Решение № 4579 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4579 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Х. при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х. Гражданско дело № 20243110112509 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувана по предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че И. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ** дължи на "А. с. в." ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, представлявано от Изпълнителния директор З. Б., чрез юрисконсулт Б. Д., със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК г*** следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9173/2024 г. по описа на Районен съд Варна, 16 състав, а именно: 700 лв. (седемстотин лева) представляващи главница и 242,73 лв. (двеста четиридесет и два лева и седемдесет и три стотинки) - представляващи лихва за забава за периода от 28.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.

Ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка на „А. с. в." ЕАД: IBAN: ** BIC: ** Обединена Българска Банка АД.

Моли да му бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Моли да му бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

1

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 04.03.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от дата 24.09.2019 г. между „С. к." ООД, ЕИК ** и „А. с. в." ЕАД, ЕИК **, по силата на което вземанията на „С. к." ООД срещу И. С. Х., произтичащи от Договор за паричен заем № 331190 от дата 26.06.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Общите условия, които са имплементирани в договора за заем, съдържат изричнa клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „С. к." ООД, чрез пълномощника „А. с. в." ЕАД, с уведомително писмо изпратено с известие за доставяне, което известие прилага към настоящата искова молба.

В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/331190 от дата 10.09.2024 г., което да връчи на ответника.

С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пap.1, б.

„г" и „е" от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение №1 са включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са заличени.

Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение №1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай. Моли, в случай, че съдът прецени нуждата от представяне на приложение №1 в цялост, да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда.

На 26.06.2019 г. между „С. к." ООД, като Заемодател и И. С. Х. като Заемател е сключен договор за паричен заем с № 331190, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 700 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито 2 параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр, с който Заемателят се е запознал подробно и с който се е съгласил изрично и безусловно.

С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.

Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия, имплементирани в договора за кредит, годишният процент на разходите не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя, Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 66.72 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 766.72 лв., която е платима на 21 броя седмични погасителни вноски, първите 2 в размер на 5.45 лв. и още 19 в размер на 39.78 лв., при първа погасителна вноска 03.07.2019 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 20.11.2019 г.

Съгласно Общите условия, чието съдържание се намира в Договора за кредит, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 514.48 лв. за периода от 04.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

С настоящото посочва, че ищецът "А. с. в." ЕАД, е регистриран в Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция Електронно управление" и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.

(Регламент (ЕС) № 910/2014). В тази връзка моли връчването на съдебни книжа, по смисъла на чл. 50, ал. 5, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ГПК, да се осъществява на следния електронен адрес: https://edeliverv.egov.bg.

Предвид гореизложеното, за "А. с. в." ЕАД възниква правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което, Агенция за събиране на вземания" ЕАД е входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И. С. Х.. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 9173/2024 г. по описа на Районен съд - Варна е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу 3 издадения съдебен акт, кое обуславя правния интерес от предявяване на искова молба.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба.

Счита иска за недопустим и неоснователен, поради следните съображения, заявени като възражения:

Прави възражение за погасителна давност на задължението.

Оспорва активната процесуална легитимация на ищцовото дружество, тъй като предишният кредитор не я е уведомил за извършеното прехвърляне на вземането.

Възразява претенцията за неустойка поради накърняване на добрите нрави.

В съдебно заседание исковете се поддържат.В писмена форма изразява становище по съществото на спора. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът редовно призован,не се явява, не изпраща представител.

По допустимостта на иска: Няма спор между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №9173/2024год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът И. С. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А. с. в.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Ю. Ю. – Изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт И. Н., със съдебен адрес: ***, сумата от 700,00 лв. (седемстотин лева), представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за паричен заем № 331190 от 26.06.2019г., сключен между „С. к.“ ООД и И. С. Х., вземанията по които са прехвърлени от страна на „С. к.“ ООД в полза на „А. с. в.“ ЕАД по силата на Приложение №1 от 04.03.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.09.2019г., сумата от 46,72 лв. (четиридесет и шест лева, седемдесет и две ст.), представляваща договорна лихва за периода от 03.07.2019г. до 20.11.2019г., сумата от 514,48 лв. (петстотин и четиринадесет лева, четиридесет и осем ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от 04.07.2019г. до 27.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2024 г./видно от пощенско клеймо/ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, акто и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса в размер от 25,22 лв. (двадесет и пет лева, двадесет и две ст.) и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за паричен заем № 331190 от 26.06.2019г., сключен между „С. к.“ ООД и И. С. Х., вземанията по които са прехвърлени от страна на „С. к.“ ООД в полза на „А. с. в.“ ЕАД по силата на Приложение №1 от 04.03.2020г. към Договор за 4 продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.09.2019год.

В срок е депозирано възражение от длъжника, предвид на което с разпореждане №36165/02.09.2024год.заповедния съд указва на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си.Така постановеното разпореждане е редовно връчено на заявителя на 04.09.2024год. В срок на 03.10.2024год. заявителят депозира исковата молба разглеждана в настоящото производство. Като предявени в законоустановения едномесечен срок исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С оглед заявеното в първото по делото съдебно заседание частично оттегляне на исковите претенции, съдът е прекратил на основание чл.232 от ГПК производството по настоящото дело в частта касаеща претенцията в размер на 46.72лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.07.2019год. до 20.11.2019год., както и в частта до 271.75лева, представляваща обезщетение/лихва/ за забава за периода от 04.07.2019год. до 28.06.2012год. от общо претендираната сума 514.48лева.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от Договора за паричен заем № 331190 от дата 26.06.2019 г., „С.