Акт от 08.05.2012, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 5540

Номер

5540

Година

5.8.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

07.16

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Владимир Ковачев дело номер

20131210102619 по описа за

2013 година взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от И. Й. Г., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Ю. А., съдебен адрес [населено място], [улица] срещу Трансмит-82 ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. В. И.. В нея се твърди, че Г. работел по трудов договор към ответната фирма, считано от 15.05.2013 г., на длъжност шофьор на товарен автомобил-втора категория. През първите три дни на септември 2013 г. имал курс със служебната кола до Румъния, на който станал лек инцидент с материални щети по ремаркето на товарната кола (за който нямал вина и работодателят си получил съответните документи за застрахователно обезщетение), след което не му бил възложен нов курс, а му наредили да работи в базата на ответника по боядисване и др. ремонтни дейности на същото ремарке. Така работил до 13.09.2013 г., когато му било казано да не идва вече на работа, да си подаде молба за напускане и че ще му се издаде заповед за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Съгласил се и подал молба, но минавали дните и нищо не се предприемало. Когато се обаждал по телефона с въпрос кога ще му се оформят документите, му се отговаряло, че срокът бил 7 дни. Едва на 23.09.2013 г. бил извикан в офиса на дружеството, но за негова изненада му била върната молбата с искане за освобождаване по взаимно съгласие (без да е била заведена никъде) и му се връчили следните документи, всичките със стари дати: 1 - заповед № 11/13.09.2013 г. по чл.330, ал.2 от КТ - за прекратяване на трудовия договор, 2 - заповед за налагане на дисциплинарно уволнение - без номер и дата, с правно основание чл.195 от КТ, 3 - заповед за удържане обезщетение от работник - също без дата и номер, както и без посочване правно основание и мотиви с конкретна формулировка, а само "във връзка с правно основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ", 4 - писмена покана - с "дата на връчване" - 09.09.2013 г., а другата - с "дата на връчване - 07.08.2013 г.", макар всички изброени документи да му се връчили и ги подписал на 23.09.2013 г. Междувременно не му било преведено уговореното по трудов договор възнаграждение - по банков път на посочената от него сметка, за изработените от него месеци, както следва: 15 дни от май 2013 г., за целия август 2013 г. и за дните от 1 до 12.09.2013 г., които бил отработил. Тъй като счита горецитираната заповед № 11/13.09.2013 г., придружаващата я втора заповед (без номер и дата), както и третата заповед - също без № и дата, трите връчени на 23.09.2013 г., за незаконосъобразни, отправя искане към съда за тяхната отмяна. 3аповедта за уволнение № 11/13.09.2013 г. съдържала процесуални нарушения, правещи я порочен акт, без разглеждането й по същество, тъй като не била мотивирана. Липсвало в същата посочване на основанието, въз основа на което бил уволнен. Текстът на чл.330, ал.2, т.6 от КТ бил общ законов текст - дисциплинарно уволнение, но не било посочено нито конкретното вменено му нарушение на трудовата дисциплина (дата, място, подробно описание в какво се състои нарушението и т.н.), нито правното основание за това - кое от посочените в чл.187, т.1-10 от КТ се прилага - всичко това с оглед неговата защита срещу уволнението му. Твърде общо изложеното основание "несправяне (неукрепване товар, закъснение и доставки на стоки), период и груби нарушения" - неизвестно на какво, и без посочване на конкретни дати, ПТП-неидентифицирано - нищо не значели и не можели да заменят законовоизискващите се атрибути на заповед за уволнение. Липсва текст и за заплащане на полагащите му се по КТ обезщетения за платен годишен отпуск и за недадено предизвестие. Втората заповед (без номер и дата) също била порочна само на основание процедурно нарушение - липсвал №, дата, липсвали в същата мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, макар и да били фиксирани три дати - 06.06.2013 г., 16.07.2013 г. и 02.08.2013 г. - без да било конкретизирано какво точно нарушение е извършил и въз основа на какво се посочвали качества като "неумение, несправяне и безотговорност" като