявено за предсрочно изискуемо, която предсрочна изискуемост е достигнала до знанието на ответницата на 26.11.2021 г. Сочи, че ищеца подал заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № *** г. на ***, по което в полза на заявителя била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата подала възражение. При тези обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата, в качеството и на поръчител и законен наследник на ***, дължи на ищеца процесните суми.

В срока отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът М. В. М. чрез адв. А. А. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че процесния договор е нищожен, поради противоречието му със закона, като твърди, че „***“ АД не са осъществявали дейност като банка, не е имало лиценз да осъществява дейност като банка и не е имало право сключени процесния 2 договор. В отговора е противопоставила възражение за погасяване по давност на процесните суми, тъй като последната транзакция с картата била на 09.04.2015 г.. По отношение на предявяване на иска като поръчител, в отговора ответницата е противопоставила възражение по чл.147, ал.1 от ЗЗД, като твърди че срокът е преклузивен, поради което не дължи процесните суми като поръчител. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани по делото писмени молби чрез адв. З. заявяват, че поддържат предявения иск и молят съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, и не се представлява.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 244 от 10.02.2022 г., по ч.гр.д. № *** г. на ***, поради което съдът намира, че установителния иск е допустим, и следва да бъде разгледан от съда.

По основателността:

Настоящото производство е по реда на чл.422 от ГПК, и е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение,.

Предмет на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване от ищеца на кумулативното наличие на няколко предпоставки: наличието на сключен договор за кредитна карта в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на 3 претендираните обезщетение за забава и такси, както и че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредитна карта, в това число че е предоставил сумата по кредитната карта.

С доклада по делото, съдът изрично е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че на 07.07.2004 г. между „***“ АД, в качеството му картоиздател, и ***, в качеството му на картодържател е бил сключен Договор за издаване на кредитна карта „***“ и приложимите към него Общи условия, по който ответницата има качеството „поръчител“.

Към исковата молба и във връзка с дадените от съда указания, ищецът е представил Заявление за издаване на кредитна карта от 07.07.2004 г. Видно от съдържанието на същото, заявлението е подадено от ***, а ответницата М. В.

М. е вписана като поръчител. В заявлението няма изрично посочен адресат, поради което и съдът не може да направи извод, че същото е подадено до „***“ АД. Съдът може единствено да презумира до кого е подадено заявлението с оглед изписаното лого в горната част на бланката и използваното абревиатурно буквено означение „BRS", както и от подписаната бланкова декларативна част на заявлението, в която е посочено, че кандидата е запознат с общите условия и разбира, че BRS има право да отхвърли заявлението без да посочи причини за това. В тази връзка съдът намира, че по същество представеното заявление представлява предложени/искане от И.М. за сключване на договор. Този извод на съда следва и от съдържанието на самото заявление, в частта на заявлението „първа транзакция“, в която И.М. е отправил искане в случай, че заявлението му бъде прието, да бъде обработена следната транзакция: да бъде заверена сметката на „***“ със сумата от 750.16 лева, която ще върне на 12 броя вноски.

Ищецът не е представил по делото други документи – доказателства, от които да може да се направи извод, че между „***“ АД и *** е сключен договор, въз основа на който търговското дружество е предоставило на М. кредитна карта. В приложеното по делото заявлението няма и посочен лимит на картата, за която се твърди че е издадена на М., респ. няма размер на кредита, а размерът на кредита е съществен елемент от договора за кредит, който го характеризира като такъв. При тези данни и следва извода, че по делото не се доказа наличие на облигационна връзка, респ. сключен между „***“ АД и *** договор за издаване на кредитна карта. Не без значение е и 4 това, че в заявлението няма посочени условия, при които на заявителя ще бъде предоставена кредитната карта, а също така няма и отразяване кредитна карта да е била предадена на заявителя, респ. при какви условия ще му се предаде.

Представените по делото Общи условия, също не могат да обосноват извод за наличие на договорна, респ. облигационна връзка между „***“ АД и ***, тъй като същите не са подписани от М., а освен това от заявлението не става ясно с кои точно общи условия М. е запознат. По делото ищецът е представил Общи условия за издаване и използване на карта „***“, но в същите няма посочена дата, от която те са в сила, нито пък има посочена дата, от която да е видно, от кога тези общи условия се прилагат, респ. няма доказателства, от които да се направи извод, че тези общи условия са приложими към 07.07.2004 г., когато И.М. е подал заявката. Поради това и не може да се приеме, че тези общи условия са приложими към заявлението подадено от М., а по същество и не могат да обосноват наличие на облигационна връзка между М. и евентуалния картоиздател, респ. не могат да обосноват наличие на валидно възникнало поръчителство.

Приетите по делото Общи условия на „***“ АД за издаване и използване на кредитни карти, също не може да се приеме, че са приложими към процесния договор, тъй като видно от тяхното съдържание, те са в сила от 10.04.2013 г., с последно изменение и допълнение в сила от 01.04.2015 г., не носят подписа на М., а и не се твърди, М. да е бил в облигационни отношения с „***“ АД за издаване на кредитна карта, нито пък да е бил в облигационни отношения с банката в тази връзка. Следва да се има предвид, че в исковата молба се твърди сключен договор на 07.07.2004 г., която дата предхожда датата на влизане в сила на тези общи условия, и то сключен с „***“ АД, чийто правоприемник е ищеца.

Наличието на валидно възникнала облигационна връзка между „***“ АД и ***, не може да се приеме за установена и от приетото и неоспорено отстраните заключение на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза, тъй като от една страна, експертизата е способ за проверка на доказателства и формиране на експертен извод въз основа на сочени и представени по делото доказателства, а от друга страна, от заключението на вещото лице се установява, че вещото лице не е установило договор за 5 кредитна карта с конкретно посочен лимит, а е приело заявлението като договор, което изрично е посочило в заключението.

С оглед горното и следва извода, че ищецът въпреки дадените му от съда указания, не доказа наличие на първата предпоставка за уважаване на иска, а именно валидно възникнало облигационно отношение по Договор за издаване на кредитна карта „***“ от 07.07.2004 г., сключен между „***“ АД, в качеството му картоиздател и ***, в качеството му на картодържател, респ. не доказа ответницата да има качеството поръчител по такъв договор.

Ищецът е предявил иска срещу ответницата в качеството и на поръчител и законен наследник на ***.

Видно от приложеното удостоверение за наследници от 13.01.2023 г., *** е починал на 10.12.2018 г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници: ответницата М. В. М., и Я.Р.Д. – внук, който го наследява по силата на наследствена трансмисия, тъй като неговата майка С.С. – дъщеря на М. е починала преди него.

Предвид изложеното по-горе за липса на валидно възникнало облигационно правоотношение между „***“ АД и ***, то и не може да се приеме, че в патримониума на оставеното от него наследство е съществувало вземане по процесния пасив, респ. че задължението по същия е било наследено от ответницата, поради което и не може да се направи извод, че ответницата дължи сумите на ищеца, в качеството и на наследник на *** – починал на 10.12.2018 г.