Решение № 221 от 29.12.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Нова Загора, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100063 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от Райна Миткова-Т., чрез пълномощника адв.Д.П. - АК Стара Загора срещу Е. Й. Т. ЕГН ********** с адрес ****** с цена иска е 3 252,07 лева, от които главница 1381.01 лв., договорна лихва - 1765.93 и лихва за забава 105,13 лв.

В нея ищецът твърди, че на 10.10.2023г. бил сключен Договор за стоков кредит № 1092716 между „Банка ДСК“ АД и Е. Й. Т. ЕГН ********** , по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за закупуване на мебели. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 48 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 30.10.2027 година. След усвояване на кредита не били погасени месечните вноски по договора.

На 23.05.2024г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Банка ДСК” АД ЕИК 121830616 и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375, по силата на което задължението на Е. Й. Т. по договора за стоков кредит било изкупено от ищеца. Съгласно чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен за цедирането на дълга му и за предсрочната изискуемост на задълженията му с изпращане на 10.07.2024г. писмоуведомление от упълномощен адвокат. Писмото се върнало в цялост, като било отбелязано върху него „непотърсено“. Въпреки това ищецът моли съда на осн.чл.235, ал.3 от ГПК да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчването на исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомлението от стария кредитор 1 и ставал надлежно уведомен за извършената цесия.

Поради неизпълнение на дължимите суми за ищеца се породил правния интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 04.10.2024г. до РС Нова Загора. Подаденото заявление било образувано в ч.гр.д.№ 1153/2024г. по описа на НЗРС и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Били дадени указания от съда на ищеца, че следва да предяви иск за вземането си с оглед връчването по посочения ред.

„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Е. Й. Т. ЕГН ********** с адрес ****** дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК сумата: 3 252,07 лева, от които главница 1381.01 лв. за вноски с настъпил падеж за периода от 28.10.2023г. до 28.07.2024г., договорна лихва - 1765.93 лв. за вноски с настъпил падеж за периода от 28.10.2023г. до 28.07.2024г. и лихва за забава /за претендираната главница/ - 105,13 лв. за периода от 28.10.2023г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 04.10.2024г., дължими по Договор за стоков кредит № 1092716 от 30.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното погасяване на дълга, както и направените по делото разноски Моли да им бъдат присъдени и разноските по заповедното производство.

Моли съда да изиска служебно като доказателство ч.гр.д.№ 1153/ 2024г. на НЗРС и само и единствено при оспорване размера на дълга да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на посочените от ищеца въпроси с исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника по предявения срещу него иск. Същият счита, че обстоятелствената част и петитума на исковата молба изцяло противоречат на законовите разпоредби, защото при настъпила предсрочна изискуемост на кредита следва да е станала изискуема цялата сума по него, а не само просрочените вноски. За да бъдел уважен предявеният установителен иск, следвало да бъдат доказани няколко предпоставки: 1. валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника в настоящото производство), предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2. наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3. изпадане на ответника в забава; 4. размера на вземанията; и 5. че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание - договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

Не се оспорвал наличието на облигационни отношение между ответника и „БАНКА ДСК" АД с ЕИК 121830616 по отпуснатия стоков кредит на Е. Т. в размер на 10 000,00 лв.

(десет хиляди лева) на 30.09.2023 г. съгласно договор за стоков кредит № 1092716 от 30.09.2023г. Имало обаче разминаваме между сумите по Приложение № 1 към 2 допълнителното споразумение и Рамков договор за покупко-продажба (цесия) в размер на 11 621,06 лв. (единадесет хиляди шестстотин двадесет и един лева и шест стотинки) т.е прехвърлянето на вземането по договорите на БАНКА ДСК АД (цедент) към ЕОС МАТРИКС" ЕООД (цесионер) за просрочени задължения от 03.04.2024 г. и от 23.05.2024 г. и тази, която се претендирала в образуваното производство. Това опорочавало правото за защита на ответника, защото не може да се определи каква точно е претенцията срещу него и на какво основание. Имало разминаване също така и в ЕГН-то на ответника, което поставяло въпроса кой точно е ответната страна.

Твърди се, че ответникът не бил уведомен надлежно за извършената цесия и не може да бъде надлежно уведомяването му чрез особеният представител, като е посочена съдебна практика в тази насока. Това се установявало от доказателствата по делото, от които личало, че не са изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, предвид на което ищецът не притежавал вземане спрямо ответника, не бил активно материално легитимиран по настоящите искове и настоящото производството било недопустимо.

