Решение № 170 от 29.10.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Разград, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело № 20253300500448 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по подадена въззивна жалба от особения представител на ответниците И. М. В. и Д. В. В. срещу Решение № 358 / 22.05.2025 г. по г.д.

20243330101455 на Районен съд - Разград, с което съдът признава за установено, по отношение на И. М. В. и длъжникът Д. В. В., че същите дължат солидарно на кредитора “Банка ДСК” АД, заплащане на сумите: 7823,46 лв., представляваща дължима главница по Договор за кредит Експресо № **********, сключен на 21.09.2018 г. между страните, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането; 1080,44 лв. договорена лихва за периода от 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г. /вкл./; 110,18 лв. обезщетение за забава за периода от 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г.; 57,02 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва от 09.11.2023 г. до 29.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 1170 от 04.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2142/2023 г. по описа на Районен съд Разград, като ОТХВЪРЛЯ иска за 1 главница по Договор за кредит Експресо № **********, сключен на 21.09.2018 г. за разликата до предявения размер от 7832,16 лв., за договорна лихва за периода от 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г. за разликата до предявения размер от 1231,15 лв., за обезщетение за забава за периода от 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г. за разликата до предявения размер от 112,84 лв.; за обезщетение за забава в размер на законната лихва от 09.11.2023 г. до 29.11.2023 г. за разликата до предявения размер от 57,09 лв. като неоснователен. Съдът се произнася и за сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като същото следва да бъде отменено. Сочи се, че районният съд не се е произнесъл по направените пред него възражения за нищожност на договора за кредит, като са изложени подробни съображения в тази насока, вкл. сочи, че е приложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която ответниците дължат единствено чистата стойност на кредита. Наведени са твърдения, че ищецът не е представил Общите условия, приложими между страните по договора за кредит, като подчертава, че същите следва да са обективирани в отделен документ, както и че липсва Тарифа за таксите и комисионните на кредитора. Изложено е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и по възражението относно липсата на яснота при формирането на размера на погасителните вноски и към погасяването на кое задължение се отнасят заплатените суми. Твърди се, че банката едностранно е увеличила лихвата по кредита. Сочи се, че по делото липсват писмени документи, посочени в договора за кредит, както и че исковата молба е нередовна.

Оспорва се размерът на претендираните вземания. Моли се решението да бъде отменено и се претендират сторените в производството разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна и ищец по иска – „Банка ДСК” АД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като счита, че решението е правилно и законосъобразно.

Сочи, че няма изискване Общите условия да са обективирани в отделен от договора за кредит документ, както и че договорът за кредит отговаря на всички нормативни изисквания, като са изложени подробни съображения по оплакванията в жалбата. Моли решението да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и частна жалба вх. № 8005/14.08.2025 г. от адв. А.

К. Н., против Определение № 702 от 12.07.2025 г. по гр. д. № 1455/2025г. на Районен съд - Разград, с което съдът оставя без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, като се претендира увеличаване на възнаграждението й като особен представител.

В частната жалба се сочи, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Сочи, че са предявени няколко 2 кумулативно обективно съединени иска, поради което се дължи заплащане на възнаграждение по всеки от тях съгласно размерите, определени в Наредбата.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане в цялост на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В отговора на частната жалба е изразено становище за нейната неоснователност. Сочи се, че постановеното определение е правилно, като при определяне на размера на възнаграждението съдът е съобразил правната и фактическа сложност на делото. Изложени са твърдения, че ответниците са двама, но те са с непротиворечиви интереси, че по делото са проведени две ОСЗ, като второто е насрочено по искане на особения представител, тъй като същият не е успял да се запознае с експертното заключение по делото.

Посочено е, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не е обвързваща за съда, а служи единствено за ориентир. Моли постановеното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Разград, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за кредит Експресо № ********** от 21.09.2018 г. е видно, че между И. М. В., като кредитополучател, Д. В. В., като съдлъжник, и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като кредитор, е сключен договор за кредит с общ размер на предоставения потребителски кредит 10000 лв., със срок на издължаване от 120 месеца с краен падеж до 15.10.2028 г., при уговорен номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7,55% на година за целия срок на договора и ГПР, изчислен към момента на сключването в размер на 8,86%. Общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора, е в размер на 14817,28 лв.

