Решение № 119 от 09.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1137/2025
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Станислав Стефански, ЛЮБКА МИЛКОВА, Еманоел Вардаров
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
- чл.91 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.95а ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.95а ал.2 · Закон за енергетиката
- §1 т.27г · Закон за енергетиката
- §1 т.41б · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
Еманоел Вардаров
ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100501137 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №102/30.06.2025г., постановено по Гр.д.№423/2024г. по описа на РС – Свищов са отхвърлени предявените от „Енерго - Про Продажби“ АД – град Варна против ПК „Дунав“ ЕООД – село Вардим, община Свищов искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ПК „Дунав“ ЕООД дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 232.01 лева - главница, 7.81 лева - лихва от 21.07.2023 година до 18.01.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата от 02.02.2024 година до изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение № 44 от 06.02.2024 година по Ч.гр.д. № 79/2024г. на СвРС, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.258 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от „Енерго – Про Продажби“" АД, с ЕИК 103533691, чрез пълномощник адв.И. А. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че РС не е съобразил и не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства, т.к. цената за достъп до електроразпределителната мрежа се изчислява на базата на заявената и предоставената мощност, а не, както до преди Решение на КЕВР №Ц-29/01.07.2020г., за консумираната ел. енергия, и дружеството е било длъжно да поддържа заявената от 1 ответника мощност и съответно да заплаща съответните разходи, независимо от факта има ли потребление в обекта или няма. Сочи се, че след като ответникът е установил липсата на потребление на ел. енергия в обекта е следвало да прекрати договора с въззивника /ищец/ и в този случай е нямало да се начислява такса достъп /мощност/. Сочи се, че т.к. ответникът не е подал заявление за промяна на предоставяната мощност за процесния обект, а впоследствие не е сключил и договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, считано от 01.07.2020г. ищцовото дружество е начислявало дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната мощност, която за конкретния обект е до 39 КвТ. Сочи се, че ответникът е потребител на енергийна услуга, доколкото същият е краен клиент, който купува ел. енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес по смисъла на §1 т.41Б от ДР на ЗЕ. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени обжалваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника ПК „ДУНАВ“, с ЕИК 000118582, чрез назначения му особен представител адв.М. К. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена изцяло, ведно с претенцията за разноски, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно, по развити съображения по съществото на спора. Сочи се, че след като по делото не е доказано за кой обект се претендират исковите суми, недоказано е и че ответната кооперация през процесния период е била собственик на обекта, т.е. дали е била потребител на ел. енергия по смисъла на Общите условия на ищеца.
В СЗ въззивникът, с писмена молба от 27.01.2026г., чрез пълномощника си адв.И. А. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В случай на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер по –голям от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, релевира възражение за прекомерност и моли същото да бъде редуцирано.
В СЗ въззиваемата страна ПК „ДУНАВ“, с ЕИК 000118582, с писмена молба с вх.
№31/05.01.2026г., чрез назначения й на основание чл.29 ал.2 ГПК особен представител адв.М. К. – ВТАК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, по съображения, изложени в писмения отговор на жалбата и доразвити в представена писмена защита.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
2
При извършена проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът приема за установено следното:
РС – Свищов е бил сезиран с предявени от ищеца „Енерго – Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, чрез пълномощник адв.И. А. – ВТАК, против ответника ПК „Дунав“, с ЕИК 000118582, със седалище село Вардим, община Свищов, по реда на чл.422 ал.1 ГПК и в срока по чл.415 ал.4 ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за приемане за установено съществуването на парично вземане на ищеца против ответника за сума в размер на 239,82 лева, от които: сумата от 232,01 лева, представляваща сбор от главници по фактура №0338694306/13.07.2023г. с падеж 21.07.2023г. на стойност 16,22 лв. с вкл. ДДС, фактура №0339875750/14.08.2023г. с падеж 24.08.2023г. на стойност 37,92 лв. с вкл. ДДС, фактура №0341030159 от 14.09.2023г. с падеж 25.09.2023г. на стойност 44,83лв. с вкл. ДДС, фактура №0342203540 от 13.10.2023г. с падеж 23.10.2023г. на стойност 44,83 лв. с вкл. ДДС, фактура №0343368780 от 15.11.2023г. с падеж 28.11.2023г. на стойност 43,38 лв. с вкл. ДДС и фактура *** от 13.12.2023г. с падеж 21.12.2023г. на стойност 44,83лв. с вкл. ДДС, издадени за обекта на ответника с клиентски №... и аб.
