Решение № 132 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора И. Н. Й. като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100608157 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.327 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. М. М. – служебен защитник на подсъдимия С. А. Д. срещу присъда на СРС, НО, 6 състав по НОХД 7213/2022г., с която подсъдимият е признат за виновен по обвинението за извършено от него на 07.08.2020 г., около 02.30 ч. до бл. 322, в ж.к. „Света троица“ престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Съдът е отнел в полза на държавата веществено доказателство по делото – пневматичен пистолет.

В жалбата се твърди, че обвинението не е доказано поради факта, че не бил установен и разпитан ключов свидетел очевидец – свидетелят И.Ш..

Навеждат се доводи, че неправилно било проведено задочно производство в отсъствието на подсъдимия. Защитникът е бил уведомен с препис от мотивите на 12.11.2024г. (л.4, л. 9, СП), като съобщение за изготвените мотиви не е било връчено за подсъдимия, а такъв е бил връчен на наследници на св. Г.И. (л.5 – л.7, СП). Препис от въззивната жалба е връчен на СРП (л.8, СП) Защитникът на подсъдимия е упражнил правото си да допълни въззивната жалба, като в допълнението поддържа изложените вече доводи и посочва, че не са събрани каквито и да преки доказателства за съпричастност на подсъдимия към факта на извършено престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с 1 ал.1 НК. Защитата изтъква, че нито пострадалият с оглед факта, че след инкриминираната дата е починал, не е бил разпитан поради обективна невъзможност за това, нито св. Ш.. Твърди се св. Ш. да е очевидец на деянието и да не са били изчерпани процесуалните способи за призоваването му и провеждане на разпит. Предлага се въззивният съд да упражни правомощията си да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и основанията на чл.327 от НПК, намира, че не се налага събирането на доказателства чрез разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В производството пред въззивния съд защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея. Посочва, че срещу подсъдимия е било проведено ДП № 1376/20 г. на 03 РУ-СДВР за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до шест години. Защитникът настоява въззивният съд да упражни правомощията си да постанови нова, оправдателна присъда, тъй като обвинението не било доказано по несъмнен и безспорен начин. Защитникът навежда довод, че не са събрани нито косвени, нито преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза, в т.ч. с разпит на свидетели-очевидци на инкриминираното деяние. Защитата подчертава факта, че пострадалият Г.Т.И. е починал и обективно не съществува възможност да бъде разпитан, а за другия свидетел – очевидец И.Ш. В. се навеждат доводи, че неправилно е бил заличен от първоинстанционния съд. Защитата изразява становище, че не са били извършени всички необходими действия за призоваването на св. В., като излага подробни аргументи по какви съображения счита, че разпитът на св. В. е от съществено значение за разкриване на обективната истина. Защитата посочва, че е била лишена от възможността да се позове на показания, които св. Ш. бил дал в досъдебното производство, че никой не го е заплашил, вкл. и с пистолет. В хода на съдебните прения защитникът излага аргументи защо е бил поискан личният разпит на св. Ш., като изтъква, че неговите показания от досъдебното производство са неинформативни за конкретни действия по отношение личността на пострадалото лице, посочено в обвинителния акт и дори, ако бъдат приобщени с прочитане, не биха могли да изяснят случая от фактическа и правна страна.

Защитата изразява становище, че осъдителната присъда не може да се основава единствено на единствения разпитан в производството пред първия съд полицай К. от 03 РУ, който пристигнал с патрула по-късно и не е очевидец на деянието. Навеждат се доводи, че неговите показания не са били проверени с показанията на другия участвал в проверката полицай, който не е бил разпитан. Защитата предлага на съда да не приема безкритично показанията на св. К. с аргумента, че той не е имал спомени за конкретния случай, а защитата е упражнила правомощието си да откаже прочитане на дадени от него показания в досъдебното производство. В заключение защитникът предлага въззивният съд да приеме за установено от фактическа страна, че неговият подзащитен не е бил установен на мястото, посочено в обвинителния акт, че не е било установено участието му в престъпление 2 срещу личността на св. Г.И.. Предлага се въззивният да упражни правомощието си да отмени присъда № 135 от 13.03.2024 г. на 6-ти наказателен състав, по НОХД № 7213/22 г. и да постанови изцяло оправдателна, справедлива и законосъобразна присъда.

Прокурорът изразява становище, че присъдата на СРС е обоснована, правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Твърди се, че атакуваната с жалба присъда е била постановена при изяснена фактическа обстановка и разпитът на св. Ш. не е необходим. Изтъква се, че по делото е налична справка от телефон 112 и изследването на аудиозаписа от постъпил сигнал доказва, че пострадалият действително е сигнализирал за това, че е заплашен с пистолет. Твърди се, че е доказано подсъдимият да е притежавал вещ, която отговаря по описание на описаната в сигнала до система 112, тъй като бил предал въпросния пистолет с протокол за доброволно предаване на полицейските служители, посетили местопроизшествието. В тази връзка прокурорът навежда довод, че пострадалият няма как да е знаел, че подсъдимият има пистолет, ако последният не го е извадил и не го е показал под някаква форма. Прокурорът се позовава в хода на съдебните прения и на свидетелските показания на пострадалия, като предлага на въззивния съд да ги цени като достоверен източник на доказателства поради факта, че от приложените записи от тел. 112 било установено, че пострадалият е бил уплашен, силно развълнуван и многократно е твърдял, че непознато лице размахва пистолет, проявява агресия и го заплашва. В заключение прокурорът предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият, нередовно призован, не се явява. От справка за задгранични пътувания, относима към подсъдимия Д., е установено, че последното регистрирано за него преминаване през границите на Република България е „излизане“ на 03.11.2020 г., без данни за завръщането му в страната. Информация, че подсъдимото лице се е установило в Испания, е била налична в досъдебното производство скоро след това (на 18.01.2021г. – л.156, л.157, л.178-л.180, ДП). От разследващия орган е била взета мярка „Принудително довеждане“ (л.158, л. 219, ДП).

