Решение № 1384 от 26.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330117447 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от Г. Л. Р. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 155, 63 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *****/30.09.2016 г. и сумата от 750, 54 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за неустойка по договор за паричен заем № *****/30.09.2016 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 04.11.2021 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за заем № *****/30.09.2016 г. По силата на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 1 250 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата на 17 погасителни вноски – в всяка в размер от 60, 19 лв. Сочи, че е установена фиксирана лихва от 35 %, без да е установен размерът на сумата, която формира задължението за заплащане на лихва. Твърди, че в Договора е установено задължение за заплащане на неустойка в размер от 740, 69 лв., дължима при неосигуряване на обезпечение на договора за заем, което да отговаря на установените в чл. 4, ал. 1 от Договора изисквания.

1

Поддържа, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, след включване в последния и на задължението за заплащане на неустойка, представляваща скрито възнаграждение по договора, е установен в разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на материалния закон, в точност на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, установяваща, че при непредставяне на обезпечение длъжникът губи преимуществата на срока, като в случая било установено непредставянето на обезпечение да е свързано с допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник. Счита, че клаузата за неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че нищожността на клаузата за неустойка и възнаградителна лихва произтича както от обстоятелството, че целият договор е недействителен, така и от недействителността на самата клауза, установяваща посочените задължения.

Твърди, че периода на двата иска е от 04.11.2016 г. до 04.11.2021 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Релевира възражение за погасяване на задълженията по давност, с изтичане на общата – 5-годишна погасителна давност, която е започнала да тече, считано от датата на сключване на договора за кредит, а именно – 30.09.2016 г. Твърди, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора за кредит е уговорен фиксиран лихвен процент, който е посочен в договора и е ясен за страните. Счита, че не е нарушена и клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е посочен в договора за кредит, като последният е в размер от 41, 74 % и не е по висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че годишният процент на разходите в договора е фиксиран , като е посочена и общата сума за заплащане, а годишният процент на разходите се определя по формула, която е определена в Приложение № 1 към ЗПК. Твърди, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в договора е установен размерът на погасителната вноска, като е установено право на потребителя по всяко време да получи погасителен план с информация за извършените и предстоящи плащания. Поддържа, че клаузата за неустойка не е 2 недействителна, тъй като неустойката представлява форма на договорна отговорност и служи за обезщетение на вредите, причинени от неизпълнението. В случая неустойката била начислена именно поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение и съответно не би била дължима при изпълнение в срок на поетите с договора задължения. Счита, че не са налице хипотезите сочени от ищеца по цитираната от последния тълкувателна практика, тъй като неустойката има обезщетителна функция. Не било налице нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като следвало да се съобрази разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. В случая не намирала приложение разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като периодът, за който е начислена неустойката е от изтичане на тридневния срок за предоставяне на обезпечение до крайния период на договора, като за този период не се претендира обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно между страните е сключен договор за паричен заем № *****/30.09.2016 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 250 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 1 406, 92 лв. на 17 двуседмични вноски, всяка в размер от 82, 76 лв., с падеж на първата вноска на 14.10.2016 г.

Установен е годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41, 74 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочени задължения, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 740, 69 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 43, 57 лв.

3

Договорът между страните не е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

От представената от ответника справка за извършени плащания от страна на потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 2 146, 17 лв. по договора, от които 1 250 лв. за главница, 155, 63 лв. за договорна лихва и 740, 54 лв. за неустойка.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 82, 76 лв., като е установен месечен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41, 74 %.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, 4 установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Разпечатката съдържа 25 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16443412-6dcd-4afa-b245-dd1665dc716e