№32Z4500053730250 в „Енерго – Про Продажби“ АД за обект в село Вардим, община Свищов №2384, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -05.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 7,81 лева, представляваща собр от мораторна лихва върху главниците по горепосочените фактури за периода от датата на падежа по всяка фактура до 18.01.2024г. В ИМ са изложени твърдения, че ответникът е потребител на ел.енергия с разкрита партида с кл.№... и аб.№ ... в „Енерго – Про Продажби“ АД за обект в село Вардим, община Свищов, №2384, като в качеството му на купувач на ел. енергия е да закупи измерените количества ел. енергия и да заплати на продавача фактурираните суми за всички обекти, за които е налице облигационна връзка, като на основание чл.28 ал.1 от Правила за търговия с електрическа енергия / ПТЕЕ/ част от дължимата от него цена е и за предоставените му от разпределителното дружество мрежови услуги. В ИМ се твърди, че, считано от 01.07.2020г. е налице промяна в начина на ценообразуване на услугата по предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, чиято цена за достъп до мрежата ще се изчислява на базата на заявената и предоставената мощност, а не, както до този момент, на база на консумираната електрическа енергия. Твърди се, че ответникът е сключил на 04.04.2017г. с ищеца Договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция /ДПИ/, като, считано от 01.07.2020г. ищцовото дружество е начислявало дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната мощност, която за конкретния обект е до 25 кВт.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Потребителна кооперация „ДУНАВ“, с ЕИК 000118582, чрез назначения му на основание 3 чл.29 ал.2 ГПК особен представител адв.М. К. – ВТАК, заема становище за процесуална допустимост, а по същество – неоснователност на предявените искове, които моли да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорва всички твърдени в ИМ факти. Изложил е твърдения, че ответната ПК реално и фактически не съществува в правния мир, независимо, че формално и юридически все още е вписана в ТРРЮЛНЦ на АВ. Сочи се, че председателят на ответната ПК е починал на 16.09.2021г. и поради задължения на ответника към ТД на НАП цялото имущество на ответната кооперация, вкл. и процесното помещение, е продадено на търг, в процесното помещение не е имало никаква консумация на електрическа енергия, т.к. никой не е ползвал това помещение, с оглед на което ответникът твърди, че не са му предоставени мрежови услуги по смисъла на т.14 от ОУ на „Енерго – Про Продажби“ АД, поради което не дължи заплащане на претендираната от ищеца тяхна стойност за исковия период.
Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:
На 04.04.2017г. между ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД, в качеството му на Доставчик от последна инстанция /ДПИ/, и ответната ПК „Дунав“, в качеството на клиент, е сключен на основание чл.95а ал.1 от ЗЕ Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, който договор, съгласно чл.3 ал.1 от същия, регламентира предоставянето на услугите „доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция /ДПИ/“ и „отговорност за балансиране“ на клиента, както и предоставянето на други услуги по смисъла на чл.2 т.6 за всички обекти на клиента, посочени в Приложение №1, неразделна част от договора, сред които е и процесният обект 05373025 по процесните фактури – Хранителен магазин горен квартал с адрес на обекта с.Вардим 5281, №/бл.0, вх..2384.
Съгласно чл.3 ал.3 от процесния договор, във връзка с услугата „доставка на ел. енергия от ДПИ“ настоящият договор урежда отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с ПТЕЕ, за надбавките върху стойността на активната ел. енергия, в зависимост от използваната и/или отдаваната реактивна ел. енергия, определена съгласно Наредба №1/18.03.2013г. за регулиране на цените на ел. енергия, за балансиране на електроенергийната система за разпределение в съответствие с чл.56 ал.11 от ПТЕЕ и цена за задължения към обществото. Съгласно чл.4 от процесния договор, същият представлява договор за комбинирани услуги съгласно ПТЕЕ, а съгласно чл.5 ал.1 от д/ра, същият влиза в сила от датата на неговото подписване и е със срок на действие до датата на неговото прекратяване по реда на Глава VII „Условия и ред за прекратяване на договора“.
Съгласно чл.5 ал.5 от сключения между страните процесен договор, за прекратяване на доставката по д/ра се счита датата, от която влиза в сила смяната на доставчика от последна инстанция с друг доставчик и координатор на пазара на ел. енергия по свободно договорени цени.
Ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД е издал на ответната ПК „Дунав“ със седалище с.Вардим процесните шест броя фактури, с които е фактурирал цена за 4 предоставени мрежови услуги – достъп средно/ниско напрежение /предоставена мощност по брой дни/ за обект 05373025 с адрес на обекта:с.Вардим 5281, №/бл0,вх. 2384,, който е вписан под №5 в Списък на обектите – Приложение №1 към сключения между страните процесен договор за комбинирани услуги съгласно ПТЕЕ, както следва:
1/фактура №0338694306/13.07.2023г. с основание: ел. енергия за месец юни 2023г., с падеж 21.07.2023г. на стойност 16,22 лв. с вкл. ДДС;
2/фактура №0339875750/14.08.2023г. с основание:ел. енергия за месец юли 2023г., с падеж 24.08.2023г. на стойност 37,92 лв. с вкл. ДДС;
Разпечатката съдържа 31 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/163f4b90-2f32-4041-8208-9c81d970ef31