Решение № 51 от 12.01.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000503211 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№328103/15.06.2021 г., подадена от И. Н. И., чрез адв. И.Я., срещу Решение №263518/31.05.2021 г. по гр.д.№13528/2019 г. на СГС – ГО, 10- ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателката е била осъдена на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на ищците Т. И. А., Я. Х. М. и А. Х. М., сумата 5817 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, за периода от 11.01.2019 г. до 15.10.2019 г., заедно със законната лихва от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която жалбоподателката е била осъдена да заплати на ищците разноски по делото в размер на 623,73 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради необоснованост, незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила. Съдът необосновано е приел, че ответницата И.И. е ползвала процесния период за периода от 11.01.2019 г. до 15.10.2019 г., с което се е обогатила за сметка на ищците. Съдът неправилно е интерпретирал съдържанието на подадената от ответника жалба до СРП за извършено от ищците самоуправство, като от нея е направил необоснован извод, че жалбоподателката е владяла имота в посочения период. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му част, и постановяване на ново решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, като разноските на ищците да бъдат оставени за тяхна сметка.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител до приключване на въззивното производство, отговаря на изискванията на чл.260 и на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна.

1

Извън срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№344592/20.08.2021 г., подаден от Т. И. А., Я. Х. М. и А. Х. М., чрез адв. Д.С., с който се взема становище по съществото на спора в подкрепа на съдебния акт, и се настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Заявява се претенция за присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В производството се разглежда по реда на чл.274 и сл. от ГПК, и Жалба вх.

№344493/20.08.2021 г., с характер на частна жалба, подадена от Т. И. А., Я. Х. М. и А.

Х. М., чрез адв. Д.С., срещу Определение №272281от 28.07.2021 г., постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на решението в частта му за разноските. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, и се настоява за отмяната му, и постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата на ищците. Поддържа се, че в деня на последното съдебно заседание по делото – на 28.04.2021 г. са били депозирани исканията на ищците за присъждане на разноски по делото, като са представени и доказателства за извършените плащания. Защо молбите не са били докладвани на съда в последното открито съдебно заседание, е въпрос на вътрешна организация на съда. Първоинстанционният съд е приел, че поради липсата на отбелязан час на подаване на молбите, същите са депозирани след приключване на съдебното заседание. Липсата на отразен върху молбите час на подаването им не следва да се вменява във вина на ищците, тъй като администрирането и отбелязванията на документите се осъществява от служители на съда, и не следва да бъде тълкувана в ущърб на ищците. Съдът е следвало да отмени определението за даване ход на делото по същество, и да докладва в открито заседание постъпилите молби за присъждане на разноски и доказателства към тях.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

С въззивната жалба, отговора и частната жалба страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

С Искова молба, депозирана на 17.10.2019 г. ищците Т. И. А., А. Х. М. и Я. Х. М. са предявили против ответницата И. Н. И., обективно съединени искове – ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване по отношение на ответницата, че ищците са собственици на апартамент №9 с идентификатор *** по КККР на гр. София, с административен адрес: гр. ***, ж.к.

„***“, район „***“, бул.“***“ №**, бл.***, ет.*, ап.*, ведно с мазе №9, при квоти 4/6 за първата ищца, и по 1/6 за втория и третия от тях, и за осъждане на ответницата да им предаде собствеността и владението върху същия имот, както и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да им заплати общо сумата от 6 500 лв., 2 представляваща сумата, с която ответницата неоснователно се е обогатила чрез ползването без основание на имота на ищците в периода от 11.01.2019 г. до 15.10.2019 г., съответстваща на пазарния наем на обзаведен апартамент в същия район на гр.

София. С постановеното първоинстанционно решение съдът е признал за установено, че ищците са собственици на процесния имот при посочените квоти, отхвърлил е ревандикационният иск в осъдителната му част, като е приел за установено, че към момента на приключване на съдебното дирене ответницата не владее имота, и е осъдил ответницата да заплати на ищците сумата от 5817 лв., съответстваща на пазарния наем за 277 дни в периода от 11.01.2019 г. до 15.10.2019 г., през които ответницата неоснователно се е обогатила от ползването на имота на ищците, като е отхвърлил предявеният от ищците иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата над сумата от 5817 лв. до пълния му предявен размер от 6500 лв. Решението в частта му по предявения ревандикационен иск не е било обжалвано от страните нито в частта му, в която е уважен в установителната му част, нито в частта му, в която е отхвърлен в осъдителната му част. Решението не е обжалвано и в отхвърлителната му част по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. В тези части първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила, като необжалван. Предмет на въззивна проверка е решението по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД в осъдителната му част, в която ответницата е осъдена да заплати на ищците общо сумата от 5817 лв., представляваща реализираното от нея неоснователно обогатяване за сметка на ищците, от ползването на имота им - апартамент №9 с идентификатор *** по КККР на гр.

