Определение № 1566 от 22.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1566 гр. София, 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20261100500007 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Б. П. П. срещу Разпореждане №11924/17.11.2025 г. на ЧСИ Р.М., рег. № 790, с район на действие СГС за връщане на жалба вх. №98628/29.10.2025 г., подадена срещу 4 броя Постановления за възлагане по ИД № 20237900400316.

В частната жалба се твърди, че процесното разпореждане е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: жалбоподателят твърди, че е получил само съобщение за съществуването на постановленията, но не и преписи от самите постановления за възлагане, като в съобщението липсвали дати и изходящи номера на постановленията за възлагане, което правело съдържанието им неизвестно. Поддържа се, че без да е връчено самото постановление за възлагане, заедно с неговите мотиви към него, страната е в обективна невъзможност да изложи конкретни доводи срещу него и да упражни пълноценно правото си на обжалване по чл. 435, ал. 3 от ГПК. Навежда, че срокът за обжалване и за отстраняване на нередовности не може да започне да тече, докато препис от самия акт не бъде надлежно връчен на страната съгласно правилата на ГПК (чл. 235 и чл. 259). Навежда, че по аналогия с правилата на исковото производство, постановлението за възлагане трябва да бъде писмено и да съдържа мотиви, какъвто настоящия случай не бил. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното разпореждане.

В законоустановения срок не е постъпило становище от насрещната страна „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД.

В своите мотиви съдебния изпълнител поддържа, че жалбата е върната законосъобразно на основание чл. 262, ал. 2 от ГПК, тъй като длъжникът не е заплатил дължимите държавни в едноседмичния срок от връчване на съобщението. Твърди, че постановлението за възлагане е едностранен властнически акт на изпълнителен орган, а не 1 съдебно решение, поради което по отношение на него не се прилагат правилата за връчване и мотивиране, предвидени в чл. 235 от ГПК. Посочва, че съгласно т.8 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК, постановлението може да се обжалва на лимитативно изброените в закона основания- когато наддаването не е извършено надлежно и когато имота не е възложен по най- високата цена, които обстоятелства обаче се извличат от материалите по изпълнителното дело, а не от постановлението за възлагане. Навежда, че длъжникът има постоянен достъп до изпълнителното дело и може да се запознае с всички документи по изпълнителното дело, за да аргументира защитата си, без да е необходимо изрично връчване на самото постановление. Счита, че направеното в жалбата препращане към правилата на исковия процес е неоснователна, тъй като в изпълнителното производство не се разрешава правен спор, а принудително се удовлетворява притезание.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирано лице, поради което същата е допустима.

По същество съдът намира следното от фактическа страна:

1. Процесното изпълнително дело № 20237900400316 е образувано при ЧСИ Р.М. В., с рег.

№ 790 и район на действие СГС на 10.02.2023г. по молба на ФИНАНС ДИРЕКТ АД въз основа Изпълнителен лист издаден на 19.01.2023 г. от РС- Смолян на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д № 58 от 2023 г. на РС- Смолян срещу длъжниците Б. П. П., Ш. П.а Г. и „ФИМЕН“ ЕООД. По делото е било присъединено още едно вземане на взискателя "Финанс Директ" АД въз основа на Удостоверение изх.

№85587/21.11.2024г., издадено по изпълнително дело № 20247900402896 по описа на ЧСИ Р.М. В. за сумата от 1 205 013,13 лв.

2. По искане на взискателя е наложена възбрана следните имоти, находящи се в гр. София, район „Лозенец", ул. ********: Апартамент № 9 с ид. ***, ет. 5, площ от 171,58 кв. м, Гараж № 9 с ид. ***, с площ от 25,56 кв. м, Апартамент № 11 с ид. ***, ет. 6, площ от 171,58 кв. м, Гараж № 10 с ид. ***, площ от 25,56 кв. м. Върху тези имоти взискателят е имал учредена първа и втора поред ипотека.

Тези имоти са били описани, оценени и продадени на публична продан както следва: апартамент № 9 с ид. *** за сумата от 558 721,00 лв., апартамент № 11 с ид.

*** за сумата от 565 921,00 лв., гараж № 10 с ид. *** за сумата от 81 361,00 лв., гараж № 9 с ид. *** за сумата от 81 361,00 лв.

3. От материалите по делото се установява, че за изготвените постановления за възлагане са връчени съобщения на длъжниците, както следва: на Ш. Г. на 13.10.25г., на Б. П. на 03.10.2025 г., на длъжника „Фимен“ ЕООД на 15.10.2025 г. Установява се, че длъжникът Б.

П. е подал жалба с вх. № 98628/29.10.2025г. срещу така издадените четири броя Постановления за възлагане. По жалбата не са заплатени държавната такса в размер на 25 лева за разглеждане на жалбата от съда съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, таксите по ТТРЗЧСИ, както и не са представени преписи от жалбата за останалите страни.

