Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 14.10.2026, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Административно наказателно дело 142/2026
Вид
Решение № 36
Подписан
14.10.2026
Състав
Пламен Георгиев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.15,ал.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.59,ал.5,т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Кнежа, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Т. при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Т. Административно наказателно дело № 20261430200142 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ХАРМОНИЯ-48“ЕООД,с ЕИК200405125,със седалище и адрес на управление гр.Пл.,ул.“*** III“№*, представлявано от управителя Х. П. Х., чрез адв.Ч. Д. от

АК–гр.Плевен,против

Наказателно постановление

№890254F877206/20.05.2026г.,издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново,Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,с което за нарушение на чл.15,ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и на основание чл.59,ал.5,т.6 от ЗВЕРБ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2600евро./две хиляди и шестотин евро/.

В жалбата се твърди,че процесното наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,тъй като не е доказано необосновано повишаване на цените.Поддържа се,че при определяне на продажните цени административнонаказващият орган не е отчел всички относими разходи по търговската дейност,а практически е свел анализа до сравнение между процента на изменение на доставната и продажната цена. Навеждат се и доводи за неправилно установени цени на част от продуктите,за използване на промоционална цена като база за сравнение,както и евентуално за приложение на чл.28 от ЗАНН.

На проведеното съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира заплащане на направените разноски.

Административнонаказващият орган,чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М.

Ж.,оспорва жалбата.

Поддържа,че нарушението е доказано,тъй като за процесните три продукта не са представени достатъчно икономически критерии, обосноваващи увеличението на крайните продажни цени. Представителката на въззиваемия сочи,че законът има за цел защита на потребителите от необосновано ценово увеличение в периода на въвеждане на еврото и че повишаването на печалбата не представлява обективен икономически фактор като претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е подадена в законоустановения срок,от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 16.01.2026г. служители на НАП извършили проверка в хранителен магазин в гр.Искър,стопанисван от „ХАРМОНИЯ-48“ЕООД,във връзка с контрола по чл.15, ал.4 ЗВЕРБ. От дружеството били изискани данни за продажните цени на определени стоки от т.нар.„малка потребителска кошница“ за различни моменти от периода на двойно обозначаване,както и документи относно доставните цени и факторите, имащи отношение към ценообразуването.

Жалбоподателят представил изисканите сведения,фактури за доставки, разпечатки от КЛЕН и документи за разходи, включително разходи, свързани с електроенергия, софтуерно обслужване и други елементи на търговската дейност.

След извършен анализ проверяващите служители на въззиваемата страна приели,че при част от проверените стоки увеличението е икономически обосновано,но по отношение на три продукта – яйца,слънчогледово олио „Фамилекс“ и прясно мляко „Олимпус“ – продажните цени са увеличени в по-голям процент от увеличението на доставните цени и за разликата не са представени достатъчни доказателства.

На това основание бил съставен АУАН№F877206/20.03.2026г.,а впоследствие и обжалваното наказателно постановление.

Пред съда актосъставителят В. П. потвърди,че основният подход при анализа е бил съпоставянето на процента на увеличение на доставната цена с процента на увеличение на продажната цена. Свидетелката посочи,че за разликата между двата процента са били изисквани допълнителни основания. Представените общи разходи за електроенергия, софтуер и други дейности не са били изцяло отчетени,тъй като не е било възможно точното им разпределяне по конкретен обект и конкретна стока.

Показанията на актосъставителката се потвърждават от свидетелите Л. Ж. и Н. Т..

Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните по делото трима свидетели,които счита за достоверни и ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че административнонаказващият орган не е доказал по необходимия категоричен начин всички елементи от състава на нарушението по чл.15,ал.4 от ЗВЕРБ.

Съгласно тази разпоредба в периода на двойно обозначаване търговците следва да формират цените си добросъвестно и прозрачно,като всяко увеличение следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори.

Законовата норма не въвежда забрана за увеличение на цените като не установява и нормативно определен размер на търговска надценка, максимален процент печалба или задължително математическо съотношение между процента на изменение на доставната и продажната цена. Защото законът представлява временно ограничение на принципа на свободно ценообразуване единствено по отношение на необоснованите увеличения през периода на двойно обозначаване.

Поради това установяването само на обстоятелството,че продажната цена е увеличена с по-голям процент от доставната,не е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Цената на една стока в търговията на дребно не се формира единствено от доставната стойност, защото в нея намират отражение и редица разходи по продажбата и организацията на търговската дейност

– труд и осигуровки, електроенергия,съхранение,софтуерно и фискално обслужване,брак и

2 загуби,логистика и други относими разходи. Това е съобразено и от самия законодател,който при определяне на понятието „обективни икономически фактори“ не го ограничава до промяна на доставната цена.

В конкретния случай такива документи са били представени.

Обстоятелството,че част от общите разходи не могат да бъдат аритметично отнесени до конкретна бутилка олио,литър мляко или отделно яйце,не означава само по себе си,че те не участват във формирането на себестойността на дейността и на крайните продажни цени.