София, за периода от 11.01.2019 г. до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 17.10.2019 г. до окончателното плащане.

На основание чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, и във връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното:

Към настоящия момент между страните е установено със сила на пресъдено нещо, формирана с влязлата в сила част от първоинстанционния съдебен акт, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот апартамент №9 с идентификатор *** по КККР на гр. София, при квоти 4/6 за Т. И. А., и по 1/6 за Я. Х. М. и А. Х. М., като първата от тях е придобила 3/6 от правото на собственост на основание чл.21, ал.1 от СК във вр. чл.27, ал.1 от СК – на основание придобиване на имота в съпружеска имуществена общност с Х. А. М., по силата на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.04.2018 г., сключен с Нотариален акт №136, т. LIX, дело №18831, вх.рег.№26517 на СВп-София /на л.6 от делото на СГС/, която СИО е била прекратена със смъртта на Х. А. М., настъпила на 11.01.2019 г., а 1/6 от правото на собственост първата ищца е придобила на основание чл.9, ал.1 от ЗН във вр. чл.5, ал.1 от ЗН, чрез наследяване по закон от нейния съпруг Х.

А. М., а за втория и третия правото на собственост произтича от наследяване по закон на основание чл.5, ал.1 от ЗН, във вр. чл.9, ал.1 от ЗН, от техния баща Х. А. М., починал на 11.01.2019 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е оспорила иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, като отрича да е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот след смъртта на Х. А. М., както и да е имала достъп до имота след смъртта на Х.

А. М..

От приетото по делото заключение на Съдебно-техническа експертиза вх.

№278989/27.10.2020 г. /на л.64/, неоспорена от страните, се установява, че пазарната наемна цена за апартамент с характеристиките на процесния, находящ се в същия квартал на гр. София, за процесния период от 11.01.2019 г. до 15.10.2019 г. – общо 277 3 дни, е от 21 лв./ден, или общо сумата от 5817 лв.

Във връзка със спорния между страните въпрос относно осъществяването на фактическа власт върху имот от ответницата през процесния период, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. М. и В. И..

Свидетелката М. /съсед на имота/ твърди, че не знае дали наследодателят Х. М. е живеел в процесния имот със съпругата си Т., но след смъртта му през месец януари, 2019 г. в имота се оказало, че живее ответницата И., и съседите започнали да се чудят коя е тази жена. Свидетелката общувала с ответницата по повод на събирането на средства за ремонти в етажната собственост – трябвало да се сменя външната врата и домофоните, да се поставят камери. Свидетелката виждала ответницата сутрин да отива на работа или да се връща вечер с лек автомобил „Мерцедес“, който стоял паркиран пред блока през нощта. От етажната собственост предоставили чип за входната врата на блока, като при вземането на чипа тя се представила за Т., съпругата на Х. М.. Съседите познавали съпругата на Х. М. – Т. /ищцата/, и попитали ответницата защо ги лъже. Тогава тя признала, че се казва И.. Дали чип и на наследниците на Х. М., които дошли и представили нотариален акт, за да установят, че са собственици. От месец септември, 2020 г., ответницата И. вече не живеела в апартамента – тогава свидетелката видяла, че тя изнася много багаж от апартамента.

Свидетелката В. И. /дъщеря на ответницата/ твърди, че ответницата живеела с Х.

М., докато бил жив, в апартамент в гр. София, кв.“Изгрев“, и се грижела за него. След като той починал, тя се върнала в собственото си жилище на бул.“Х. Смирненски“. На 04.09.2020 г., когато трябвало да бъде изготвена експертиза, ищците дошли с вещото лице и довели ключар, който разбил входната врата и сменил патрона. Ключаря бил доведен от А.М., после дошла и Т.А.. След като патрона на входната врата бил сменен, на ответницата не бил даден ключ от него.

Съдът кредитира показанията на свидетелката М., като ги намира за обективни и безпристрастни, логични и основани на непосредствените впечатления на свидетелката. При преценката на показанията на тази свидетелка съдът взема предвид, че преди разпита е било констатирано от съдебния състав, че същата е присъствала в залата от началото на съдебното заседание. Въпреки това, съдът констатира, че преди разпита на тази свидетелка са е обсъждана и приета съдебно-почеркова експертиза, като не са били обсъждани обстоятелства относно това кой е осъществявал фактическа власт върху имота в релевантния период, във връзка с които е била допусната до разпит свидетелката. Показанията на тази свидетелка не се опровергават от разпита на свидетелката В. И., а напротив – в значителна степен се подкрепят от тях, тъй като свидетелката В. И. твърди, че ответницата И.И. живеела в апартамента заедно с Х. М. до смъртта му, което предполага да е разполагала с ключ за достъп до него.