Решение № 314 от 18.12.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Сливен, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ян. Б. К.

Членове:

С. Т. М. М.

М. Кр. Д. при участието на секретаря П. М. С. като разгледа докладваното от М. Кр. Д. Въззивно гражданско дело № 20252200500446 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 784/01.10.2025г. по гр.д. № 2581/2024г. по описа на С. районен съд, с което ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е осъдена да заплати на Щ. В. К. по предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от него в резултат на ПТП, настъпило на 23.07.2023г. /допусната ОФГ в мотивите и в диспозитива на решението на СлРС, където е посочено, че датата на ПТП вместо 23.07.2023г. е 27.03.2023г./ в гр.С., на път І- 6, км *****, когато, пресичайки като пешеходец пътното платно, бил блъснат от л.а. „Форд Фокус“ с рег.№ ******, управляван от Д. В. А. с ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2024г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 2500 лв. до пълния претендиран размер от 15000 лв., частичен иск от вземане в общ размер от 25 000 лв. С решението са присъдени по съразмерност разноски на двете страни.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Щ. В. К. и с нея се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която искът му е отхвърлен за разликата над сумата от 2500 лв. до пълния размер от 15 000 лв., частичен иск от 25 000 лв., в частта относно началния момент на лихвата за забава, както и в частта за разноските.

1

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение като занижен, като се сочи, че необосновано РС е приел, че травмите не били съществени и значими. Посочва се, че са получени черепно-мозъчна травма, съпроводена със сътресение на мозъка, главоболие, гадене, повръщане, мускулна хипотония, брадикардия и др., като била правена и томография, установила увреждания след травмата. Ищецът е бил хоспитализиран, а впоследствие посетил и психиатър, като имал оплаквания от главоболие, замайване, нарушен сън, тревожност и др. Подчертава се, че в резултат на инцидента са причинени още увреждания в областта на дясната скула, дясната гривнена става и крайната фаланга на първи пръст на дясната ръка, както и контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб и дясната лопатка. Сочи се, че лечението е било за некратък период от време. Изложени са съображения, че районният съд не е взел предвид релевантните обстоятелства за определянето на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД според практиката на ВКС. В жалбата се твърди, че неправилно РС не е кредитирал показанията на свидетелите за обострено след инцидента психично разстройство на пострадалия ищец. Подчертава се, че инцидентът се е отразил върху физическото, емоционалното и психическото състояние на ищеца, предвид което обезщетението, определено от съда, не е справедливо. Поддържа се в жалбата, че първоинстанционният съд не е направил задълбочен анализ на представената медицинска документация, др. писмени документи, както и СМЕ, което е от значение за определяне размера на обезщетението. Оспорва се приетото от РС съпричиняване на вредоносния резултат с 50 %, като излага аргументи за липсата на принос в такъв процент.

На следващо място, оспорва приетата от съда като начална дата за определяне на законната лихва, като сочи, че неправилно е посочена 24.05.2024г. вместо 29.02.2024г. Оспорва извода на РС, че не са представени доказателства за датата на уведомяване на застрахователя за претенцията.

Предвид изложеното, в жалбата се твърди, че решението, с което е отхвърлен иска за разликата над 2500 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., частичен иск от 25 000 лв., е неправилно, както и в частта за разноските.

Моли въззивният съд да уважи предявения иск в пълен размер от 15 000 лв., частично от 25 000 лв., ведно със законна лихва от 29.02.2024г. до окончателното плащане. Претендира разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна-ответникът в първоинстанционното производство ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД.

С отговора на въззивната жалба същата се оспорва като неоснователна.

Твърди се, че правилно РС е определил процента съпричиняване от страна на ищеца, който внезапно е пресякъл на забранено място пътното платно, не е съобразил движението и сигналите на МПС и ограничената видимост. Счита, 2 че първоинстанцинният съд правилно е определил размера на обезщетението, което е максимално справедливо и оспорва твърденията във въззивната жалба в обратен смисъл. Оспорва и твърденията относно претърпените вреди. Моли въззивният съд да потвърди решението на РС и да остави жалбата без уважение.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з. процесуалният представител на въззивника моли да се уважи подадената жалба.

Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, доколкото в него не е оценена в достатъчна степен и прецизност доказателствената съвкупност и не са коментирани част от приложените доказателствени материали. Поддържа, че районният съд изобщо не е обсъждал влошеното психическо състояние на ищеца, обострило се в резултат на травмата, както и получените от него 6 бр. леки телесни повреди. Моли за определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Претендира разноски.

За въззиваемия ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД не се явява процесуален представител.

Окръжен съд-С., като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението в атакуваната си част е частично неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията обективно кумулативно съединяване преки искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, единият от тях предявен като частичен, от пострадал при ПТП срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, както 3 следва: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, като частичен иск от 25 000 лева - претърпени болки и страдания в резултат на настъпилия на 23.07.2023 г. пътен инцидент и обезщетение за имуществени вреди в размер на 44 лева - за закупуване на стабилизатор за китка, екзоформ, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Районният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от него в резултат на ПТП, настъпило на 23.07.2023г. /допусната ОФГ в мотивите и в диспозитива на решението на СлРС, където е посочено, че датата на ПТП вместо 23.07.2023г. е 27.03.2023г./, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2024г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 2500 лв. до пълния претендиран размер от 15000 лв., частичен иск от вземане в общ размер от 25 000 лв.

По иска за имуществени вреди първоинстанционният съд не се е произнесъл, но не е искано допълване на решението.

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство Щ. В. К. безспорно е увредено лице по смисъла на чл.478 от КЗ.

Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок за произнасяне/заплащане от застрахователя по претенцията - чл. 498, ал. 3 от КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. Последното обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът Щ. В. К. на 28.02.2024г. е отправил писмена претенция към въззиваемия, входирана от последния с вх. № 638/29.02.2024г. Отправянето на претенцията е предшествано от постановление от 14.02.2024г. за прекратяване на наказателно производство, образувано по повод процесното ПТП, за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1 НК. С уведомление от 08.05.2024г. застрахователното дружество е отказало плащане по претенцията на въззивника за неимуществени вреди с мотив, че на база представените документи не може да се заключи наличието на предпоставки за уважаване на предявената претенция за определяне и изплащане на обезщетение.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ е допустим.

Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска 4 отговорност" по смисъла на чл. 429, ал.1 и чл. 477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

По делото е установено, а и между страните не се спори, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лек автомобил марка „Форд Фокус“, рег. № ***** /участник в ПТП на 23.07.2023г./ в ответното дружество ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, гр.С., валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно, от събраните пред първа инстанция доказателства е установено извършването на деянието и противоправността му – причинено от застрахования водач ПТП. Механизмът на настъпване на ПТП е установен с помощта на вещо лице, изготвило заключение по съдебно-автотехническа експертиза, като е констатирано, че водачът на застрахования в ответното застрахователно дружество лек автомобил марка „Форд Фокус“, рег. № ***** е причинил на 23.07.2023г. в гр.С., на път І- 6, км ******, пътно-транспортно произшествие, а именно при движение при суха пътна настилка, нормална видимост в светлата част от денонощието и движение със скорост от 77 км/ч не се е съобразил с възникналата опасност и не е спрял своевременно, в резултат на което удря навлезлия в пътното платно и пресичащ пешеходец ищецът в първоинстанционното производство. Настъпил е удар между предната лява странична част на автомобила и предно-дясната странична повърхност на пешеходеца, като при удара тялото на пешеходеца е изтласкано напред. С поведението си водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, разписание в чл. 20, ал.2 от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.