Решение № 6508 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6508 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110107334 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу К. К. Г., в която се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град АДРЕС, аб. № 256825, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 05.2019 г. - 30.04.2021 г. е доставял топлинна енергия на стойност 1 259,91 лева, която ответникът не е заплатил, поради което и изпаднали в забава и дължали обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 184,02 лева, за периода от 15.09.2020 г. до 19.08.2022 г. Излага доводи, че ответникът му дължи и сума за главница за услугата дялово разпределение в размер на 29,37 лева за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 6,04 лева, за периода от 01.10.2019 г. до 19.08.2022 г., както и законната лихва върху двете главници считано от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.09.2022 г., до окончателното изплащане.

Претендира присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Спрямо втория длъжник в заповедното производство Г. Н. Г. заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист за претендираните от кредитора суми в размер на ½ от общото задължение.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 256825, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която 1 ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение.

Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Направено е доказателствено искане за приобщаване на писмени доказателства преписи от Решение № 303/08.12.1998 г., по описа на СРС, 82 състав, с което е прекратен брака между страните и е одобрено споразумение, касаещо правото на собственост върху процесната вещ; Договор с дружество за предоставяне на услугата „дялово разпределение“;

Протокол от 2002 г. на ОС на СЕС; Списък на етажните собственици; Съобщение към фактура № 1005313506 - за пе риода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г.; Съобщение към фактура № ********** - за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР; Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката;

Направено е доказателствено искане за допускане изготвянето на заключение по СЧЕ и СТЕ, както и задължаването на трето за спора лице да представи намиращите в неговата фактическа власт документи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, респективно като неоснователни. Оспорва се ответникът да е клиент за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Поддържа, че нормите на чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни поради противоречие с правото на ЕС /Директива 2011/82/ЕС/. Излага, че доколкото ЗЕ противоречи на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да се прилага.

Оспорва ответниците да са подписали договор с ищеца за встъпване в облигационни отношения по доставка на ТЕ. Оспорва ищецът да е посочил място на продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС. Оспорва в процесния имот да има монтирани отоплителни тела. Счита за недоказано обстоятелството ответникът да е приемал общите условия на ищцовото дружество. Оспорва общите условия да имат характера на нормативен акт, който да обвързва ответника без изричното му писмено приемане. Поддържа, че в ОУ има неравноправни клаузи. Сочи, че при липса на писмен 2 договор по отношение на доставената топлинна енергия до потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка, уредена в чл. 62 ЗЗП. Счита за недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са индивидуализирани. Оспорва иска и по размер.

Релевирано е възражение за погасителна давност. Оспорва се материалната доказателства сила на приложените частни документи, както и тяхната достоверна дата. Релевира се възражение за погасителна давност.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по 3 реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата на договор за продажба на ведомствен недвижим имот по реда на чл. 117 ЗТСУ. Процесният недвижим имот е придобит в режим на СИО от К. К. Г. и Г. Н. Г.. Съгласно Решение № 303/08.12.1998 г. по описа на СРС, БК, 82. състав, с което бракът между двамата е бил прекратен при сключено между тях споразумение, недвижимият имот, находящ се в град АДРЕС, е останал в обикновена съсобственост.

Представен и приобщен по делото е Нотариален акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот № 71, дело № 65 от 2024 г., с който Г. Н. Г. дарява на сина си Николай Георгиев Голосманов своята ½ ид. ч. от недвижимия имот. Следователно К. К. Г. притежава ½ идеална част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Съгласно ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, за да възникне облигационно правоотношение с договорния ползвател е необходимо между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие да е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (виж мотивите към ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС). При 4 постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В настоящия случай от събрания доказателствен материал се установява пълно и главно, че ответникът е материално легитимиран да отговоря по претенцията за заплащане на цената за доставената топлинна енергия.