Решение № 159 от 14.06.2024, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 1294/2023
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 14.06.2024
- Състав
- Борислав Любомиров Чернев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- §1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 или т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 или т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- §1,т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Е.П., 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820101294 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.
11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК; чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 и чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
Твърди се с исковата молба, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит от 20.12.2018г. /Договора/, сключен с “К..... ЕАД , по който ищецът е получил сумата от 3000 лева под формата на кредит при ГПР-50% и срок на изплащане -24 месеца.
Съгласно чл.4, ал. 1 от Договора ищецът трябвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А....Т..... ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключения Договор за потребителски кредит и на 20.12.2018г. сключил такъв с посоченото дружество, по който следвало да заплати сума от 3083.28 лева.
Ищецът счита, че Договор за потребителски кредит № 1191472 от 20.12.2018 г., сключен с „К....." ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 1191472 / 20.12.2018 г., сключен с „К....." ЕАД, е нищожна.
Ищецът счита, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „А....Т.....“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Ищецът твърди, че Договор за потребителски кредит № 1191472 от 20.12.2018 г., със „К....." ЕАД е недействителен на основания по чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
В случая в Договора бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му, дали лихвеният процент бил фиксиран за целият срок за кредита, или променлив. И в Договора и в погасителния план нямало отбелязване, какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да е възможно проверка, дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Визираната неяснота съществено ограничавала правата на кредитололучателя и се явявала основание за недействителност на Договора .
1
Твърди се, че чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК въвежда конкретни изисквания към Договора, но погасителният план изцяло не отговарял на посочената разпоредба, като липсвала задължителната информация по ЗПК.
Твърди се, че Договорът не отговаря на изискванията и на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК по съображения изложени в ИМ.
Сочи се, че Договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и несъответствие на действителния размер на ГПР, тъй като сумата която се претендира чрез договора за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Ищецът твърди още, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на всеки един от двамата ответници по настоящото дело се установило, че същите са свързани лица, а именно едноличен собственик на капитала на "А....Т....." ЕООД било "К....." АД. Основен предмет на дейност на ответника била гаранционни сделки, каквато е процесната. Печалбата на "А....Т....." ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "К....." АД и с оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие разпределящо се като печалба на "К....." АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К....." АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К....." АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си и се целяло допълнително оскъпяване на договора за кредит, което уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което обосновавало недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
В условията на евентуалност ищецът счита че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1191472 от 20.12.2018 г., въз основа на която бил сключен Договор за гаранция/поръчителство, е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, вр. с чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, при съображения изложени в исковата молба.
Твърди се, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин в ущърб на ищеца - потребител
На следващо място намира клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за кредит за нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП поради съображенията изложени в ИМ.
По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство сключен с дружеството „А....Т....." ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като излага конкретни съображения и в тази насока.
На последно място, счита че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А....Т....." ЕООД, е недействителен на основание чл. 143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП, като същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на странитe/ чл.143 ал.1 ЗЗП / .
Иска се съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № 1191472 от 20.12.2018 г., сключен с „К.....“ ЕАД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 1191472 / 20.12.2018 г., сключен с „К....." ЕАД, на основание чл.26 ал.1 пр.З от 2
ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП.
Съдът да обяви за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2018г. ,сключен с „А....Т.....“ ЕООД на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.19 ал.4 и чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП
Претендира се направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК първият ответник е депозирал отговор на ИМ. Оспорва предявените искове по основание и размер, като излага подробни съображения в отговора си.
Не оспорва, че с ищцата има валидно сключен договор за кредит и договор, за предоставяне на поръчителство, съответно с „А....Т.....“ ЕООД.
Твърди, че кредитът не е бил погасен изцяло от ищеца по настоящото производство.
Оспорва твърдението, че договорът за поръчителство бил задължително условие за получаване на кредита от ищцата.
Оспорва твърдението, че договорът за кредит бил в нарушение на чл.11, ал.1, и чл.19 от ЗПК.
Твърди, че договорът за поръчителство не бил задължително условие за получаването на кредита.