За констатираните нередовности жалбоподателят е уведомен от съдебния изпълнител със съобщение изх.№50415/30.10.2025г., връчено му на 06.11.2025 г. и му е даден едноседмичен 2 срок за отстраняване на констатираните нередовности. С разпореждане №11924/17.11.2025г. подадената от длъжника Б. П. жалба вх. №98628/29.10.2025г. е върната, поради неизпълнение в срок на дадените му указания.

От правна страна съдът намира подадената жалба за неоснователна като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 436 от ГПК жалбите срещу действията на съдебния изпълнител се подават до съответния окръжен съд чрез съдебния изпълнител, който преди изпращането им на съда ги администрира по установения в разпоредбата начин. В ал. 4 на посочената разпоредба изрично е предвидено, че по отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК. От това следва, че съдебният изпълнител следи за редовността на жалбите и при констатиране на нередовности на същите трябва да дава указания за отстраняването им в предвидения от закона срок. В случай, че в определения срок нередовностите не бъдат отстранени то съдебният изпълнител трябва да върне подадената жалба като разпореждането за това подлежи на обжалване с частна жалба-чл.

262, ал. 3 от ГПК. Това връщане представлява действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване наред с посочените в чл. 435 от ГПК действия. По отношение на същото не са предвидени специални правила, поради което то се развива по правилата за обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 437 от ГПК, пред съответния окръжен съд ( в този смисъл е Определение № 190 от 08.06.2022 г. по ч.гр.д. № 956/2022 г. на ВКС). Съгласно чл. 436,ал.4 във вр. с чл.261, т.1 и т.4 от ГПК към жалбата срещу постановлението за възлагане трябва да се приложат документ за внесена държавна такса и преписи от жалбата. От материалите приложени към изпълнителното дело се установява, че към жалба с вх. № 98628/29.10.2025 г. не са били приложени документ за внесена държавна такса в размер на 25 лева по т.16 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата, такса в размер на 72 лева за връчване на препис от жалбата на останалите страни по делото на основание т.4 от ТТРЗЧСИ, такса в размер на 24 лева за изготвяне на препис от изпълнителното дело и предоставянето му на Софийски градски съд на основание т.8 от ТТРЗЧСИ. Към жалбата не са били приложени и преписи от жалбата и приложените към нея документи за връчване на другите страни. В съответствие с чл.436,ал.4 от ГПК във вр. с чл.262,ал.1 от ГПК съдебния изпълнител е констатирал допуснатите нередовности и е указал на жалбоподателя да ги отстрани в законоустановения седемдневен срок от връчване на съобщението. Видно от приложените към изпълнителното дело материали, съобщението за констатираните нередовности е било връчено на жалбоподателя на 06.11.2025 г., като на 14.07.2025 г. срокът за изпълнение на указанията е изтекъл. Поради това в съответствие с разпоредбата на чл.262,ал.2, т.2 от ГПК на 17.11.2025 г., съдебния изпълнител е върнал подадената жалба.

Съдът не намира за основателни оплакванията направени в жалбата като съображенията за това са следните: срокът за подаване на жалбата срещу постановлението за възлагане е двуседмичен и започва да тече от връчване на съобщението за изготвяне на постановление за възлагане, освен ако не е налице хипотезата на чл.436,ал.1, изр. първо от 3

ГПК. Срокът за обжалване е законен, решителен и преклузивен по своя характер. Видно от изрично използвания в закона израз на процесуално легитимираните да обжалват постановлението за възлагане лица се връчва съобщение за извършването на това изпълнително действия. Законът обаче не поставя като изискване да се връчи препис от самото постановление за възлагане. Това е така защото постановлението за възлагане не е съдебно решение. То е финалния акт от публичната продан и представлява актпроизводство, който поглъща допуснатите в хода на производството по публична продан нарушения. Действията, образуващи фактическия състав на проданта, не подлежат на самостоятелно обжалване. Обжалваемо е само постановлението за възлагане и то на лимитативно изброените в чл.435,ал.3 от ГПК основания- когато наддаването не е извършено надлежно и когато имота не е възложен по най- високата цена. Затова защита на длъжника срещу постановлението за възлагане налага той да се запознае с изпълнителното дело, в което се намират наддавателните предложения и протоколите за извършените от съдебния изпълнител действия, защото въз основа на съдържащата се в тях информация длъжникът може да атакува постановлението за възлагане при допуснати нарушения във връзка с наддаването или възлагането на имота по най- високата цена. В този смисъл липсата на връчване на препис от самото постановление за възлагане по никакъв начин не препятства защитата на длъжника и останалите наддавачи срещу постановлението за възлагане.

По изложените съображения процесното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Определението на съда е оконачателно по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 11013/26.11.2025 г. подадена от Б. П. П., ЕГН : **********, срещу Разпореждане №11924/17.11.2025 г. на ЧСИ Р.М., рег. № 790, с район на действие СГС, постановено по изпълнително дело № 20237900400316, с което е върната подадената от жалбоподателя жалба с вх. № 98628/29.10.2025г. срещу е четири броя Постановления за възлагане, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4