Съдът не споделя подхода,при който всяка разлика между процента на увеличение на доставната цена и процента на увеличение на продажната цена се приема за икономически необоснована, освен ако търговецът не докаже точно и поотделно на какъв разход съответства всеки процентен пункт от тази разлика защото подобна методика не е установена в закона.

Според съда по този начин контролът по чл.15,ал.4 ЗВЕРБ практически би се превърнал в административно определяне на допустимия размер на търговската надценка,каквото правомощие законът не предоставя на контролните органи. Този извод не означава,че търговецът разполага с неограничена свобода произволно да увеличава цените в периода на двойно обозначаване,защото законът изисква добросъвестност и икономическа обоснованост и възлага на търговеца задължение при поискване да представи доказателства за обективните фактори.

В случая обаче въззивното дружество е изпълнило това свое задължение, като е представило значителен обем документи като от този момент административнонаказващият орган е следвало да извърши пълна преценка дали в тяхната съвкупност те обясняват движението на цените, а не да изключи част от тях само защото представляват общи разходи за дейността. Не може да бъде възприет и изложeният в писмената защита на административнонаказващия орган аргумент,че всяка част от увеличението, водеща до увеличение на печалбата, е несъвместима с чл.15,ал.4 от ЗВЕРБ.

Получаването на търговска печалба е присъщ елемент на стопанската дейност и законът санкционира не печалбата и не търговската надценка сами по себе си,а необоснованото увеличение на цената в защитения период. По отношение на отделните продукти част от т.нар.“малка кошница“, съдът намира следното :

П р и я й ц а т а по административната преписка са налице различни данни относно действително прилаганите продажни цени през отделните дати. Жалбоподателят е оспорил използваната от приходната администрация база и е представил разпечатки от КЛЕН и допълнителни данни относно поетапното изменение на цените. Това противоречие не е изяснено по несъмнен начин в административнонаказателното производство. При наличие н а спор относно самата стойност, върху която е изчислен процентът на увеличение, изводът за необосновано увеличение не може да бъде основан единствено върху първоначално подадена таблична информация, без същата да бъде съпоставена и проверена спрямо първичните данни от фискалното устройство.

По отношение на олио „Фамилекс“ е установено,че използваната като начална база цена от 3,20лв. е била промоционална. Представени са данни за последващо движение на цената до 3,50лв. и 3,60лв.,както и за увеличение на доставната цена.

Съпоставянето на промоционална цена с последваща редовна цена може да създаде изкуствено завишен процент на изменение. Административнонаказващият орган не е извършил достатъчен анализ дали началната цена представлява подходяща и икономически сравнима база, нито дали връщането към обичайното ценово равнище след приключване на промоцията следва да бъде третирано по същия начин като самостоятелно необосновано повишаване.

П р и прясното мляко „Олимпус“действително е установено увеличение на продажната цена при липса на съответно увеличение на последната доставна цена. Ала това 3 обстоятелство отново не е достатъчно само по себе си за доказване на нарушението.Именно по отношение на крайната продажна цена следва да се отчетат и доказаните разходи по осъществяване на търговската дейност. Съдът не намира за законосъобразно те да бъдат изключени от анализа само защото не могат да бъдат индивидуализирани до конкретна единица от този продукт.

В тази насока съдът съобрази и формиращата се съдебна практика по приложението на чл.15,ал.4 от ЗВЕРБ,според която законът не установява максимална търговска надценка, а използваните от приходната администрация сравнителни таблици не представляват нормативно въведена методика, която сама по себе си да доказва наличието на административно нарушение.

Съдът отчита,че съществува и съдебна практика,в която при конкретни доказателства е приемано,че заявени общи разходи не обосновават определено ценово увеличение. Обаче това не освобождава наказващия орган във всеки конкретен случай да установи всички елементи от състава на нарушението и не позволява липсата на точно счетоводно разпределение на общите разходи автоматично да се приравни на липса на обективен икономически фактор.

Административнонаказателната отговорност не може да се основава на предположение.

В случая е доказано, че цените на процесните стоки са се променяли. Обаче не е доказано по несъмнен начин,че установеното увеличение на крайните продажни цени не се основава на обективни икономически фактори, т.е.именно онзи елемент,който превръща едно допустимо движение на пазарна цена в нарушение по чл.15, ал.4 ЗВЕРБ.

Поради това,съдът намира, че материалноправният състав на нарушението не е доказан и наказателното постановление следва да бъде отменено.

При този извод не се налага произнасяне по евентуално направеното искане за приложение на чл.28 ЗАНН.

З а по-голяма пълнота следва да се отбележи,че представените в съдебното заседание от процесуалния представител на административнонаказващия орган наказателно постановление и предупреждение за други нарушения на данъчното законодателство нямат отношение към въпроса дали процесното нарушение по ЗВЕРБ е доказано. Дори самата актосъставителка заявява, че по отношение на дружеството това е първата извършена от нея проверка за нарушение на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ.

Жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.