Разпореждане № 14873 от 01.02.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14873 гр. С., 01.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20221110165592 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „. срещу Е. Г. А. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 600 лева, представляваща главницата по договор за потребителски заем № 655394/ 29.03.2022г., сумата о 57,35 лева., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 29.03.2022г.- 06.09.2022г., сумата 286,65 лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода 29.03.2022г.- 06.09.2022г., сумата 35, 70 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.06.2022г.- 01.11.2022г., сумата 150 лева, представляваща неустойка за забава .

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.

Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави- арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.

В настоящия случай заявителят твърди, че по посочения договор е предоставил заем в размер на 600 лева със задължение за връщането му на погасителни вноски с краен падеж до 06.09.2022г., ведно с уговореното възнаграждение. Поддържа, че 1 страните по договора за потребителски кредит са постигнали съгласие длъжникът да предостави обезпечение 3- дневен срок от усвояване на сумата, като при неизпълнение на това задължение, длъжникът дължи обезпечение в размер на 326,98 лева. Навежда твърдения, че страните са договорили, че при неизпълнение задължението на длъжника да плати на дължими такси, съгласно Тарифата за таксите, същият дължи неустойка в размер на 25% от главницата. Сочи, че длъжникът не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение и плати дължимите такси, поради което претендира неустойка в размер на сумата 286,65 лева (за неизпълнение на задължението да предостави обезпечение) и сумата 150 лева (за неизпълнение на задължението за плащане на такси).

Относно вземането за неустойка за неизпълнение на задължение:

В договора за заем е предвидено задължение за заемателя в тридневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение. За неизпълнението на това задължение е уговорена неустойка в размер на 326,98 лева (54,49% от заемната сума). Това допълнително задължение има за цел да се възстанови основният дълг (главница и възнаградителна лихва) по един относително по- бърз и евтин начин.

Неизпълнението му може да доведе до, първо, липса на ликвиден финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този начин да пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да претърпи загуби (обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде); второ, необходимост да се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от номинално съществуващото основно задължение на потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в икономически аспект да се приравни на загуба. Следователно поради акцесорния характер на задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици; в действителност то единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване.

Предвиденият механизъм обаче е бил изначално несигурен- кредиторът сам е поел риск да отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем кредит. Ако се приеме, че неустойката служи за покриване на първите два разгледани по-горе аспекта на вредите, които всъщност са типичните вреди при длъжникова забава на основния дълг, то кумулирането й с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг, каквото също е начислявано , води до превишаване на законовия максимум на вземанията при просрочие (чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК). Извън него кредиторът би имал само правата по чл. 71 ЗЗД. В третия аспект неустойката дублира самия основен дълг– ако длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с неустойката се стига до кумулиране на реално 2 изпълнение и компенсаторно обезщетение /чл. 79 ал. 1 пр. 1 и 2 ЗЗД/, което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При така наведените твърдения и при липса на данни за противното съдът намира, че клаузата противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК. Отделно от това, кредиторът се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение, доколкото съгл. чл. 16 ЗПК вр. съобр. 26 Дир. 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета не следва да се отпускат предварително необезпечени кредити на некредитоспособни длъжници.

Относно вземането за неустойка за забава:

Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва. Договорната клауза, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при неизпълнение в по- висок размер (25 % върху неплатената част от главницата), влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.

Кредиторът не търпи никакви допълнителни вреди от предсрочното прекратяване на договора за кредит, доколкото продължава да е титуляр на вземанията за главница и възнаградителна лихва по договора, а вредата му от забавеното изпълнение подлежи на обезщетяване с допустимата от закона санкция – законната лихва. Несъмнено целта на така регламентираната неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което на още едно основание прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част – относно възнаграждение за допълнителен пакет услуги и неустойка, следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

3

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № .1/ 30.11.2022 г. на „. срещу Е. Г. А. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата 286,65 лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода 29.03.2022г.- 06.09.2022г., сумата 35, 70 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.06.2022г.- 01.11.2022г., сумата 150 лева, представляваща неустойка за забава .

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4