основания за вменяване на дисциплинарни простъпки. Макар и да се декларирало спазване на изискванията на чл.189, 193 и 194 от КТ, не му били търсени обяснения своевременно. Освен това, за евентуално вменяване на нарушение на трудовата дисциплина с дата 06.06.2013 г. (без да е конкретизирано подробно) бил изтекъл преклузивният срок по чл.194, ал.1 от КТ. Липсвало позоваване на някое от предвидените в чл.190, ал.1 от КТ основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, нито пък на някое от изчерпателно изброените видове дисциплинарни нарушения по чл.187, т.1-10 от КТ. Като цяло, така неидентифицираната като заповед с № и дата била незаконосъобразна. Заповедта без № и дата, за удържане обезщетение на работник "във връзка с прекратяване тр.договор на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ", също страдала от цитираните процесуални пороци - липсвали законовоизискуемите се атрибути - №, дата, мотиви, посочване на точното правно основание, вида и размера на евентуалната щета за работодателя и т.н. Оставало да се предположи, че работодателят се бил възползвал от възможността за удържане на 1 брутна заплата, предвидена по чл.221, ал.2 от КТ. Разгледани по същество, трите заповеди били незаконосъобразни, защото не отговаряли на действителното положение - не бил извършил никакво нарушение на трудовата дисциплина, за да създаде повод на работодателя да прекрати договора му на основание дисциплинарно уволнение. При изготвяне на първата заповед, в противоречие със закона не било отразено задължението на работодателя да му изплати полагащото се обезщетение при уволнение, предвидено в чл.224 от КТ, за неползван платен годишен отпуск и не му било изплатено това обезщетение. Всички изброени нарушения на КТ говорели за незаконосъобразни действия на ответника, които били водени единствено с цел да се освободи от него и без да спазва трудовото законодателство, като бил действал тенденциозно в негов ущърб. Що се отнасяло до двете писмени покани - първата с "дата на връчване" 09.09.2013 г., а другата - с "дата на връчване" 07.08.2013 г. - твърди, че му били връчени едновременно с посочените заповеди на 23.09.2013 г., т.е. не била спазена процедурата за предварително снети обяснения от работника по чл.193, ал.1 от КТ, следователно, трябвало да се приложи ал.2 на същия законов текст. За времето от сключване на трудовия му договор - 15.05.2013 г., до края на същия месец, работодателят не му заплатил полагащото му се трудово възнаграждение, както и за целия август 2013 г., и за септември - от 1 до 12 число. От датата на уволнението до момента г-н Г. бил безработен. Изложеното го мотивирало да сезира съда и да иска постановяване на съдебно решение, с което: l - нa основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, да се признае дисциплинарното му уволнение за незаконосъобразно и се отмени заповед № 11/13.09.2013 г. и придружаващата я втора заповед (без номер и дата), двете връчени му на 23.09.2013 г., 2 - на основание чл.225, ал.1 от КТ вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, да се осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, в размер на 6 брутни заплати, или 2490 лв., 3 - на основание чл.220 от КТ, да се осъди ответника да му заплати дължимо, но неизплатено обезщетение за недадено предизвестие, в размер на 415 лв., 4 - да се осъди ответника да му заплати полагащото се, но неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 120 лв., 5 - на основание чл.128, т.2 от КТ, да се осъди ответника да му заплати дължимо и отработено, но неизплатено трудово възнаграждение в размер на: за май 2013 г. - 207.50 лв., и за септември 2013 г. - 200 лв., общо дължими и неизплатени суми за трудово възнаграждение: 407.50 лв., 6 - при отмяна на заповедта за уволнение, да се осъди ответника да му заплати удържаното без основание в размер на 1 брутна заплата (чл.221, ал.2 от КТ) в размер на 415 лв. (което всъщност представлявало неизплатеното му трудово възнаграждение за август 2013 г.), или обща сума - 3847.50 лв., заедно със законната лихва за всички претендирани суми по пера, считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.11.2013 г., както и да се присъдят в негова полза сторените деловодни разноски. На основание чл.242, ал.1, предл.2 и 3 от ГПК, моли се за допускане на предварително изпълнение на решението на съда.

