Решение № 112 от 02.05.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Свиленград, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200163 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000008 от 01.02.2023 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на Г. Д. М. с ЕГН ********** от град ******************************, със съдебен адрес: град Харманли, пл.

„Възраждане” № 13, област Хасково, чрез адвокат Г. М., за нарушение на чл.

638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен - издаден бил при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява. С Писмено становище процесуалният му представител – 1 адвокат Г. М., иска от Съда да отмени обжалвания акт и сочи, че оспорва НП.

Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково , редовно призован, н е изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 03.01.2023 година около 12.10 часа свидетелите А. Г. К. и А. В. В.

(служители на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково) се намират на при изпълнение на служебните си задължения във връзка със специализирана полицейска операция „Миграция”, на четвъртокласен път № 55045, при км 0+00, в землището на град Свиленград, област Хасково, където при изпълнение на служебните си задължения спират за проверка, движещото се в посока село Левка, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф вариант” с държавен регистрационен номер ********** – собственост на „Глобъл солар България” ООД (с предишно наеменование „Ок солар БГ”) (видно от Справка в системата АИС-КАТ и Справката от Търговския регистър) и управляван от жалбоподателя М.; при която полицейските служители констатират липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за текущата 2023 година, респ. към датата на проверката, за процесния лек автомобил. Полицейските служители установяват липсата на действително сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” след справка в масивите на МВР в служебния таблет, зачислен към служебния 2 автомобил. Отрицателният факт за отсъствието на Застрахователен договор, потвърждават в показанията си разпитаните свидетели А. Г. К. и А. В. В.. В този смисъл е и служебно извършената справка в общодостъпния и публичен интернет-сайт на Гаранционния фонд.

Свидетелят А. Г. К. (Полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), предвид констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите и в кръга на службата си, на дата 03.01.2023 година, съставя против жалбоподателя М. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД с бланков № 232289. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля А. В. В.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС при неизпълнение на задължението за сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя като ползвател на МПС. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписва за нарушена.

АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя М., който сочи, че няма възражения против констатациите, изложени в него.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково издава процесното НП № 230351-000008 на 01.02.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл.

638, ал. 3 от КЗ и налага на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС и негов ползвател, административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 25.02.2023 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на 3 връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетите по делото Заповед № 1253з-26 от 19.01.2022 година на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково и Писмо с рег.№ 35 1000-1853 от 23.03.2023 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 647, ал. 2 от К З – Директора на ОДМВР - Хасково по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като е управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от която има множество наложени наказание за нарушения на ЗДвП с влезли в сила Фишове и НП.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 24.04.2023 година свидетели А. Г. К. и А. В. В.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите А. Г. К. и А. В.

4

В. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (с изключение на НП, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, 5 вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (считано както от датата на пощенското клеймо, поставено на плика, с който е изпратена, така и от постъпване в Регистратурата – първият работен ден, когато последният ден от срока е почивен), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-1853 от 23.03.2023 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до незаконосъобразност.