Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 24.03.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 300/2024
Вид
Решение № 41
Подписан
24.03.2025
В сила
24.03.2025
Състав
Андон Георгиев Миталов, Анелия Маринова Игнатова, Виктория Росенова Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 335, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. С., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андон Г. Миталов

Членове:

Анелия М. Игнатова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора М. Ив. Н. като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600300 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

С присъда № 25/ 14.07.2022 г. по НОХД № 635/21 г. на РС - гр. С. подсъдимият Д. И. К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му и предявено обвинение, по чл. 325, В, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 НК, за това че на 31.07.2021 г. около 17,30 часа в района на р. И., южно от гр. С. при т.н.

„Учителски бент“ не е положил достатъчно грижи за гръбначно животномъжко куче Питбул, което се намирало под негов надзор, водел го на повод, без намордник в резултат на което причинило средна телесна повреда на десетгодишния А. Б. от гр. С. в областта на китката на лявата ръка.

Оправдателната присъда била протестирана от прокурора пред СОС било образувано ВНОХД № 494/ 23 г., по което с присъда № 40/ 27.11.2023 г. е отменена оправдателната присъда на РС-гр. С. и вместо нея била постановена нова осъдителна присъда.

Присъдата на СОС била обжалвана пред Върховен касационен съд, 1 който със свое Решение № 245/ 22.04.2024 г. отменил изцяло постановената от въззивната инстанция осъдителна присъда на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 /за отстраняване на допуснати СПН - отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане/ , вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 , т. 2 НПК/ допуснато СПН, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено/. Делото е върнато на СОС за разглеждане от нов състав с дадени конкретни указания от върховната съдебна инстанция.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СОП поддържа искането, заявено в протеста. Счита, че обвинението се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на производството доказателства - от показанията на свидетелите С., Г., М., дадени в хода на досъдебното производство, от направените разпознавания от М. и С., от показанията на свидетеля Б. от ДП за това чия собственост е кучето, както и другите събрани доказателства. Прокурорът посочва, че доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, не са били надлежно приобщени и не са били обсъдени от съда за пълно и всестранно изясняване на фактите по делото.

Това според прокурора е довело до липса на мотиви в постановената оправдателна присъда, като в същото време се сочи, че не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо връщане на делото. С тези аргументи се иска отмяна на оправдателната присъда и признаване на подсъдимия за виновен в извършване на инкриминираното деяние с налагане на наказание в минимален размер.

Защитникът на подсъдимия - адв. А., моли за потвърждаване на оправдателния съдебен акт. Счита, че първоинстанционният съд пълноценно е изпълнил задълженията си по събиране и проверка на събраните доказателства, като е осигурил на всяка от страните възможност да иска събиране на допълнителни доказателства. Според защитника правилно е установено, че подсъдимият е положил грижа на добър стопанин, като законосъобразно е отчетено, че не следва да носи наказателна отговорност.

Подсъдимият Д. И. К. в лична защита твърди, че кучето е собственост на друго лице, съгласно приложения паспорт, и е разхождано от свидетеля Ц..

В последната си дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

Софийски окръжен съд, след като съобрази изложените от страните 2 доводи и провери правилността и законосъобразността на постановената от първоинстанционният съд присъда, намира за установено следното:

Подсъдимият Д. И. К. е роден на 17.10.1977 г. в гр. С., българин, с българско гражданство, основно образование, неженен, кредитен консултант в „И.“ гр. С., живее в гр. С., кв. О., ул. „К.“ № 34, с ЕГН **********. Същият е многократно осъждан, в това число на наказания „лишаване от свобода“, които не са били отлагани по чл. 66 НК

На 31.07.2021 г. подсъдимият К., заедно със свид. Ц. и П., пристигнали в гр. С. и по черен път от края на града стигнали до място известно като „Учителски бент" на р. И., намиращ се в югозападния край на гр. С.. Със себе си тримата водили куче - на приблизителна възраст около две години, от породата „американски питбул териер“, регистриран на името на Д. Г..

Свалили кучето от колата, като го държали на къс повод, но без намордник, и тримата тръгнали пеша посока бента и реката. Не се установява категорично кой от тримата е държал кучето.

По това време на мястото имало около петдесетина човека, сред които деца и възрастни хора. Малолетният А. Б. бил във водата и тръгнал да излиза от нея, като се качал на прага на бента. В този момент кучето се отскубнало и се хвърлило към детето, като го захапало за лявата ръка в областта на китката.

В помощ на пострадалото дете се отправили близкостоящите - свид. Р. М., свид. Х. С., свид. И. В. и свид. Е. Г., които започнали да нанасят удари на кучето, за да отключат захапката му. Кучето продължило да стиска ръката на А. няколко минути. Свидетелят М. успял да освободи детето от захапката на кучето, а свидетелят Г. го взел на ръце и заедно със свидетеля Видинов го транспортирали във ФСМП гр. С.. Там пристигнала и майката на малолетния пострадал - свидетелката И. Л., която го откарала в УБАЛСМ „П.“ в гр. С..

В създалата се вследствие инцидента суматоха подсъдимият се намесил, за да вземе в ръце кучето, непосредствено след като то отключило захапката си, след което заедно със свид. Ц. и свид. П. избягали от мястото на инцидента.

Нито един от тримата не оказал каквото и да е съдействие или помощ в момента, в който кучето захапало детето.

