Решение № 968 от 25.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Пловдив, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330203880 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 205 от 05.04.2023г. на Заместник-кмет "Обществен ред и сигурност" в община Пловдив, с което на „НЮ АМСТЕРДАМ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище *****, представлявано от Я. А. К., за нарушение на чл. 11, ал. 2, във вр. с ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/.

Жалбоподателят на „НЮ АМСТЕРДАМ“ ЕООД, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. К., оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна - Заместник-кмет "Обществен ред и сигурност" в община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В. П. в съдебно заседание, пледира наказателното постановление да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за осъществена юрисконсултска защита.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество е 1

ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено за това, че при направена проверка на 13.01.2023 г. с начален час 23:15, в обект: бирария "Амстердам", находящ се в ****** и във връзка със Заповед № 23 ЗГ3/13.01.2023 г. на Директор Пловдивски общински инспекторат /ПОИ/, и на основание чл.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, била извършена проверка съвместно с представител на РЗИ-Пловдив в присъствието на свидетеля Р. И. Г. - ***** в обекта, като в хода на проверката с Констативен протокол № 114620/13.01.2023 г. било установено следното:

Към момента на проверката обектът бил отворен и обслужвал клиенти /около седем човека/, видно от представения фискален бон. На масите имало сервирани напитки и храна, не била прекратена дейността по почистване, зареждане и обслужване, въпреки че в публичния регистър за разрешенията за удължено работно време контролните органи установили, че фирма "НЮ АМСТЕРДАМ" ЕООД, нямала издадено писмено разрешение за удължено работно време от компетентния орган, за работа след 23:00 часа.

Поради горните констатации с Покана с изх.№ 23 ПОИ-68/23.01.2023 г.

Я. К., в качеството си на управител на фирма "НЮ АМСТЕРДАМ" ЕООД бил поканен от свидетеля Т. Н. Т. - ****** към Пловдивски общински инспекторат за съставяне на АУАН. Поканата била получена на 20.02.2023 г. от В. Г., пълномощник на фирма "НЮ АМСТЕРДАМ" ЕООД, а на 23.02.2023г. в нейно присъствие бил съставен и процесния АУАН № 002166/23.02.2023г. В срока по чл.44 от ЗАНН било депозирано писмено възражение с вх.№ 23 ПОИ170/27.02.2023 г., като бил приложен документ удостоверяващ заплатена такса за издаване на разрешение за удължено работно време, което е било счетено за неоснователно от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 11, ал. 2, във вр. с ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред на Общински съвет – Пловдив наложил на "НЮ АМСТЕРДАМ" ЕООД административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Т. Н. Т. потвърждава констатациите в акта, но сочи, че не е присъствал лично на самата проверка и поради това няма преки впечатление от последната. Свидетеля сочи, че е съставил акта, тъй като колегите му, които са извършили проверката са били в отпуск, а актът е бил връчен на пълномощник на дружеството, който е представил необходимото пълномощно.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан и П.

С. П., който е присъствал на проверката и на съставянето на АУАН, като от неговите показания се установява, че в заведението след 23:00 часа е имало клиенти и ресторантът е осъществявал дейност. Свидетелят сочи, че е имало мъж, който е консумирал чай или кафе, трима младежи, който са консумирали 2 храни и напитки, както и жена, на чиято маса също е имало храни и напитки от асортимента на заведението, като свидетелят П. заявява, че докато се преглеждали документите на бара, трите момчета от горния етаж са слезли и са си платили сметка пред самите проверяващи органи.

Показанията на актосъставителя Т. и св. П. се възприемат изцяло, тъй като изложената от тях информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от тях.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

Що се отнася до показанията на свидетеля Р. Г. И., настоящият състав им се доверява в по-голяма им част, а именно, че на процесната дата и място действително е имало проверка от ПОИ и РЗИ, както и че проверката е започнала след 23:00 часа, като свидетелят сочи и че по време на проверката в заведението е имало хора.