По отношение на цесията особения представител счита, че не било породило своето действие спрямо длъжника, който не бил уведомен съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и съгласно константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция, за да породяла действие, следвало до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор - цедента за прехвърляне на вземането. Поради което моли съда да отхвърли предявената искова претенция но ищеца спрямо ответника като неоснователна, недопустима и недоказана.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2023г. е сключен Договор за стоков кредит № 1092716 между „Банка ДСК“ АД и Е. Й. Т. ЕГН **********, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя стоков кредит в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за закупуване на мебели, като задължението следва да се погасява на 48 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 30.10.2027 година. На 23.05.2024г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Банка ДСК” АД ЕИК 121830616 и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375, по силата, на което задължението на Е. Й. Т. по договора за стоков кредит е изкупено от ищеца. Поради неизпълнение на дължимите суми за ищеца се породил правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 04.10.2024г. до РС Нова Загора. Подаденото заявление е образувано в ч.гр.д.№ 1153/2024г. по описа на НЗРС и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като по този начин за ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

По делото са приети като доказателства писмени документи – Договор за стоков кредит № 092716/30.09.2023г.; Погасителен план и ГПР; Декларация за имуществено 3 състояние и за свързани лица; ОУ по договори за стокови кредити; Фактура № 0000006094/29.09.2023г.; Известие за доставяне; Уведомление за цесия; Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 23.05.2024г.; Рамков Договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 03.04.2024г.; Пълномощни;

Изслушана е и е приета и съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чието заключение:

1. Е. Й. Т. ЕГН ********** е ползвал стоков кредит № 30276003/ 30.09.2023г. в размер на 10 000,00лв., който е усвоен от „ЛИЛИ 99 ЕООД / видно от банково извлечение на ДСК Банк от 30.09.2023г./.

2. Е. Й. Т. не е извършил погасителни вноски по стоков кредит № 30276003/ 30.09.2023г. нито към цедента, нито към цесионера, видно от приложените документи от ДСК Банка и ЕОС Матрикс ЕООД.

3. Размерът на неиздължените вноски / главници/ за периода 28.10.2023г. до 28.07.2024г. включва както следва: главници - 1 381,01 лв. /към 28.07.2024г./; банкова лихва – 1 912,39 лв. /към 28.07.2024г./; остатък главница – 8 618,99 лв..

4. Размерът на договорената лихва /по стоков кредит/ е 24,6% /годишно. Според стоковия кредит тя е и 24,6%/годишно или 2,05%/месечно, или 0,0683%/ дневна. Размерът на лихвата за периода 28.10.2023 г. до 28.07.2024 г. вкл. е 10 месеца х 2,05% = 20,5%, или сумата е 2 050,00лв. Реално тя е 1 912,39лв. /за въпросния период/, защото е изчислена към непълен месец или към 28 число на всеки месец.

5. Размерът на лихвата за забава се изчислява по формулата: размер на сумата х (0,0683% + 10 пункта) х 274дни /360дни = или 10 000,00лв х 10,0683% х 274 / 360 = 766,31 лв. Само за сумата на главницата за въпросния период е като следва: 1381,01 х 10,0683% х 274 дни /З60 дни = 105,83 лв..

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно чл.422 във вр.с чл.415, ал.1,т.2 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на дължимостта на вземането на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума.

Съдът намира така предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен, по следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства, може да се направи категоричния извод, че между ищеца и ответника е бил сключен валиден договор за предоставяне на стоков кредит при определените в договора условия. Между настоящият кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Банка ДСК“ ЕАД е бил сключен и валиден Договор за цесия от 03.04.2024г.. Видно от представения по делото договор за стоков кредит, същият съдържа всички реквизити, предвидени в чл.11 от ЗПК, като не се установяват и нарушения на разпоредбите на чл.19 от ЗПК. В процесния договор за кредит не се установяват и клаузи, водещи до недействителност на същия по смисъла на чл.20 и чл.21 от ЗПК.

В тежест на всяка от страните беше да докаже своите твърдения, като в тежест на 4 ищеца беше да докаже наличие на договорни отношения между страните, както и размера на задълженията на ответника към него. В тежест на ответната страна беше да докаже изпълнил ли е част или изцяло задължението си към ищеца или че вземането не се дължи в претендираните размери.

Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът счита за изготвена професионално и добросъвестно и кредитира напълно, категорично установява, че всъщност ищцовата претенция за периода е в размер общо на 3 399,23 лв., но доколкото претенцията на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД е до размера на 3 252,07 лв., то съдът е обвързан от този размер на иска, който кореспондира и със сумата, посочена в процесната Заповед за изпълнение № 692/07.10.2024г., по ч.гр.д.№ 1153/2024г. на НЗРС.