Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2293 от 22.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 6369/2019
Вид
Определение № 2293
Подписан
22.07.2020
Състав
ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 2293 Година 22.07.2020 Град

С.

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД XII

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори юли Година 2020 в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6369 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

На 17.06.2020 г. по делото е постъпила молба от пълномощника на ответника А., с която по същество моли съда да допълни определението от 16.06.2020 г. за прекратяване на делото в частта му за разноските, като му присъди на основание чл. 78, ал. 4 ГПК 500 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор, озаглавен „молба“, от пълномощника на ищеца С., с който заема становище за недопустимост, евентуално неоснователност, на молбата, по изложените в същия доводи.

След като се запозна с молбата, отговора и данните по делото, съдът намери за установено следното:

С определение № 1804/16.06.2020 г. съдът е прекратил производството по делото, поради оттегляне на исковата молба (л.

66).

Със същото съдът не е присъдил на ответника разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждането му, защото е платил претендираните с исковата молба суми едва на 28.01.2020 г. и на 24.02.2020 г., в хода на делото, след получаване на 28.01.2020 г. на съобщението за отговор с препис от исковата молба с приложенията към нея и поправената искова молба. Поради това съдът е приел, че не ответникът, а ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски, като се е позовал на трайната практика на ВКС по този въпрос (Опр. 843-2014-IV г.о., Опр. 300-2012-IV г.о., Опр. 626-2012-IV г.о., Опр. 277-2014-I г.о.). Поради това с диспозитива на това определение съдът не е присъдил на ответника разноски (л.

66).

Тъй като в раздел IV на Глава ХVIII от ГПК не е предвиден ред за допълване на това определение, а според чл. 254, ал. 2, т. 5 и чл. 81 ГПК, и в него съдът следва да се произнесе по искането за разноски, следва по аналогия да намерят в случая приложение нормите на чл. 248 ГПК (чл. 5 ГПК). Според чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая определението, чието допълване ответникът иска, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните (чл. 275, ал. 1 ГПК). При това положение молбата му за допълването му в частта му за разноските е допустима, защото е подадена в този срок (л. 70). Разгледана обаче по същество същата е неоснователна, а мотивите за този правен извод са следните:

Според горепосочената практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски, като в този случай е допустимо, при прекратяване на производството, съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяването му и изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските (Опр. 388-2017-II т.о.).

В случая страните не спорят, а се и установява от горепосочените данни по делото, че ответникът е платил претендираните с исковете суми след образуване на делото и получаване на препис от исковата молба със съобщението за отговор, с което е дал повод за завеждане на делото. Поради това, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК и трайната горепосочена практика на ВКС, независимо от прекратяването му поради оттегляне на исковата молба поради това плащане, не ответникът, който ги претендира, а ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски по делото, които обаче последният не е претендирал с молбата за оттегляне на исковата молба. При това положение молбата на пълномощника на ответника за допълване на определението за прекратяване на делото в частта му за разноските, с присъждане на адвокатско възнаграждение от 500 лева, се явява неоснователна и следва да се отхвърли (чл.

248, ал. 3 ГПК).

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

О П

Р Е Д

Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 17.06.2020 г. на пълномощника на ответника А. за допълване на определение № 1804/16.06.2020 г. за прекратяване на делото в частта му за разноските, като му се присъдят 500 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: