Решение № 6666 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6666 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110137650 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, с която срещу Р. Й. Р. по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 07.08.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41464/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

С исковата молба ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр.

*********, аб.№ ********* за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. Р. И., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са нередовни, недоказани и неоснователни. Оспорва по делото да е установено ответникът да е собственик на процесния имот. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва в 1 имота да има отоплителни тела, както и топлинната енергия да е правилно начислена.

Оспорва да е изпаднал в забава и да дължи мораторни лихви. Счита, че ищецът не е легитимиран да претендира цената на услугата за дялово разпределение, доколкото не ищецът е извършвал услугата. Моли за отхвърляне на исковете, предявени срещу него.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД не оспорва исковете.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството доказателства, взе предвид становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи по предявените искове:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще 2 на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия, респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи (заповед № РД-41-1464/28.09.1987 г. в частта относно *********, удостоверение за родствени връзки на ответника, удостоверение за наследници на А. Б. Б., списък на живущите по апартаменти в жилищната сграда на *********. В. И./понастоящем ж.к. *********, протокол от проведено на ********* г. общо събрание на етажните собственици от ЕС от *********), които анализирани в съвкупност водят до извода, че по силата на издадената заповед за обезщетяване на отчужден имот и наследствено правоприемство ответникът в качеството му на наследник на А. Б. е придобил една втора идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Несъмнено ответникът е приел наследството, оставено му от неговата майка, доколкото след нейната смърт през 1992 г., ответникът е участвал на проведеното през 2002 г. ОС на ЕС и се е подписал в протокола като собственик на ап. 49. По изложените съображения и доколкото от доказателствата по делото не се установява противното, съдът приема, че в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от него право на собственост върху една втора идеална част от имота. Ето защо съдът намира, че ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи 1/2 част от цената на потребената през периода в имота топлинна енергия. В тази връзка и за пълнота съдът следва да посочи, че не е ангажирал в производството други доводи, а и доказателства защо счита, че ответникът следва да отговаря за цялото задължение при положение, че от документите по делото (вкл. удостоверението за наследници на А. Б.) е видно, че последната освен ответника, който е бил нейн син, има и друг наследник от първи ред (сестра на ответника). Ето защо и съдът намира, че отговорността на ответника за процесните задължения следва да бъде ограничена до размера на притежаваното право на собственост в имота, а именно една втора част.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведено общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „Б.Б.“ ООД (сега „Д.“ ООД). С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и 3 приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. В списъците за разпределение на кубатурата в етажната собственост, процесният имот фигурира с отопляем обем 208 куб.м., а с общи части - 239 куб.м. През процесния период в имота е имало 4 бр. отоплителни с поставени на 2 от тях ИРРО, транзитни тръби от горния кръг на сградната инсталация, 2 бр. водомери за отчитане на разхода на топла вода.

Липсват уреди на отоплителните тела в две от жилищните помещения. През двата отоплителни сезона е осигуряван достъп за отчет на уредите в имота, с оглед което и вещото лице е установило, че отчетените показания са правилно нанесени в подробните изравнителни сметки, респ. правилно е начислена ТЕ по нормативен път за телата без разпределители и за сградна инсталация. За процесния период начислената за имота ТЕ вещото лице е посочило, че следва да възлиза на сумата 6045,77 лева.

Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Общият топломер е преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

Въз основа на писмените доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ, като взе предвид притежавания от ответника дял от процесния имот, съдът приема, че искът за главница за незаплатената стойност на ТЕ възлиза на една втора част от сумата 6045,77 лева (3091,15 евро) или 1545,58 евро.

По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.

111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.