Приета е по делото СМЕ, от заключението, на която се установява, че на 31.07.2021 г. малолетният А. Б. е опериран по спешност в Клиника по детска ортопедия и травматология към П., с поставена диагноза: „открито разместено 3 счупване на лявата лъчева кост към китката. Описаното увреждане се дължи на действието на твърди предмети и може да се получи при ухапване от куче.

По своята медикобиологична характеристика това увреждане води до трайно затруднение движението на крайник (лява ръка) за срок по-продължителен от 30 дни. Към момента на изготвяне на заключението лечението не било приключило. Продължило е приблизително четири месеца и половина, през които месец и половина детето е посещавало П. за превръзки и три месеца е носило шина на ръка си. За преодоляване на психическата травма пострадалият А. е посещавал психолог.

Видно от съдебно-ветеринарната експертиза, към инкриминираната дата кучето е било на приблизителна възраст 2 години, от породата „американски питбул териер“, от мъжки пол, отговарящ на името Х.. Има поставен микрочип, според който собственик е Д. Г.. На цвят кучето е черно, с бели гърди и корем, а опашката и ушите не са купирани. Има добре очертани мускулни групи. По главата, муцуната, предните и задните крайници има следи, най-вероятно от борба с други кучета. Според експерта животното придобива неспокойно поведение, а в последствие и агресивно при движение на човек или неодушевен предмет. В свободна среда кучето е неконтролируемо.

Извършвайки преценка на правилността и законосъобразността на постановената от РС - С. оправдателна присъда, настоящият съдебен състав държи сметка за дадените с решението на върховната инстанция задължителни указания. Съгласно мотивите на решението, при постановяване на въззивния съдебен акт /осъдителната присъда по ВНОХД № 494/2023 г. на СОС/, е било извършено съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението извън предвидената за това процесуална рамка, което според ВКС е довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимия. В тази връзка въззивният съд отчита, че от съществено значение при текущото, второ поред разглеждане на делото от тази съдебна инстанция, е съдържанието на подадения срещу първоинстанционната присъда протест в светлината на ограничението по чл. 335, ал. 4 НПК. В подадения протест и в допълнението към него се аргументира хипотезата, че кучето е държано от подсъдимия К.

/така, както е посочено и в обвинителния акт/, а от друга страна се развива хипотезата, по-късно приета от въззивния съд - че свидетелят Ц. всъщност за последно е държал повода, преди детето да бъде нападнато от кучето, като 4 според прокурора това не следва да води до отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия К..

Следва да се има предвид, че въззивният съд би могъл да се произнесе единствено в рамките на направеното искане за отмяна на присъдата и постановяване на подсъдимия К. за виновен /постановявайки нова присъда/, но само в обхвата на инкриминираната в обвинителния акт фактология. Това е така поради отчетената от касационната инстанция липса на надлежно искане по реда на чл. 287 НПК, дължащо се на процесуалното бездействие на прокурора в първоинстанционното производство (стр. 7, абз. 2 от решението на ВКС, л. 55 от касационното дело). Съгласно задължителните указания в решението на върховната инстанция, обстоятелството дали кучето е било държано на повод, но без намордник, от дееца или от свидетеля Ц. е „без съмнение се явява изключително същностно не само за приемане на вярната фактология, но и за извеждане на дължимото приложение на материалното право“. Този ключов, спорен по делото въпрос, не е бил поставен във фокуса на първоинстанционното производство в процедурата по чл. 287 НПК.

Като има предвид така посочените особености и наложилите се процесуални ограничения на настоящия въззивен контрол, съдът счита, че следва да постанови съдебен акт, с който да потвърди атакуваната присъда.

В рамките на проведеното наказателно производство не се установява по несъмнен и категоричен начин изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, а именно - че подсъдимият К. е водел кучето Х. и че в този момент то се отскубнало, нападнало пострадалото дете, а подсъдимият гледал безучастно (както се сочи в обвинителния акт). Събраните в досъдебната фаза и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства не установяват по един категоричен начин, че именно подсъдимият К. е лицето, което упражнява надзор върху кучето Х., причинило увреждането на детето по описания в обвинителния акт начин и не сочат, че подсъдимият К. е държал кучето в момента на нападението. Противоречивата доказателствена съвкупност не позволява да се обосноват изложените в обвинителния инструмент изводи. Липсата на процесуална активност от страна на прокуратурата, с цел инкриминиране на допълнителни факти, установени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, съставлява абсолютна пречка за обсъждане на различна хипотеза.

5

Настоящият състав на въззивния съд счита, че заложената в чл. 305, ал. 7 НПК императивна забрана следва да се прилага и по отношение на настоящия съдебен акт. Поради това съдът не би могъл да анализира доказателствата, сочещи изложената в отменената присъда (ВНОХД № 494/2023 г. на СОС) фактическа обстановка, в рамките на която е била ангажирана отговорността на подсъдимия К..

Наред с всичко изложено, становището на прокурора в съдебните прения пред настоящия съд е във висока степен неясно - от една страна се твърди, че липсват мотиви в присъдата (абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на присъдата), а от друга - че такива нарушения не са били допуснати. Предвид направеното в протеста единствено искане - за постановяване на осъдителна присъда от въззивния съд, тази хипотеза също не следва да бъде обсъждана в настоящото решение.

Всичко изложено води до извода, че искането на прокуратурата в протеста е неоснователно, а обвинението - така, както е повдигнато с обвинителния акт - е недоказано. Поради това и постановеният акт на първоинстанционният съд следва да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и обоснован.