Настоящият състав, обаче, не дава вяра на показанията на този свидетел в частта, в която сочи, че по време на проверката не е имало клиенти, а хората които са били вътре в заведението след 23:00 часа са били само служители от персонала, които вечеряли след края на работното време. В тази част показанията на свидетеля И. са в противоречие с показанията на свидетеля П., който сочи, че пред очите му са дошли клиенти, които са си платили сметката след като вече проверката е била започнала. Същевременно показанията на свидетеля И. са и заинтересувани, тъй като той е работил в заведението, от което следва, че за него съществува интерес да излага аргументи подкрепящи защитната позиция на жалбоподателя.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че на 13.01.2023 г. в обект бирария “Амстердам", находящ се в ******, е било допуснато нарушение на разпоредбите на Наредбата за осигуряване на обществения ред на Община Пловдив, а именно на чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 11, ал. 4, според които след изтичане на разрешеното работно време обектът трябва да е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване като за удължено работно време на търговските обекти - заведения за хранене и развлечения, се изисква писмено разрешение от кмета на района, в който се намира обектът.

От показанията на свидетелите Т. и П. се установява, че след 23:00 часа на същата дата в горепосочения обект е била извършена проверка от ПОИ и РЗИ, при която е било установено, че в заведението е имало клиенти, те са били обслужвани, на масите е имало сервирани напитки и храна, като дори свидетеля И. не отрича, че след 23:00 часа в бирарията е имало хора, което ясно показва активна дейност след 23:00 ч. в нарушение на нормативната уредба. Управителят не е представил разрешение за удължено работно време, 3 като справката в публичния регистър и фактура № 0063419811/21.02.2023г. потвърждават липсата на такова към момента на проверката, което категорично установява работа след края на разрешеното работно време без надлежно разрешение. Същият факт не е спорен между страните, още повече – явява се отрицателен такъв, като самият жалбоподател не отрича, че не е имал разрешително за удължено работно време към датата на проверката, а едва след нея е пристъпил към процедура по изваждане на такова.

Възражението, че в протокола от РЗИ било посочено, че нямало клинети в обекта не се приема от съда за основателно, тъй като в него е констатирано единствено, че в заведението не е имало клиенти, които да пушат, а не че е нямало изобщо хора. За наличието на такива свидетелства дори св. И., както се посочи по-горе.

Също в случая е без значение по време на проверката хората, които са били в заведението са били от персонала, които са останали след другите клиенти, за да извършват лична консумация – съгласно посоченото от свидетеля И., дали последните са заплащали консумация и др. подобни, защото независимо от това тяхното присъствие в заведението налага заключението, че обектът е функционирал, съответно – не е прекратил всякаква дейност, включително по почистване, зареждане и обслужване.

Независимо от горното обаче санкцията, по която е било наложено наказание не е по правилната правна норма. Видно от чл.31, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред е, че по тази новела се налага наказание имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв. на нарушителите на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 – 6, т. 9-11, чл. 18 и чл. 19 от настоящата Наредба. В случая обаче в наказателното постановление се твърди, че жалбоподателя е нарушил чл. 11, ал. 2, във вр. с ал. 4 от Наредбата. Тоест нормата, по която наказващия орган е определил наказание глоба от 5000/пет хиялди/лева не санкционира поведение по чл. 11, ал. 2, във вр. с ал. 4 от Наредбата, а по други текстове от наредбата. В чл.32, ал.1 от Наредбата е предвидено, че за нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7, чл. 12, чл. 20 и чл. 23 на физическите лица се налага глоба в размер на 500 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 5000 до 12 000 лв.

При така изложеното съдът е на мнение, че като е определил наказание по чл.31, ал.2 от Наредбата наказващия орган е приложил неправилна санкционна норма, която не предвижда санкция за извършеното нарушение.

А за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в НП факти, дадената правната квалификация и приложената санкционна норма.

Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере 4 какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми.

Точно такова разминаване между изложени в НП и установени от доказателствата факти и приложения материален закон се констатира и в процесния случай.

Както вече се посочи, прилагането с НП на неправилна санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства, поради което за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в НП.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са действителните правни основания за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантната материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.