Решение № 105 от 19.05.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Сливница, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20231890100585 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „........“ ЕООД, с която срещу С. С. А. са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че съществува вземането на ищеца за:

1. сумата от 2869.27 лева, представляваща незплатената част от главница по договор за револвиращ заем № 5002636655 от 30.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;

2. сумата от 5164.13 лева, представляваща договорно възнаграждение;

3. сумата в размер на 2629.80 лева, представляваща законна лихва за периода 24.02.2017 г. - до 29.03.2022 г.,

Ищецът – „........“ ЕООД, твърди, че на 30.10.2012 г. е сключил с М.В.К.-кредитополучател и Д.Р.Г. и ответника-солидарни длъжници, договор за револвиращ кредит № 5002636655, по силата на който е предал сумата от 3000 лева, а кредитополучателят и ответникът се задължили да я върнат за срок от 48 месеца. Били договорени ГПР – 102,88 % и ГЛП – 76,95 % и лихвен процент на ден – 0,21 %. Общото задължение по заема възлиза на сумата от 9854.12 лева, с общ размер на месечната вноска 202 лева и дата на погасяване всяко 24-то число на месеца

Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, образувано е ч.гр. д. № 744/2021 г. по описа на Районен съд – Сливница и съдът е уважил заявлението, в една част и е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника и същия е подал възражение срещу заповедта.

1

По отношене на сумата от 4500 лева за допълнителни услуги Фаст и Флекси, съдът е отхвърлил заявлението. По тези съображения ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Моли съда и да осъди ответника да му заплати сумата от 4500 лева за допълнителни услуги Фаст и Флекси, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. 3641/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, се установява, че на 30.03.2022 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като в негова полза срещу ответника е била издадена заповед № 1807 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 06.06.2022 г. Ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, в което е оспорил дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. След дадени указания по реда на чл. 415 от ГПК, заявителят е предявил искове за установяване дължимостта на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение. Въз основа на изложеното съдът намира, че исковете са допустими.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума като дължи лихва ако това е уговорено писмено /вж чл. 240, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на:

1/ облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната сума, предмет на договора за заем; 2/ настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане на главница – изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ какъв е размерът на вземането;

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно представения по делото договор за револвиращ заем № 5002636655 от 30.10.2012 г., сключен между ищеца „........“ ЕООД /кредитодател/, М.В.К. /кредитополучател/ и Д.Р.Г. и ответника С. С. А.

/солидарни длъжници/, се установява, че ищецът се е задължил да предостави 2 на кредитополучателя М.В.К. кредит /заем/ в размер на 3000 лева, а кредитополучателят М.В.К., респективно и ответникът С. С. А. като солидарен длъжник, са се задължили да върнат предоставената в заем сума в срок от 48 месеца, ведно с договорена между страните възнаградителна лихва на 48 вноски по 202 лева. Неоснователни са доводите на ответника, че същия имал качеството поръчител, тъй като това не се установява от представените по делото доказателства.

Съгласно чл. VI от договора, кредитът е сключен при годишен лихвен процент в размер на 76,95 %, а общата дължима сума по кредита е в размер на 9854,12 лева. Годишният процент на разходите е определен на 102,88 %.

Сумата по всеки револвинг е определена на 2327 лева и обща дължима сума по револвинга – 7272 лева. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора.

На 17.10.2013 г. е сключен анекс № 1 между страните по силата на който са били отложени вноски 10, 11 и 12, които кредитополучателят се е задължил да заплати на края на погасителния план и е получил нов такъв.

Годишният процент на разходите е бил променен на 89,37 %, а годишният лихвен процент на 76,95%.

Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя на сумата от 3000 лева, предмет на паричния заем, който факт следва от представеното по делото преводно нареждане. Доколкото това обстоятелство се установи по делото, то налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

На следващо място следва да се установи дали е налице и втората предпоставка, а именно да е настъпила изискуемостта на вземането. Както стана ясно в договора е било уговорено заетата сума да бъде върната до 24.02.2017 на 48 вноски по 202 лева, след подписването на анекса. Ищецът претендира главница в размер 2869,27 лева и възнаградителна лихва в размер на 5164,13 лева. Ответникът не твърди, а и не представя доказателства да е върнал заетата сума.

По възражението за погасителна давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:

На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 116, буква „б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск за вземането. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД, вземане, по отношение на което е определен срок за изпълнение, е изискуемо след изтичане на срока за изпълнение. Както беше посочено по-горе, срокът за възстановяване на последната усвоена сума по договора за кредит, формираща общото задължение за главница, е изтекъл на 24.02.2017 г., като считано от 25.02.2017 г. вземането на ищеца е изискуемо и кредитополучателят, респ. солидарните длъжници са в забава. От посочената дата е започнал да тече и давностният срок за задължението за връщане на усвоената сума, формираща главното непогасено задължение в размер на 2869,27 лева.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр.

28/28.03. 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), спират да текат от 13.02.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.) нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат „и други срокове“, а в пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.) е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Следователно давностният срок е бил прекъснат с подаване на заявлението на 30.03.2022 г. пред Софийски районен съд и не е бил изтекъл към 25.02.2023 г. с оглед временното спиране на давностния срок през периода на извънредно положение в страната.

Ето защо искът за главница с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи в пълен размер.

Що се отнася до иска за възнаградителна лихва , както стана ясно ГПР по договора е в размер на 102,88 %, а ГЛП е 76,95 %. Така уговорените рамери обаче противоречат на добрите нрави доколкото са прекомерни и увеличават многократно задължението на длъжника. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а според ал. 5 клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Действително разпоредбата е приета след сключването на договора и не е приложима за него, но може да бъде един коректив и ориентир за съда при преценката дали определения ГПР противоречи на добрите нрави. По тези съображения недължима се явява сумата 5164,13 лева претендирана като възнаградителна лихва. Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД следва да се отхвърли изцяло.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД :

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличето на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна лихва върху главницата от 2869,27 лева за периода от 25.02.2017 г. до 4

29.03.2022 г. (в периода 13.03.2020 г.-13.07.2020 г. лихва не е начислявана) , която определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез интернет калкулатор е в размер на 1385,21 лева. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2629,80 лева.

По разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните) отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).