Решение № 3003 от 10.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3003

Хасково, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20267260700497 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Х. О. С. от [населено място], [община], [област], подадена чрез пълномощника й адвокат М. М. Б., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт (НОИ) [населено място], с която е предявен иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 255,65 евро.

Ищцата твърди, че на 24.03.2025 г. подала заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, което й било отказано с Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Хасково. Ищцата обжалвала същото пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, като предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждането била представлявана от изрично упълномощен за това адвокат Д. К., видно от сключен Договор за правна защита и съдействие №126/20.06.2025 г., за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, равняващи се на 255,65 евро. С Решение №1012-26-300-1/02.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, жалбата й срещу Разпореждането била отхвърлена. Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково било обжалвано от нея пред Административен съд – Хасково, който с Решение №7501/30.09.2025 г., постановено по адм.дело №1413/2025 г., оставено в сила с Решение №4177/16.04.2026 г., постановено по адм.дело №11015/2025 г. по описа на ВАС, отменил Решение №1012-26-300-1/02.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Хасково и върнал преписката за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране на ищцата. В това производство съдът осъдил Националния осигурителен институт да заплати на ищцата сумата в размер на 500 лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Хасково, съставлявали за нея имуществена вреда. Поради особеностите на предвиденото в специалния закон – КСО, административно производство, Разпореждането не можело да бъде обжалвано директно пред съда. В КСО липсвал специален ред, по който страната, оспорваща административен акт по административен ред, да може да търси направените по повод оспорването разноски. В АПК въпросът с разноските бил уреден в чл.12, ал.3 от АПК, като в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ липсвала норма, уреждаща въпроса. В съдебното производство на основание чл.143 от АПК съдът не се произнасял за разноските, направени пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съдебната практика приемала, че липсва процесуален ред за присъждане на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ в случая била неприложима. Предвид това, претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, поради липса на друг специален ред, следвало да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищцата твърди, че били налице предпоставките, визирани в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеният адвокатски хонорар във връзка с оспорването на разпореждането на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Хасково съставлявал за нея имуществена вреда, тъй като плащането му било довело до намаляване на имуществото й. Имуществената вреда била в пряка причинно-следствена връзка с обжалвания по административен ред и впоследствие отменен от съда административен акт, защото заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат била типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния административен акт, и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията.

Ищцата претендира ответникът да й заплати сумата от 255,65 евро, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й заплащане.

Ответникът, Национален осигурителен институт, в депозиран чрез процесуален представител отговор на исковата молба и в съдебно заседание изразява становище, че исковата молба била процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество, тъй като не бил налице елемент от фактическия състав на отговорността за вреди – реално причинена вреда, произтичаща от незаконосъобразен акт. Сочи, че при положение, че заплатеното възнаграждение за адвокат в производството по обжалване на административния акт по административен ред било направено доброволно, твърдяната от ищцата имуществена вреда не била пряка и непосредствена щета. Излага доводи, че правото на защита в пенсионните производства по никакъв начин не било обвързано с представляване от адвокат, както и че обжалването на административен акт по реда на чл.117 от КСО не изисквало юридически познания, нито задължително процесуално представителство на заинтересованата страна. Позовава се на нормата на чл.212, ал.2 от АПК и твърди, че след като участието на адвокат по пенсионните дела не било задължително дори в касационното производство пред Върховния административен съд, по аргумент на по-силното основание неговото неучастие в административното производство по чл.117 от КСО не нарушавало правото на защита. Претендира искът да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за основателна и изразява становище същата да бъде уважена.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025 г., Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково на основание чл.68, ал.1 – 3 от КСО отказва отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. О. С. от [населено място] по подаденото от нея Заявление от 24.03.2025 г. за отпускането на такава.

От Х. О. С., чрез адвокат Д. Й. К., до Директора на ТП на НОИ – Хасково е подадена жалба с правно основание чл.117, ал.1, т.2, буква „а“ от КСО, срещу Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково. В жалбата като приложение е посочено адвокатско пълномощно.

Към исковата молба е приложено заверено ксерокопие от Договор за правна защита и съдействие №126/20.06.2025 г. (попълнено на бланка по образец от кочан), сключен между клиент Х. О. С. и адвокат Д. Й. К., с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство пред Директора на ТП на НОИ – Хасково във връзка с обжалване на Разпореждане на Р-л „ПО“. Договорено е възнаграждение в размер на 500 лева, с начин на плащане – в брой, и е отбелязано, че е платена сумата от 500 лева. Договорът е подписан от клиент и адвокат.

От страна на ответника по делото беше представен оригиналния екземпляр (индигирано копие) на същия Договор за правна защита и съдействие №126/20.06.2025 г., и оригинала на придружаващото го Пълномощно с дата 20.06.2025 г., с което Х. О. С. упълномощава адвокат Д. Й. К. от нейно име и за нейна сметка да изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025 г. на Р-л „ПО“, да я представлява пред Директора на ТП на НОИ – Хасково и да получи решението по жалбата й.

Пълномощникът на ответника декларира, че така представените оригинал на Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие са били съхранявани в ТП на НОИ – Хасково, като са се намирали по административната преписка по оспорване на цитираното в исковата молба Разпореждане.

С Решение №1012-26-300-1 от 02.07.2025 г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.117, ал.3 от КСО, е разгледал и отхвърлил жалба с вх.№1012-26-300/26.06.2025 г. на ТП на НОИ – Хасково, подадена от Х. О. С., чрез адв.Д. Й. К., срещу Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025 г.

Решение №1012-26-300-1 от 02.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, е било обжалвано по съдебен ред и с Решение №7501/30.09.2025 г., постановено по адм.дело №1413/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, съдът отменя Решение №1012-26-300-1 от 02.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. О. С. срещу Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково и изпраща преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Х. О. С..

Съдебното решение е оставено в сила с Решение №4177/16.04.2026 г. по адм.дело №11015/2025 г. по описа на ВАС, и е влязло в сила на 16.04.2026 г.

Въз основа на така установените обстоятелства, които са безспорни между страните, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният в производството осъдителен иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.4, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са следните: на същия да е причинена имуществена или неимуществена вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а увреждането да е настъпило като резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.

Първият елемент на фактическия състав и условие за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен или общински орган и длъжностни лица. Наличието на този елемент в случая е безспорно доказано, като са събрани доказателства, че представляващото индивидуален административен акт по своя характер Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025 г., издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково като административен орган, е отменено като незаконосъобразно от съда след обжалването му по задължителния административен ред, установен с разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО пред компетентния за това ръководител на съответното териториално поделение на НОИ, ведно с отмяната на постановеното в производството по обжалването по административен ред Решение №1012-26-300-1 от 02.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, и съдебното решение за отмяна на двата акта е влязло в сила.

Доколкото твърденията на ищцата са, че е претърпяла имуществени вреди, произтичащи от това Разпореждане, то исковата претенция е допустима за разглеждане, тъй като е налице условието за допустимост на иска, предвидено в чл.204, ал.1 от АПК – искът да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред.

Доколкото нито в частта „Обжалване по административен ред“, нито в специалната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, нито в разпоредбите на Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ от АПК, към които препраща чл.117, ал.5 от КСО във връзка с изготвянето на решенията по чл.117, ал.3 от КСО, е регламентиран ред за изплащане на възнагражденията за адвокатска защита във фазата на административното обжалване, за разлика от тази на съдебното оспорване, където отговорността за разноски е изрично уредена, съдът приема, че в случая липсва предвиден в закон или указ специален начин на обезщетение по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в които случаи последният закон не се прилага. Ето защо е допустимо ищцата да предяви правото си на платеното от нея възнаграждение за адвокатска защита и в производство по чл.1 от ЗОДОВ.