Решение № 1836 от 07.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………/……………….., гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -

ІV касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

ЙОРДАН ДИМОВ при секретар и с участието на прокурор от Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 2458 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР гр. Варна срещу Решение № 260141/21.09.2020 г. по анд. № 1771/2020 г. по описа на Варненския районен съд /ВРС/.

В жалбата се ревелира допуснато нарушение на закона - касационно основание за обжалване по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН. Жалбоподателят счита за неправилен правния извод на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на протеклото административнонаказателно производство поради липса на връчване на АУАН и отсъствие на хипотезата на отказ на нарушителя за връчване на акта. С напускане мястото на нарушението водачът сам се е поставил в невъзможност да получи АУАН , поради което не може да черпи благоприятни последици от това си виновно поведение. Управлението на

МПС с незаплатена глоба е основание за налагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП и с цел установяване спазването на срока по доброволно заплащане на глобата следва да бъдат отразени в АУАН данни за нарушаването на чл. 190, ал.3 от ЗДвП.

На изложените основания отправеното към съда искане еза отмяна на обжалваното решение с присъждане на юриск. възнаграждение .

Ответникът по касационната жалба – Н.С.К. , се представлява в съд. заседание от адв. В.М.-А.

, която излага позиция за правилност на обжалваното решение. В депозиран писмен отговор на жалбата се обективира искане за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство и е подадена при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол от ВРС е било наказателно постановление Наказателно постановление № 17 – 0819 – 007058 от 15.02.2018 г., издадено от началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Н.С.К. са наложени следните административни наказания:

- на основание разпоредбата на чл.

185 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева ;

- на основание разпоредбата на чл.

175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца ;

- на основание разпоредбата на чл.

183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева .

От фактическа страна РС-Варна е приел, че около 01:10 часа на 10.12.2017 г. Н.С.К. е управлявал личния си автомобил „****1.6 ХДИ“ с рег. № В **** ВС по бул. „///“ в гр. В в посока към бул.

„////“.Бил е спрян за проверка от екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна-, в който е бил и св. Т И Т– мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна. Св. Тконстатирал, че К. управлява превозното средство без да е заплатил наложената му с електронен фиш серия № 1594570 „глоба“, както и че не представя контролния талон към СУМПС. В хода на проверката К. самоволно напуснал мястото на извършване на проверка.

ВРС е отменил наказателното постановление , понеже К. е напуснал мястото на извършване на проверката, след което св. Те пристъпил към изготвяне на АУАН. В противен случай нямаше да се впише в акта нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Самият св. Ж Д Мне си спомня някакви конкретни обстоятелства, свързани с проверката на К. , но самият той е отбелязал, че на дата 10.12.2017 г. удостоверява, че жалбоподателят отказва да подпише АУАН. Актът не е бил връчван на К. *** не счита , че е налице фикцията за връчен АУАН при отказ да бъде получен (съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН), което представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, доколкото представлява съществено нарушение, което на първо място не би могло да бъде „санирано“ от съда, а и на второ място съвсем пряко е рефлектирало върху правото на защита на санкционираното лице.

Предходната съдебна инстанция е обективирала в мотивите на своето решение, че дадените признаци в АУАН и НП по неспазване на чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата не осъществяват състав на административно нарушение.

Касационният съд счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. При неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона. Обоснована откъм фактически данни и нормативна уредба е правната теза на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.

Съгласно чл. 43 , ал. 1 и

2 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

Хипотезата на отказ по връчване на акта изисква съставен АУАН, който се предявява на нарушителя като последният не желае да се запознае с неговото съдържание и да го подпише . Това нежелание се удостоверява от поне един свидетел.

Доказателствените данни по настоящия случай са различни. К. е напуснал мястото на проверката преди да му бъде съставен акт , което означава , че не е направил изрично изявление , че не желае да се запознае с акта и да го подпише. Няма доказателства за негово несъгласие по прочитане и подписване на акта , поради което няма и отказ по връчване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал.2 от ЗАНН.

К. е тръгнал и поради тази причина актът е бил съставен в негово отсъствие , което е изисквало според правилото на чл. 43 , ал.4 от ЗАНН деятелност по изпращане акта на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.

Липсата на връчване на АУАН съдебната практика непротиворечиво възприема като съществено процесуално нарушение, защото рефлектира върху правото на защита на наказаното лице и поради тази причина е самостоятелно правно основание за отмяна на наказателното постановление.

В обобщение подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор съдът следва да остави без уважение искането на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски, обективирано в писмения отговор на жалбата , поради отсъствие на доказателства за направени разходи по водене на делото от тази страна в процеса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№ 260141/21.09.2020 г. по анд. № 1771/2020 г. по описа на Варненския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.С.К. за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.