Трансмит-82 ЕООД е подало писмен отговор, с който оспорва исковата молба и я счита за неоснователна. В действителност, между страните имало сключен трудов договор № 15/15.05.2013 г., който бил прекратен със заповед № 11/13.09.2013 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Със заповед № 11/13.09.2013 г. било прекратено трудовото правоотношение, като последица от наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, съгласно разпоредбата на чл.188 от КТ, а именно - наказанието по т.3 на чл.188 от КТ - уволнение, с предходна заповед на работодателя, издадена на основание чл.195 от КТ. Оспорва твърдението на ищеца, че заповедта за уволнение (за прекратяване на трудовото правоотношение) съдържала процесуални нарушения, както и твърдението, че същата била немотивирана. Както било видно ог самата заповед, същата била издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като изложените конкретни мотиви били несправяне с възложената работа (неукрепване на товар, закъснения при доставки на стоки) и груби нарушения на трудовата дисциплина (допуснато ПТП поради липса на съобразителност), които по своя характер представлявали основание за дисциплинарно уволнение съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ (системни нарушения на трудовата дисциплина). В заповедта не били посочени конкретните дати на допуснатите нарушения, но за същите били налице данни и писмени документи в трудовото досие на работника, включително - в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Счита, че са спазени правилата на КТ при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение, като била спазена формата, заповедта била издадена от работодателя, който е компетентен орган да я издаде, същата била мотивирана и била връчена на работника при спазване на разпоредбите на КТ. Относно възражението, че работодателят не бил спазил изискването на чл.193, ал.1 от КТ, оспорва същото, като твърди, че писмени обяснения от работника били искани два пъти - първата писмена покана за даване на обяснения била връчена на работника на 07.08.2013 г. и била във връзка с транспортна заявка № 1738/308/0007 от LKW W. I. Transportorganisation AG A.; втората писмена покана за даване на обяснения била връчена на работника на 09.09.2013 г. и била във връзка с транспортна заявка № 50131010604 от ТД Г. Румъния ООД. И двете покани били надлежно връчени срещу подпис на работника на съответните дати, посочени в тях, като твърденията, изложени в исковата молба, били голословни и не отговаряли на действителността. Счита, че била налице хипотезата на чл.193, ал.3 от КТ, съгласно която разпоредбите на чл.193, ал.1 и ал.2 от КТ не се прилагали, когато обясненията на работника не са изслушани или дадени по негова вина. Оспорва твърденията в исковата молба за допуснати процедурни и/или процесуални нарушения при издаване на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.195 от КТ, като твърди, че същата е законосъобразна, поради следното - заповедта била издадена от работодателя, посочени били конкретните правни основания за нейното издаване, същата била мотивирана и връчена на работника по реда на КТ. Нанесените имуществени вреди на работодателя били в размер, който бил в пъти по-голям от размера на удържаното на работника обезщетение. На следващо място, относно възраженията за неполучено трудово възнаграждение за периода 15.05.2013 г. - 31.05.2013 г. - същото било изчислено, отразено във ведомостта и изплатено на ръка от работодателя; възнаграждението за месец юни 2013 г. било изчислено, отразено във ведомостта и изплатено по банков път; възнаграждението за месец юли 2013 г. било изчислено, отразено във ведомостта и заплатено по банков път, а възнаграждението за месец август и частта му от 01.09 до 13.09.2013 г., като се вземел предвид ползваният неплатен отпуск, представлявало удържаното обезщетение съгласно заповедта на работодателя за удържане на обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Оспорва изцяло размера на исковата претенция по пера, както са отразени в петитума на исковата молба.