В договора е посочено, че се сключва застраховка „Живот“ на И. М. В., като разходите по застраховката са 0,62% годишно върху остатъка от главницата по кредита. Съдлъжникът се е задължил за същото, за което се е задължил и кредитополучателят, и в същия обем. В част втора от представения договор са инкорпорирани общите условия, при които е сключен договорът за кредит.

Представено е и Приложение № 1 – погасителен план към договора за кредит, в който са описани плащанията, които са дължими от кредитополучателя, като е посочено каква част от вноската погасява задължението за главница, лихва, застраховка, както и падежът на всяко задължение и остатъкът по главницата след всяко плащане.

3

Съдът е обявил за служебно известно, че „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е преобразувано на "ЕКСПРЕСБАНК" АД с ЕИК 813071350 и се е вляло в „Банка ДСК“ АД.

По делото са представени и две покани-уведомления от „Банка ДСК“ АД до И. М. В. и Д. В. В., с които банката обявява предсрочната изискуемост на кредита поради неплащане в срок на дължими вноски. Уведомленията са връчени чрез ЧСИ Г. С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са приложени и разписките, съставени от връчителя и доклад на връчителя за извършените посещения на адрес, от които е видно, че предсрочната изискуемост е настъпила на 30.11.2023 г.

От представената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна, всестранна и компетентно изготвена, се установява, че кредитът е отпуснат и усвоен на 21.09.2018 г. при захранване на разплащателната сметка на И. В. със сумата от 10000 лв. Платените суми по договора за кредит по данни от счетоводните регистри на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД са в общ размер на 4439,95 лв.

Дължимата сума по кредита към датата на настъпилата предсрочна изискуемост (30.11.2023 г.) по данни, отразени в счетоводството на ищеца и съобразно подписания договор и погасителен план, е в размер на 9071,17 лв., от която предсрочно изискуема главница в размер на 7823,46 лв., просрочени редовно падежирали лихви за периода 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г. в размер на 1080,44 лв., обезщетение за забава за периода 15.10.2021 г. до 08.11.2023 г. в размер на 110,18 лв. и обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода 09.11.2023 г. до 29.11.2023 г. в размер на 57,02 лв. В заключението е отбелязано, че счетоводните книги са водени редовно, както и че след преобразуването с фиксирания лихвен процент е олихвявана цялата дължима главница, а не само просрочената главница.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между И. М. В., като кредитополучател, Д. В. В., като съдлъжник, и „Банка ДСК“ АД (като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД), като кредитор чийто правопораждащ юридически факт е процесният Договор за кредит Експресо 4

№ ********** от 21.09.2018г., доколкото същият е представен в заверен препис по делото, заедно с общите условия и погасителния план към него, които страните са подписали на всяка една отделна страница. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на кредитополучателя на сумата, предмет на договора. В случая, както фактът на възникване на облигационното правоотношение между страните по него, така и усвояването на сумата в размер на 10000 лв., се потвърждава и от данните по съдебносчетоводната експертиза за осъществено от ответника плащане на част от вноските по кредита в общ размер на 4439,95 лв., което по естеството си представлява извънсъдебно признание за сключване на договора и получаване на сумата по него. Ето защо, за последния е възникнало и насрещното задължение за връщане на отпуснатата му заемна сума под формата на уговорените месечни погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва при настъпване на съответните месечни падежи на всяка от тях, съгласно приложения към договора погасителен план. Поради забавяне в плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на осн. чл. 11 б. а) във вр. с чл. 10, ал. 2 от Общите условия на договора - при просрочено плащане със забава над 90 дни и след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл. 16 от договора. Банката е изпратила уведомления на И. М. В. и на Д. В. В. за настъпила предсрочна изискуемост, връчени чрез ЧСИ, като предсрочната изискуемост е настъпила на 30.11.2023 г. (двуседмичен срок след връчването по чл. 47, ал. 5 ГПК на посочения в договора адрес на ответниците). Не е основателно възражението на въззивника, че не са взети под внимание постигнатите в договора уговорки между страните за настъпване на предсрочна изискуемост. В чл. 10, ал. 2 от договора е уговорено, че при забава в плащанията по погасителния план с повече от 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Съдът правилно е разгледал тази уговорка в договора като предпоставка, при която ищецът може да обяви кредита за предсрочно изискуем, но самата предсрочна изискуемост може да настъпи едва, след като до ответника/кредитополучателя/ достигне изявлението на ищеца за това, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем съгласно изискването на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В мотивите към т. 18 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че 5 постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомя длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател.