Решение № 1639 от 29.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1639 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110109139 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от С. Е. Е., ЕГН * чрез адв. Б.

Й., срещу „И. А. М.“ АД, ЕИК *, и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *, обективно кумулативно съединени облигационни установителни искове, както следва:

- с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между ищеца и „И. А. М.“ АД, че договорът за паричен заем № * от 26.03.2025 г. е недействителен поради противоречие със закона, а именно неточно посочен в него ГПР;

- с правно основание по чл. 124 вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД, че сключеният договор за предоставяне на гаранция от 26.03.2025 г. е нищожен поради заобикаляне на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и противоречието му с добрите нрави.

С определение № 2325/10.02.2026 г., постановено по делото, са приети за съвместно разглеждане насрещните искове предявени в условията на евентуалност от „И. А. М.“ АД, ЕИК * против С. Е. Е., ЕГН ********** за присъждане в полза на ищеца по насрещния иск на сумата от 601.50 лева, представляваща остатък от дължимата главница по процесния договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, в случай че бъдат уважени исковете за нищожност, а в условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени първончално предявените искове за нищожност на договора за кредит, са предявени искове за присъждане на сумата в размер на 305.58 лева, представляваща падежирала за периода от 27.06.2025 г. до 25.09.2025 г. главница по договор за паричен заем № */26.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата и сумата от 91.42 лева, представляваща незаплатена падежирала за периода от 27.06.2025 г. до 25.09.2025 г. възнаградителна лихва, а в условията на евентуалност

Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца С. Е. Е. права и възражения в исковата молба:

Ищецът излага, че на 26.03.2025 г. между него и „И. А. М.“ АД е сключен договор за 1 паричен заем № *, по силата на който кредиторът е предоставил сума в размер на 800.00 лева.

Сочи, че договорената възнаградителна лихва възлизала на 192.50 лева. Общата сума, която е следвало да върне възлизала на 992.50 лева. Размерът на погасителната вноска бил 99.25 лева. Срокът за връщане на заетата сума, ведно с възнаградителната лихва бил 10 месеца. Падежът на първата вноска бил на 28.04.2025 г., а на последната – 23.01.2026 г.

Страните уговорили фиксиран годишен процент, който бил 49.50%, а годишният процент на разходите възлизал на 62.02%.

Съгласно чл. 4 от договора ищецът се задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да обезпечи вземанията на кредитора с две физически лица поръчители; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Ищецът твърди, че на 26.03.2025 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция между него и „Ф. Б.“ ЕООД, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на заемодателя „И. А. М.“ АД срещу насрещното задължение на заемополучателя да заплати в полза на гаранта възнаграждение в размер на 407.50 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 40.75 лева.

Ищецът счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание неточно посочен ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция – нищожен на основание чл. 26, ал.

1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД.

Ищецът посочва, че разпоредбата на чл. 4 от сключения между страните договор за заем предвижда задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение - чрез осигуряване на поръчители; представяне на банкова гаранция или чрез сключване на договор за предоставяне на гаранция с дружество-гарант, одобрено от заемодателя. Излага, че клаузата формално предоставя избор, но реално възможността за предоставяне на банкова гаранция е неизпълнима за лица, които прибягват до услугите на небанкова кредитна институция. Сочи, че третата хипотеза — сключване на договор с определено от кредитора дружество-гарант води до заобикаляне на закона, тъй като зад договора за предоставяне на гаранция се прикрива задължение на кредитополучателя да заплати допълнително възнаграждение, което представлява прикрита възнаградителна лихва в полза на кредитора.

Ищецът излага, че е ограничен от изискването на чл. 4 от процесния договор в правото си да избира кой да бъде гарант на кредита и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Сочи, че не се отчита интереса на потребителя, а само този на кредитополучателя, което води до неравноправност в правата и задълженията на страните, което е в разрез с изискването за спазване на добрите нрави.

Твърди, че дружеството гарант – „Ф. Б.“ ЕООД е свързано лице с „И. А. М.“ АД, като едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД е „И. А. М.“ АД. Ищецът смята, че се касае за „скрито възнаграждение“ за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, доколкото уговореното възнаграждение в полза на гаранта е разсрочено и съгласно погасителния план е включено в размера на погасителните вноски, които заемодателят е задължен да прави в полза на заемодателя. Т.е. заемодателят е овластен да приема изпълнението вместо гаранта, поради което се твърди, че двата договора са неизменно свързани един с друг.

Ищецът сочи, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството, посочено като гарант, настъпва непосредствено след възникването на задължението за връщане на заетата сума и е с фиксиран размер, който не отчита поведението на кредитополучателя, включително дали той е изпълнявал добросъвестно договорните си задължения или е допуснал неизпълнение. Счита, че тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя, поставена като изискване за предоставяне на заема, това допълнително плащане в размер на 407.50 лева се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР. Ищецът счита, че посоченият в договора за заем ГПР от 62.02% не отговаря на действителния такъв, тъй като в общата сума за връщане от 992.40 лева следва да бъде включена и сумата от 407.50 лева.

2

Ищецът поддържа, че сумата от 407.50 лева представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не и невключването му в ГПР представлява заобикаляне на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че договорът за заем и договорът за предоставяне на гаранция са тясно свързани, като тази взаимна обвързаност произтича както от обстоятелството, че дружеството заемодател притежава капитала на дружеството гарант, така и от факта, че двата договора са сключени на една и съща дата. Посочва се, че сроковете за погасяване на задълженията по двата договора съвпадат изцяло, главниците са идентични, а възнагражденията, дължими на кредитора и на гаранта, са посочени в общо приложение към договора за заем, от който било видно, че общият размер на погасителната вноска възлизал на 140.00 лева.

По същество моли за уважаване на предявените искове.

Моли за присъждане на сторените разноски и да бъде присъден адвокатски хонорар.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по първоначалната искова молба „И. А. М.“ АД:

Не споделя твърденията на ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен и че годишния процент на разходите не е посочен по ясен и несъмнен начин, както и неговото формиране към момента на сключване на договора.

Сочи, че видно от Приложение №1 към процесния договор, годишният процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума са посочени ясно и недвусмислено, както и че е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, се съдържат в общите условия. Смята, че договорът притежава изискуемото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Не споделя твърденията, че дължимото се възнаграждение за предоставяне на парична гаранция е разход по кредита и че следва да бъде включено при формиране на размера на ГПР по процесния договор за заем. Счита, че възнаграждението за предоставяне на гаранция не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи се, че договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице, което гарантира изпълненията на задълженията на заемателя. Тази услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаване.

Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по първоначалната искова молба „Ф. Б.“ ЕООД:

Излага, че е сключил договор за предоставяне на гаранция с ищеца, по силата на който се е задължил да гарантира задължението по процесния договор за заем. Сочи се, че договорът е сключен по инициатива на ищеца. Ищецът се е обърнал към дружеството-гарант с оглед изпълнение на поето от него задължение. Предоставянето на обезпечение от страна на дружеството-гарант е само едно от трите обезпечения, предвидени съгласно условията по договорите за паричен заем на „И. А. М.“ АД. С оглед на това обстоятелство се сочи, че твърденията на ищеца за заобикаляне на закона са несъстоятелни. Оспорва се твърдението и за противоречие на договора за предоставяне на гаранция с добрите нрави. Договорът не нарушавал нито изрично формулиран правен принцип, нито правен принцип, проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Договорът за предоставяне на гаранция бил сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта.

Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност.

Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца по насрещната 3 искова молба „И. А. М.“ АД права и възражения в исковата молба:

На 26.03.2025 г. С. Е. Е. в качеството на заемател е сключил с „И. А. М.“ АД В качеството му на заемодател Договор за паричен заем № *. По силата на същия „И. А. М.“ АД е предал в собственост на С. Е. Е. сумата от 800 лв., а С. Е. Е. се е задължил да я върне при посочените в договора условия, а именно - на 10 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 99,25 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 49,50%, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлизал на 192,50 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлизал на сумата от 992,50 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 28.04.2025 г., а последната - на 23.01.2026 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.

Излага се, че С. Е. Е. не е изпълнил задължението си за своевременно заплащане на дължимата главница и начислена върху нея възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. С. Е. Е. не е погасил падежирали за периода от 27.06.2025 г. до 25.09.2025 г. задължения в общ размер на 397 лв., в това число задължения по главницата в размер на 305,58 лв. (частично от общо дължимото и незаплатено задължение по главницата по договора в размер на 664,77 лв.) и лихвено задължение в размер на 91,42 лв. (частично от общо дължимото и незаплатено лихвено задължение по договора в размер на 129,23 лв.) Сочи се, че с първоначалната искова молба на С. Е. Е., въз основа на която е образувано настоящото дело, се претендира обявяване на недействителността на Договор за паричен заем № * в неговата цялост. Съгласно чл. 23 от ЗПК, в този случай заемодателят има право да получи обратно отпуснатата в заем сума. В тази връзка, в случай че съдът приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен, то е обективирано искане ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 601,50 лв., представляваща, на основание чл. 23 ЗПК, остатък от дължимата главница след прихващане на вече заплатените лихви по процесния договор.