В производството пред въззивния съд е направен опит за призоваването на подсъдимия чрез неговата майка - М.К. на известния по делото телефонен номер, ползван от нея. Не са събрани доказателства обаче М.К. да е изпълнила поетия от нея ангажимент да уведоми подсъдимия за датата и часа на съдебното заседание, за което е било насрочено за разглеждане делото от въззивния съд, като е установено, че тя пребивава обичайно поради трудовата си ангажираност в Кувейт, а подсъдимото лице – на неустановен адрес в Испания. Не е била установена адресна регистрация на подсъдимия на територията на Кралство Испания (л. 202 ДП). При направен опит за призоваване на подсъдимото лице чрез личен мобилен телефон, поддържан от испански мобилен оператор, който е бил ползван за призоваването му в производството пред СРС, не е бил осъществен контакт с подсъдимото лице поради факта на автоматично гласово съобщение от оператор: „телефонът на абоната е изключен“ (л.27, СП, СГС). Съдът е констатирал, че е била върната 3 в цялост призовка от известния по делото адрес на подс. Д. на територията на РБ, а именно от адреса в гр. София, ж.к. „Обеля“, бл. 227, ет. 9, ап. 1. По изложените съображения съдът е приел за установено, че подсъдимият е нередовно призован, като производството пред въззивния съд е било проведено при условията на чл. чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК (в негово отсъствие), тъй като подсъдимият не е намерен на посочен от него адрес и е променил същия без да уведоми съответния орган за това.

За да постанови осъдителна присъда, СРС е приел от фактическа страна, ч е на 07.08.2020г., около 02,30 часа, в гр.София, ж.к.”Света Троица”, ул.”3айчар”, пострадалият Г.Т.И. паркирал личния си автомобил в близост до бл.332, където живеел. В мотивите към първоинстанционната присъда е посочено, че тъй като времето било топло, прозорецът на автомобила откъм шофьорското място бил отворен. Първият съд е приел за установено, че в автомобила, управляван от пострадалия, пътувал негов познат - И.Ш. В..

Присъдата се основава и на следните изводи по фактите относно степента на участие на подс. С. Д. за престъплението, за извършването на което е придаден на съд. СРС е приел, че след като Г.И. паркирал управлявания от него автомобил в близост до ** в ж.к. „Света Троица”, подсъдимият С. А. Д., който бил непознато за пострадалия лице, заплашително се приближил към него. СРС е приел за установено, че подсъдимият на висок тон запитал водача на лекия автомобил (Г.И.) защо не внимава при паркирането. Според първия съд пострадалият ядосано отвърнал и поискал от подсъдимия да го остави на спокойствие и да си върви. Първата съдебна инстанция е приела за установено, че репликата на водача на автомобила още повече ядосала подсъдимия Д. и той извадил притежавания от него пневматичен пистолет , марка „KWC”, със сериен номер 18603967, след което го насочил към главата на водача на автомобила с думите „Сега ще те гръмна и ще решим проблема!”. Съдът е посочил в мотивите си към присъдата, че пострадалият силно се изплашил и помолил подсъдимия да се успокои и да прибере оръжието си. От фактическа страна първият съд е приел за установено, че пострадалият докато се опитвал да убеди подсъдимия да не извършва нападение, едновременно с това сигнализирал за случилото се по националния тел. 112. За проверка на сигнала на място били изпратени дежурните полицаи при 03 РУ-СДВР - свидетелят Н.Д. К. и Г.В.Т., които установили самоличността на извършителя, задържали го по реда, предвиден в ЗМВР и го отвели в сградата на 03 РУ при СДВР за изясняване на случая.

Първият основен спорен въпрос, повдигнат от защитата на подсъдимия, е дали първата съдебна инстанция законосъобразно е преценила условията на чл.269, ал.3, т. 4, б.“в“ НПК, за да разгледа делото на това правно основание в отсъствието на подсъдимия. Вторият основен спорен въпрос е дали СРС се е произнесъл относно вината на подсъдимото лице съгласно стандарта за доказване, предвиден в чл.303, ал.2 НПК. Въззивният съд намира, че отговорът и на двата въпроса е отрицателен. СРС неправилно е приложил чл.269, ал.3, т. 4, б.“в“ НПК, като е провел задочно производство в отсъствието на подсъдимото лице и с това е допуснал съществено процесуално нарушение, което ограничава процесуалните права на 4 подсъдимия, в частност – правото му да участва лично в производството.

Отрицателният отговор на първия въпрос води до извод, че се касае за съществено отстранимо процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първия съд, поради което, макар и да е налице непълнота на доказателствата относно основния факт, който подлежи на доказване, е безпредметно тази непълнота да се отстранява с провеждането на въззивно съдебно следствие.

За да приеме за установено, че първата съдебна инстанция е ограничила съществено правото на подсъдимия да участва лично в производството (едно от основните му процесуални права, изброени в чл.55, ал.1 НПК), въззивният съд съобрази следното. СРС е приел за установено, че подсъдимият се намира извън пределите на Република България и редовно призован (с уведомяването му чрез мобилен телефон), не е посочил уважителни причини за неявяването си. Действително по делото е вписан в един от списъците за призоваване мобилен телефон, който е от номерационното пространство на Кралство Испания (л.66, стр.2, СП, СРС). От друга страна обаче не е документиран фактът ползването на този телефон да се свързва именно с подсъдимото лице.

Разпечатката съдържа 22 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/164687df-ca9b-4f38-9278-917a97c7a76e