Оспорва, че „К..... “ имало „ такса гарант“, както и наличие на знание у този ответник за размера на възнаграждението на „ А....Т.....“.
Оспорва твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.
Твърди, че наличието на явна свързаност между двамата ответници само по себе си не води до „ скрито оскъпяване на кредита“.
По същество се иска отхвърляне, като неоснователни и недоказани предявените искове по чл.26, ал.1 ЗЗД против „К.....“ ЕАД.
Оспорва твърдението на ищеца, че е материално затруднено лице или близък по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 или т.3 ЗАдв., респ. приложимостта на чл.38, ал.2 ЗАдв..
Претендира за направените по делото разноски.
Отговор в срока по чл.131 ГПК е представил и втория ответник. Оспорва по основание и размер предявените искове.
Оспорва твърдението, че договорът с втория ответник е бил задължителен, необходим и е следвало да се сключи, за да се получи кредита по аргументи изложени в отговора.
Оспорва твърдението с ИМ, че Договорът е бил сключен в нарушение на чл.11, ал.1 и чл.19 от ЗПК, като излага с отговора съображения в тази насока.
Оспорва твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.
Оспорва, че първият ответник е знаел за възнаграждението на втория ответник към момента на сключване на Договора за кредит.
Твърди, че наличието на явна свързаност между двамата ответници само по себе си не води до „ скрито оскъпяване на кредита“.
3
По същество иска да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове по чл.26, ал.1 ЗЗД против него и против „К.....“ЕАД.
Претендира за направените по делото разноски.
Възразява срещу искането на ищеца за писъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 или т.3 от ЗАдв..
Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба, становището на ответниците заявено с отговор по чл.131 ГПК и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Между ищеца и първият ответник е сключен Договор за потребителски кредит №1191471 от 20.12.2018 година, /Договора/ с който „К.....“ ЕАД-София е предоставило на К. С. потребителски кредит с кредитен продукт „Credissimo плюс“ в общ размер на 3 000 лева, при 24 погасителни месечни вноски от по 185.58 лева, ГЛП от 41.24 %, ГПР - 50.00 % , први общ размер на всички плащания 4 453.92 лева.
Първият ответник има качеството на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК и е небанкова институция извършваща кредитиране със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства /чл.3, ал.2 ЗКИ/, поради което процесният Договор следва да кореспондира с разпоредбите на Глава шеста от ЗЗП.
С процесният договор се приема, че кредитополучателят дължи на кредитора банкова гаранция в срок до десет дни от подаване на заявлението в случай, че кредитополучателят е посочил в последното, че ще предостави обезпечение /съответен вид / по кредита /чл.4 от Договора/. Предвидена е алтернативна възможност, а именно кредитополучателят да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрен от кредитора ЮЛ- поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението /пак чл.4 от Договора/. Така постигнатата договореност е обвързана с Общи условия /ОУ/ съгласно чл.
2 от Договора.
Видно от доказателствата по делото между ищеца и втория ответник е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2018 година /ДПП/, във връзка с подадено заявление за потребителски кредит до „К.....“ ЕАД. ДПП предвижда възнаграждение за поръчителя във връзка с този договор / чл.4 , чл.6 от ДПП /.
Съгласно чл.22 от ЗПП , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Чл.11, т.10 от ЗПП предвижда договорът за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Въпреки, че Договорът препраща към Приложение №1 /условия на кредита/, в което в табличен вид са изразени падежни дати, размер на главница, лихва и обща сума, Договорът не дава яснота за начина на формиране на годишния процент на разходите. В последна връзка, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Предвид уговореното с ДПП възнаграждение за поръчителя / чл.1, ал.2, чл.4, чл.6 от ДПП /, същото не е калкулирано в ГПР по Договора, който следва да включва всички дължими от кредитополучателя разходи, но което не е сторено, като по този начин се нарушава изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, предвид и разпоредбата на §1,т.1 от ДР на ЗПК /"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за 4 услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Разпечатката съдържа 58 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1646aceb-aadf-4dc8-a440-00ed5610205e