Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 31.03.2026, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 198/2026
Вид
Решение № 70
Подписан
31.03.2026
В сила
18.04.2026
Състав
РУМЯНА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Монтана, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20261630200198 по описа за 2026 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №26-0294-000020/26.01.2026г. на Началник Сектор в ОДМВР – Монтана, РУ гр.Лом е наложено на И. П. Й. с посочен адрес в гр.М. административно наказание - глоба в размер на 25.56 евро, 49.99 лева, на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление административно наказания моли да бъде отменено изцяло поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, както и при съставяне на АУАН, като доводите основно се свеждат до липса на описание на нарушението, разминаване в датата и мястото на извършване, нарушения на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. По същество не се явява, представя писмена защита, в която поддържа жалбата си изцяло по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, Началник Сектор в ОДМВР – Монтана, РУ гр.Лом, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, а по същество и за основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния 14- дневен срок от връчването и от лице имащо правен интерес и правна възможност от обжалване.

1

Разгледана по същество жалбата е изцяло основателна по следните съображения:

На 20.12.2025г. на жалбоподателя Й. е съставен фиш серия GT № 18699359 за това, че на същата дата в 07.09 часа в гр.Л., на ул. Д. с лек автомобил ХХХХХ с рег.№ ХХХХ, е извършил следното нарушение: не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посока на движение, което е нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП. Й. е възразил срещу съставения му фиш за нарушение, поради което на основание чл.39, ал.3 ЗАНН е съставен АУАН серия GA, № 4852953 от 13.01.2026г. Актът е съставен за това, че на 13.01.2026г., около 14.43 часа, в гр.Л., ул.Ф.Т., а именно в гр.Л., улица Д., в района на клуб ХХХ пред №ХХ, на път с двупосочно движение управлява и паркира личния си автомобил ХХХХХ с рег.№ ХХХХ, като не спира найвдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което е квалифицирано като нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП.

На съставения АУАН липсва подпис на нарушителя, а последния се е подписал на разписката за връчване препис от акта.

Атакуваното НП е издадено на основание съставения акт за нарушение от 13.01.2026г. Отразената фактическа обстановка в него не кореспондира нито с констатациите по АУАН, нито с изложената фактология във фиша.

Наказателното постановление е съставено за това, че на дата 20.12.2025г. в 07.09ч., в гр.Л., на ул.Д., в района на клуб ХХХ, пред номер ХХ, на път с двупосочно движение управлява и паркира личния си автомобил ХХХХХ с рег.№ ХХХХ, като не спира най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, с което му е вменено извършено с горните действия нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд показания депозира свид.М.Г.Г., актосъставител, който разпитан потвърждава, че при извършен обход, точна дата не може да посочи, но било през м.декември, установил лек автомобил ХХХХХ, който е паркиран в насрещна пътна лента, поради което съставил фиш за неправилно паркиране. Заявява, че поради оспорване на фиша от страна на водача впоследствие съставил акт за нарушение, който бил подписан от нарушителя и му бил връчен препис, като заявил, че ще обжалва акта.

Показанията на разпитания свидетел са в противоречие с писмените доказателства по делото, поради което съдът не може да кредитира същите за обективни и достоверни. Свид.Г., който е съставител на фиша, е отразил в последния за дата и място на нарушението, съответно 20.12.2025г., 07.09 часа, в гр.Л., ул. Д., като изцяло липсва описание на нарушението, а в обстоятелствената част на фиша е възпроизведен текста на нарушената разпоредба – чл.94, ал.3 ЗДвП, който гласи „ не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение“.

С оглед оспорването на нарушението, на водача е съставен АУАН.

Съставител на акта е свид.Г., който в обстоятелствената му част е отразил 2 следните обстоятелства, относно дата и място на извършване, както и описание на нарушението – на дата 13.01.2026г., около 14.43 часа в гр.Л., на ул.Ф.Т., в град Л., на ул.Д. в района на клуб ХХХ пред номер ХХ на път с двупосочно движение, управлява и паркира личния си автомобил ХХХХХ с рег.№ ХХХХ, като не спира най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Отразено е също така, че акта се съставя въз основа на фиш номер GT 18699359 и постъпило по него възражение.

Налице е неяснота относно датата и мястото на извършване на нарушението, в съставения фиш е отразена дата 20.12.2025г. и място гр.Л., ул.

Д., а в АУАН датата на нарушението е 13.01.2026г., а място на извършване гр.Л., ул.Ф.Т. и гр.Л., ул.Д., в района на клуб ХХХ пред номер ХХ.

Допуснатото е нарушение по см. на чл.42, ал.1, т.3 ЗАНН, което е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като води до нарушаване правото на защита на нарушителя.

Допуснато е и нарушение при връчването на акта и неговото подписване от лицето, сочено за нарушител. Видно от приложеното заверено копие на акт се установява, че липсва подпис на мястото за „нарушител“, както и отразяване в случай, че е налице отказ да го подпише, който отказ следва да бъде удостоверен с подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.2 ЗАНН. В с.з. разпитания свидетел, актосъставител, заявява че водача е подписал акта, което твърдение не кореспондира с писмените доказателства.

Въз основа на акта, съставен при нарушаване на императивните разпоредби на закона, чл.42 и чл.43 ЗАНН е издадено НП, което е незаконосъобразно. В същото е отразена фактическа обстановка, която по никакъв начин не кореспондира с констатациите извършени с акта за нарушение и с гласните доказателства на разпитания свидетел Г..

В атакуваното НП се поддържа за извършено нарушение по друго време и място, различно от това по АУАН, а именно на 20.12.2025г. в гр.Л., на ул.Д., в района на клуб ХХХ, в акта е записано дата на нарушението 13.01.2026г. и място гр.Л., ул.Ф.Т..

Налице е пълно несъответствие между констатацията по АУАН за извършено нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП от страна на жалбоподателя от една страна, а от друга констатациите по издаденото НП и съответно на същото санкционна разпоредба от ЗДвП, както и ангажиране на административно наказателна отговорност на лице за нарушение, което не е установено да е извършено, както кога и къде е извършено, дата и място на извършването му и обстоятелства при които е извършено.

Административното обвинение, което в това производство е повдигнато с атакуваното наказателно постановление, трябва да е точно и ясно формулирано, да се подкрепя от събраните доказателства, за да може нарушителя да разбере в какво е обвинен и ефективно да се защити срещу 3 него като организира своята защита.

В настоящата хипотеза не е установено по безспорен и несъмнен начин какво е вмененото на наказания нарушение, датата и мястото на извършването му, пълно описание на нарушението с неговите съставомерни признаци, тъй като е налице несъответствие между приетото в съставения АУАН, издаден въз основа на фиш и констатациите по НП. Не е възможно да бъде изведен категоричен извод какво нарушение на правилата за движение по пътищата е извършил жалбоподателя, кои са законните разпоредби, които са нарушени, както и кога и къде е извършено нарушението. Административно наказаният не може да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства.

Горните обстоятелства съставляват съществени нарушения на процесуалните правила и са ограничили правото на защита на нарушителя, което води до незаконосъобразност на оспореното НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Разноски не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне.

На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.2 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №26-0294-000020/26.01.2026г. на Началник Сектор в ОДМВР – Монтана, РУ гр.Лом, с което е наложено на И. П. Й. с посочен адрес в гр.М., ЕГН **********, административно наказание - глоба в размер на 25.56 евро, 49.99 лева, на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП ИЗЦЯЛО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – гр.Монтана в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4