Решение № 203 от 27.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000502254 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3016 от 20.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12651/2022 г. от Софийски градски съд е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че ответникът К. Д. И., ЕГН ********** дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК 831558413:

- сумата от 49 247.11 лева, представляваща главница по Договор за кредит от 05.06.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 25.06.2021 г.;

- сумата от 2 887.24 лева, представляваща възнаградителна лихва, считано от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;

- сумата от 478.53 лева, представляваща обезщетение за забава върху вноски с настъпил падеж, част от главницата, за периода от 20.04.2020 г. до 04.05.2021 г.;

- сумата от 632.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху 1 предсрочно изискуемата главница, за периода от 05.05.2021 г. до 24.06.2021 г.;

- сумата от 36.00 лева, представляваща разноски за уведомяване;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника К.

Д. И., ЕГН ********** да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК 831558413, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:

- сумата от 6 424.57 лева, представляваща деловодни разноски;

- сумата от 200 лева юрисконсултско първоинстанционното производство; възнаграждение за

- сумата от 1 114.88 лева разноски за заповедното производство.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника К. Д.

И., ЕГН **********, чрез особения представител, назначен от първоинстанционния съд, с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Особеният представител оспорва процедурата по предсрочното обявяване на кредита за изискуем и съответно дължимите суми от длъжника за погасяване на предоставения кредит.

Моли въззивният съд да отмени решението и вместо това да отхвърли предявените искове.

При условията на евентуалност моли да се приеме, че ответникът дължи само размера на непогасени вноски с настъпил падеж.

Насрещната страна - „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК 831558413 е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

2

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК

000694959, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК 831558413 е предявил против К. Д. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, с които е поискал да се признае за установено, че последния дължи Банката:

- сумата от 49 247.11 лева, представляваща главница по Договор за кредит от 05.06.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 25.06.2021 г.;

- сумата от 2 887.24 лева, представляваща възнаградителна лихва, считано от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;

- сумата от 478.53 лева, представляваща обезщетение за забава върху вноски с настъпил падеж, част от главницата, за периода от 20.04.2020 г. до 04.05.2021 г.;

- сумата от 632.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, за периода от 05.05.2021 г. до 24.06.2021 г.;

- сумата от 36.00 лева, представляваща разноски за уведомяване;

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 05.06.2019 г. е сключил с К. Д. И., ЕГН ********** Договор за потребителски кредит в размер на сумата от 52 250 лева, при лихва от 5.50 % за първите 12 месеца /чл. 4.1/, а след изтичането им, лихвата е сбор от променлив референтен лихвен процент и надбавка от 5.370 пункта - чл. 4.2 от договора.

Страните са уговорили да се дължи обезщетение за забава – наказателна 3 лихва, в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница /чл. 4.5/, за времето на забавата до окончателното заплащане на забавените задължения.

Кредитът е следвало да погаси на 120 месечни вноски, считано от 20.07.2019 г. до 20.06.2029 г.

Кредитът е реално предоставен на К. Д. И., ЕГН ********** на 06.06.2019 г., който 31.03.2020 г. е преустановил изпълнението на задълженията.

Банката е осчетоводила задълженията и поискала от ЧСИ с район на действие – Софийски градски съд да връчи писменото известие за прекратяването на договора и за предсрочната изискуемост на кредита.

ЧСИ на 10.04.2021 г. е посетил адреса на длъжника, позвънил, но никой не е отворил входната врата на апартамента, поради което залепил уведомление по чл. 47 от ГПК на входната врата и оставил такова в пощенската кутия.

ЧСИ на 17.04.2021 г. повторно посетил посочения от длъжника адрес в договора, позвънил и входната врата отворил бащата на длъжника, който заявил, че неговият син К. Д. И., ЕГН ********** не живее на адреса повече от осем години, не знае актуалния му адрес и не поддържа контакт с него.

Бащата на длъжника не позволил на ЧСИ да залепи уведомление, поради което последният оставил такова в пощенската кутия на адреса.

Банката на 25.06.2021 г. подала Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу К. Д. И., ЕГН **********.

Със заповед за изпълнение № 4587 от 07.07.2021 г., постановена по реда на чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 37209/2021 г. от Софийски районен съд разпоредил на длъжника К. Д. И., ЕГН ********** да заплати на Банката:

- сума в размер на 49 247.11 лева, представляваща главница по Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021 г.;

- сумата от 2 887.24 лева, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;

- сумата от 478.53 лева, представляваща обезщетение, начислено от 20.04.2020 г. до 04.05.2021 г. върху редовно падежирала главница;

- сума в размер на 632.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, за периода от 05.05.2021 г. до 4

24.06.2021 г.;

- сумата от 1 114.88 лева разноски в заповедното производство.

Издаден е изпълнителен лист в полза на банката, образувано е изпълнително дело № 20218520400152 и ЧСИ е връчил на длъжника поканата за доброволно изпълнение пo реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Софийски районен съд на 15.11.2022 г. уведомил Банката, че спира изпълнението на заповедта за изпълнение срещу длъжника и указал да се предяви иск против длъжника за установяване на вземането.

Ищецът поискал от съда да се признае за установено, че ответникът дължи паричните суми, посочени в заповедта за изпълнение.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът К. Д. И., ЕГН **********, чрез назначения особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК подал отговор на исковата молба /л. 87/, с която оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по реда, предвиден в договора, процесуалния закона и практиката на съдилищата. При условията на евентуалност поискал исковете да се уважат в по - нисък размер.

От фактическа страна: