Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1739 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1245/2026
Вид
Определение № 1739
Подписан
28.05.2026
Състав
Мария Георгиева, Асен Воденичаров, Валентин Димитров Бойкинов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1739 гр. София, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501245 по описа за 2026 година

САС е сезиран с частна жалба от ищеца по гр.д. 948/24 г. по описа на СОС.

Обжалва се определение 1019/26 г., с което съдът е отказал да замени назначения на основание ЗПП повереник на ищеца, приемайки, че същият е депозирал писмена защита по делото, присъствал е през време на откритите заседания и е имал активна позиция, като анализът на поведението на процесуалния представител на ищеца не дава основание да се приемат твърденията на ищеца за формално отношение към защитата.

В жалбата до САС частният жалбоподател утвърждава, че доверието му в повереника му е разколебано, защото той не е изложил във въззивната жалба процесуални нарушения на съда, не е проявил достатъчна защитна активност, депозирал е жалбата малко преди да изтече процесуалния срок.

Настоящият състав, като установи, че жалбата е в срок и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна. Назначаването на особен представител цели да обезпечи осъществяването на професионална адвокатска защита на социално затруднена страна. Нормално е преценките на афектирана от правния спор страна и професионално дистанцираното отношение на адвоката да не съвпадат. Правна помощ се допуска именно на основание да бъде подпомогната страната от професионален адвокат.

Неоснователен е доводът, че процесуалният представител на ищеца не се е позовал на допуснати от съда процесуални нарушения, тъй като не всяко 1 процесуално нарушение рефлектира върху допустимостта на обжалвания акт и поради това навлизането в детайли крие опасност да се натовари жалбата с правно неотносими доводи. Съдът няма обективен критерий за преценка на изявлението за загубено доверие от представлявания към пълномощника му и на това основание той проверява външната страна на осъществените от пълномощника процесуални действия. Последните не сочат на дезинтересираност и формализъм. Изискването на резултатност от процесуалните действия на повереника не може да се обвърже с приемане от съда на тезата на ищеца. Именно наличието на правен спор е основание за воденето на гражданско дело. Затова доводът за липса на ефективност от осъществената защита не може да бъде споделен.

С оглед на горното и при съобразяване на обстоятелството, че ищецът има свободата да избере свой повереник, а при финансово затруднение - следва да се съобрази с направеното от съда въз основа на персонално посочване от САК на адвокат, освен при съществени основания, обосноваващи формално отношение на процесуалния представител към дейността му по защита и груби нарушения, рефлектиращи върху правата на защитаваната страна, постановеното и обжалвано определение следва да се потвърди. Тъй като на основание чл. 95, ал. 6 ГПК производството е двуинстанционно, настоящото определение не подлежи на обжалване.

Водим от горното САС:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 1019/26 г., постановено по гр.д. 948/24 г. по описа на СОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2